Определение № 52 от 27.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 1908/2025
- Вид
- Определение № 52
- Подписан
- 27.01.2026
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Мая Веселинова Нанкинска
Цитирани разпоредби
- чл.123 · Наказателен кодекс
- чл.123, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.308 и сл. · Наказателен кодекс
- чл.207, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.4 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.4 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.344 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52 гр. Варна, 27.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая В. Нанкинска като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Частно наказателно дело № 20253100201908 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.213, ал.4 и 5 НПК по жалба на М. С. В. срещу постановление на АП-Варна от 01.12.25г., с което е потвърдено постановлението на ВОП за отказ за образуване на наказателното производство.
С определение от 20.01.2026г. съдът е преценил, че производството по делото не следва да бъде разглеждано, предвид обстоятелството, че престъплението по чл.123 НК не попада сред изброените в разпоредбата на чл.213, ал.4 НПК. Този извод на съда е неправилен, тъй като в същия законов текст е посочено, че на съдебен контрол подлежат отказите за тежките умишлени престъпления, какъвто е и този по чл.123 НК. Разпоредбата на чл.344 НПК дава възможност съдът сам да отмени определението си, което е постановил.
При това положение определението следва да бъде отменено, а жалбата на В. –да се разгледа по същество.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:
На 05.08.2025 г. до ВОП е изпратен сигнал от М. В. по повод на извършено престъпление по чл.123 НК от лекарите, лекували починалата на 07.11.24 г. В В., нейна майка.
В сигнала се излагат твърдения, че по отношение на В В. не е приложено адекватно лечение, което е довело до нейната смърт.
По постъпилия сигнал е извършена проверка на изложените в него факти и с Постановление от 07.08.25г. наблюдаващият прокурор от ВОП е постановил отказ за образуване на ДП. Същият е обжалван пред Апелативна прокуратура, която е отменила постановление и е дала указания за извършване на допълнителна проверка на фактите, сред които се съдържат и такива за извършено престъпление по чл.308 и следващите от НК.
ВОП е изпълнил дадените му указания и с Постановление от 13.11.25г. отново е постановил отказ да се образува ДП. Тази отказ е бил обжалван пред Апелативна прокуратура-Варна, която с Постановление от 01.12.2025г. е потвърдил атакуваното постановление на ВОП.
1
След получаване на постановлението на АП-Варна М. В. е депозирала в предвидения от закона срок жалба до ОС-Варна срещу него.
По жалбата е образувано настоящото ЧНД №1908/2025г., което следва да бъде разгледано по реда на чл.213, ал.4 и 5 НПК.
Настоящият състав на първоинстанционния съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:
Проверката пред ВОП е била във връзка с твърдени престъпление по чл.123 и документни престъпление по НК.
След като съобрази събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На 04.11.2024г. В В. е потърсена спешна медицинска помощ и отзовали се екип на място е прегледал болната и предложил или да остана за сечение в дома си, или да бъде транспортирана в болнично заведение. В В. избрала да постъпи в болница и така била приета във ІІ клиника на УМБАЛ Света Марина. Въпреки проведеното лечение същата починала на 07.11.2024г. При постъпването си в болничното заведение пациентката в 11.15 ч. на 04.11.2025 г. през Спешен център на УМБАЛ „Св. Марина" била с оплаквания за прогресиращ задух и масивни отоци по долните крайници. Поради тежкото състояние, информация за предходната терапия е била набавена от болната както и наличната медицинска документация. Болната е носила със себе си опаковки на медикаментите, които е приемала в дома.
На 05.08.2025г. е постъпил сигнал от М. В., дъщеря на починалата, в който са изложени данни за състоянието на майка й, известните на жалбоподателката факти по повод лечението и смъртта на същата. В него се излага съмнение относно компетентността на проведеното лечение в болничното заведение. Към сигнала е приложена медицинска документация, поискана от болничното заведение. В сигнала е посочено, че по повод на настъпилата смърт на майка й, М. В. е сезирала и ИА „МН" с идентичен сигнал и с вх.№ 9600-852 от 31.07.2025 г.
