Решение № 730 от 16.09.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Шумен, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630100893 по описа за 2026 година

Производство по чл. 237 от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ № 22, вх. 3, ет. 1, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, ул. „***” № 8, ет. 5 чрез адв. Х. Р. от САК срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 52 – 54, представлявано от управителите Александър Чавдаров Димитров, Валентин Ангелов Гълъбов, Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса.

Ищцата твърди, че на 17.11.2023 г. сключил с ответното дружество - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит с клиентски № 720031280424, по силата на който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 900 лева, равними на 460.17 евро.

Посочената сума следвало да бъде върната при ГЛП – 47.82% и ГПР 58.81%, като било договорена общо дължима сума от кредитотополучателя в размер на 5008.46 лв., равними на 2 560.79 евро. Дължимата по договора сума следвало да бъде върната за срок от 60 месеца, с месечна погасителна вноска в размер на 83.46 лв. /42.68 евро/, а последната в размер на 84.32 лева /43.12 евро/, вносими до 25-то число на текущия месец. С договора за потребителски кредит ищцата се задължила да заплати на ответника застрахователна премия в размер на 993.60 лв., равними на 508.02 евро, представляваща застраховка BANK Защита на кредита.

Твърди, че Договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски кредит е бил сключен и договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлявала разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.

Застрахователната премия била прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита. Смята, че въпросната застраховка представлява единствено скрито възнаграждение за кредитодателя.

1

В исковата молба ищецът излага, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поради това в договора е трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречала на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да обяви за недействителен Договор за потребителски кредит с клиентски номер 720031280424 от 17.11.2023 г., сключен между Ц. Ц. Ц., ЕГН ********** , в качеството му на кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, в качеството му на кредитодател. Моли да му бъдат присъдени и всички, сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. От нейно име на 27.07.2026 г. е депозирана писмена молба, с която поддържа иска и моли съда с оглед направеното от ответната страна признание на иска, да се произнесе с решение при признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от н егова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че признава иска. Прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съда да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум, като излага, че с оглед процесуалните действия от страна на ответника, считат, че разноските на ищеца следва да бъдат присъдени в минимален размер.

В съдебно заседание, ответното дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството и не изпращат процесуален представител.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В първото по делото заседание на 16.09.2026 г., съдът с определение е допуснал постановяване на решение при признание на иска срещу ответника поради наличие, респ. липса на следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:

– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът признава иска. С определение № 888 от 18.03.2026 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника е указана възможността да признае иска, както и последиците от посоченото процесуално действие. С писмена молба от 27.07.2026 г., депозирана от пълномощникът на ищцата се прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

– по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и добрите нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът може да се разпорежда.

Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО

ПРИЗНАНИЕ на исковата претенция от страна на ответната страна, съдът приема, че предявеният от Ц. Ц. Ц., ЕГН ********** срещу ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, без да се мотивира решението по същество, като следва да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 720031280426/17.11.2023 г., сключен между ищцата Ц.

Ц. Ц. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нейна страна разноски.

2

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, за които страната е представила доказателства за действителната им направа съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От представения списък за разноски е видно, че ищцата претендира държавна такса в размер на 102.44 евро и адвокатско възнаграждение в размер н а 500.00 евро. Като доказателства за платено адвокатско възнаграждение е представен договор за правна защита, от който е видно, че посочената сума за адвокатско възнаграждение е внесена по посочена банкова сметка. По делото са налице доказателства и за заплатена държавна такса.

Съдът намира въведеното от ответника възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно. Съгласно актуалната редакция на цитираната процесуална разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. При изследване на въпроса за прекомерния характер на адвокатското възнаграждение съдът отчита фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В настоящия случай релевираното възражение по на чл. 78, ал. 5 от ГПК е немотивирано, доколкото не се сочат конкретни доводи са прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника въз основа на посочените критерии, в т. ч. мотивирано становище относно несъразмерността на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител при отчитане фактическата и правна сложност на делото.

От приложения договор за правна защита и съдействие се установява че ищцата и упълномощеният процесуален представител адв. Х. Р. от САК са уговорили дължимо възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие в производството срещу възнаграждение в размер на 500.00 евро, като от договор за правна защита е видно, че посочената сума за адвокатско възнаграждение е внесена по посочената банкова сметка.

С оглед на изложеното ответното дружество, доколкото с поведението си е станало причина за завеждане на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 602.44 евро, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № 720031280426/17.11.2023 г., сключен между Ц. Ц. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ № 22, вх. 3, ет. 1, ап. 8, със съдебен адрес: гр. София, ул. „***” № 8, ет.5 чрез адв. Х. Р. от САК и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 52 – 54, представлявано от управителите Александър Чавдаров Димитров, Валентин Ангелов Гълъбов, Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса, поради противоречието му със закона.

3

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 да заплати на Ц. Ц. Ц., ЕГН ********** сумата от 602.44 евро, представляваща направените от нейна страна разноски в хода на настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4