Във връзка с постъпилия сигнал е образувана полицейска преписка за установяване на посочените в него факти. В изпълнение на необходимостта от установяване на релевантните по делото факти, към материалите е приложен изготвения доклад от извършената проверка от контролния орган ИА „МН“ и по отношение престъплението по чл.123, ал.1 от НК. При извършената проверка контролният орган е установил, че на 04.11.2024 г. пациентката В В В. постъпила по спешност във „Втора клиника по кардиология - Отделение по интензивна кардиология" на УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД с диагноза:
„Застойна сърдечна недостатъчност", насочена от дежурен медицински екип на ЦСМП след осъществен преглед и ЕКГ. При хоспитализацията В. е била с оплаквания от прогресиращ задух, лесна умора и масивни отоци по долни крайници от две седмици. Приемащ лекар е бил д-р М.М - специализант по гастроентерология. При прегледа е било установено увредено общо състояние, пациентка заемаща полуортопноично положение в леглото, с 2 изразен венозен шиен застой, с влажна белодробна находка и тахиаритмична сърдечна дейност. Долни крайници - с масивни отоци, були и лимфорея. Приложено било лечение по повод: Исхемична болест на сърцето - ангина пекторис при усилие; ХБ; Мозъчно-съдова болест; ЗД тип 2, НИЗТ; ДПНП; Ревматоиден артрит; Анемичен синдром; дислипидемия.
Пациентката е била с имплантиран ПЕКС (2010 г.), реимплантация (14.07.2021 г.) по повод на интермитентен AV блок III степен; АА при ПМ.
При извършената проверка било установено какви клинични изследвания се проведени на пациента (ПКК с ДКК и биохимия) и какви са данните от проведените изследвания- данни за анемичен синдром, възпалителна активност, урейна задръжка и хипогликемия. Направена е била рентгенография на бял дроб и сърце с данни за слабо изразени застойни промени. ЕКГ при постъпване с тахиаритмия при предсърдно мъждене, ляв патологичен тип, ПДББ. Направено е било и Ехо КГ със заключение: „Дилатирани десни сърдечни кухини. Високостепенна трикуспидална регургитация. Високостепенна БАХ " Подробно са описани и медикаментите за проведеното лечение в болничното заведение.
Клиничното състояние на пациентката е било проследено и отразено в декурзуси, като на 05.11.2024 г. пациентката е била с „редуциран задух, без задух в легнало положение.
Сутрешна кръвна захар 2,89 ммол/л. ДС - вез. дишане, дребни влажни хрипове двустранно.
В извършената проверка от контролния орган е проследено състоянието на пациента и през следващия ден от болничното лечение, като е установено, че в декурзус е било отразено, че през нощта е била объркана, дезориентирана. При прегледа е било установено увредено общо състояние, в съзнание, с влажни хрипове двустранно в белите дробове.
Коригирана е била дозата на провежданото лечение. Поради наличието на урейна задръжка е проведена консултация с нефролог. След приложени бримкови диуретици е била отчетена подобрена диуреза.
От контролните органи е извършена и подробна проверка на проведеното лечение през последния ден- 07.11.2024 г. В 09:08 ч. било установено увредено общо състояние на В.вез. дишане с дребни влажни хрипове, наличие на задух и ниска диуреза на фона на прилаганата кислородотерапия. Направен е опит за стимулиране на бъбречната перфузия с включване на Dopamin в ниска доза. Извършена е консултация с ендокринолог, който е потвърдил прилаганата към момента терапия и са били назначени изследвания. В 14.45 ч. е настъпил срив на хемодинамиката, разреждане на дихателната и сърдечната дейност е започнала кардиопулмонална реанимация, преминала без успех. В 15:09 въпреки проведените реанимационни мероприятия е бил регистриран exitus letalis.
В заключението на извършената проверка е посочено, че причина за смъртта е било посочено: Хронична изострена тотална сърдечна недостатъчност IV функционален клас по NYHA. На трупа не е била извършена аутопсия.
По делото са приложени ИЗ, съдържаща попълнени и с положен подпис за пациент изискуемите декларации за информираност и съгласие относно провежданото лечение.
Извършената проверка от контролния орган при ИА „МН“ е приключила със 3 становището, че не са били установени нарушения, свързани с диагностично-лечебния процес на пациентката В В. в УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД. Пациентката е била хоспитализирана в тежко, увредено състояние. Видно от предходни хоспитализации, тя е била полиморбидна с по-голяма давност на сърдечното заболяване, което се посочва ката причина за настъпилата смърт. Контролният орган не е дал задължителни предписания към болничното заведение.
При съобразяването със събраните от проверката доказателства ВОП е отказал да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл.123 и чл.308 и следващите НК. Същото е потвърдено и от горната инстанция.
Срещу така постановените прокурорски актове е постъпила жалба от М. В., в която подробно се изложени доводи за незаконосъобразността им. Посочени са нарушенията, извършени при болничното лечение, така както са възприети от жалбоподателката.
Направено е искане за тяхната отмяна и връщане на делото с указания за образуване на ДП.
Настоящият състав на съда намира частната жалба за неоснователна поради следните съображения:
При спешната хоспитализация на болната на 04.11.2024 г. В. е била с масивни отоци по долните крайници в съчетание с дистрофични кожни промени, водещи до лимфорея, със задух в покой, с абсолютна тахиаритмия при предсърдно мъждене с камерна честота 110115/мин, пълен десен бедрен блок, ляв преден хемиблок, при стойности на артериалното налягане 100/60 mmHg и данни от спешната рентгено графия на гръдната клетка за краниално преразпределен кръвоток. На спешната ситуация е било реагирано с парентерално прилагане на бримков диуретик, с взети кръвни проби за пълна кръвна картина, биохимия и назначено изследване на урина, КАП и КЗП. Преустановен е бил приема на СУП.
При първа възможност, когато състоянието на болната е позволявало е проведено ехокардиографско изследване на сърцето. Изследването е показало, че се касае за тежка дясна сърдечна недостатъчност като следствие на тежка белодробна артериална хипертония, при сравнително по-добро състояние на левокамерната функция, тежък чернодробен застой и индиректни данни за силно повишени налягания във венозната система.
След получаване на лабораторните резултати е установено, че болната е била с повишен креатинин и силно повишена урея, което подкрепяло тезата за силно повишените налягания във венозната система, респективно в бъбречните вени. След първото приложение на парентерални бримкови диуретици е била отчетена диуреза 3000 ml, след което на фона на поддържащата терапия 24 часовата диуреза е била 1100 ml. При назначения в първото денонощие кръвно-захарен профил е била регистрирана сутрешна хипогликемия, поради която е приложена 10% глюкоза i.v. в 9.00 ч.. През деня болната е била спокойна, с редуциран задух, задържащи се параметри на периферната хемодинамика, отчетена диуреза 1100 ml. Лекарите се приели поведението като възстановяващо се, каквито са и твърденията на жалбоподателката.
4
На сутрешна визитация на 06.11.2026г. е установено, че през нощта болната е била дезориентирана на моменти. Извършено е изследване на КАП и контролни изследвания на азотни тела и електролити, продължен кръвно- захарен профил и е поискана консултация с нефролог. Тези обстоятелство са отразена в ИЗ. На 07.11.2024 сутринта, поради оплаквания от задух от страна на болната, отчитане на ниска диуреза 600 ml за предното денонощие, както и на установяване на новопоявила се влажна находка в белодробните основи при артериално налягане 100/60 mm Hg и сърдечна честота 76/мин е бил направен опит за стимулиране на бъбречната перфузия с включване на Dopamin в ниска доза. Извършени са нови изследвания и е проведен консулт с ендокринолог, който е потвърдил стратегията на поведение към момента.
Въпреки провежданото лечение в 14.45 ч. поради разреждане на дихателната и сърдечната дейност и срив на хемодинамиката е започнала кардиопулмонална реанимация, която в продължение на 25- 30 мин не е довела до успех и е бил регистриран летален изход.
Изложеното до момента се установява от представените писмени доказателства, съпътстващи проведеното в медицинското заведение лечение. Те по категоричен начин се подкрепят от извършената проверка от контролния орган ИА „МН“, в която е посочено, че не са установени никакви нарушения при провеждане на лечението.