Решение № 100 от 20.07.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 20.07.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 55 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.

208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началника на ДНСК - гр.София, чрез пълномощник, срещу Решение № 60/10.03.2022 г., постановено по анд №1214/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на РС – Кърджали, че твърдяното в НП нарушение, не било установено по безспорен начин, както и че не бил установен извършителя на същото. Твърди се, че като собственик на изградения канализационен обект, Община Кърджали се явява възложител на строежа, респ., извършител на нарушението. Касаторът намира за неправилен и необоснован извода на съда, че АНО не е изследвал обстоятелствата дали за извършения строеж не са били налице предпоставките на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на Наказателно постановление №К-4-ДНСК-97/18.11.2021 г., издадено от началника на ДНСК - гр.София, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. В писмено становище, изготвено от пълномощник, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Община Кърджали, в писмен отговор и становище, представени от пълномощник, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано, за което излага съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Намира за недоказано по делото, наказаното лице да е извършител на твърдяното нарушение.

Счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, поради като намира оспореното решение за законосъобразно.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по а.н.д. №1214/2021 г. по описа на РС-Кърджали.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

С оспореното решение районният съд е отменил Наказателно постановление №K-4-ДНСК-97/18.11.2021 г. на началника на ДНСК – София, с което на Община

Кърджали, с ЕИК ***, с административен адрес:

***, на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, във връзка с чл.239, ал.1, т. 2 и чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв., за нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

С горното решение, касаторът е осъден да заплати на Община

Кърджали и разноски по делото в размер на 120 лв.

С оглед събраните доказателства и след обсъждане на относимите към случая норми на ЗУТ, районния съд е намерил за недоказано по делото, Община Кърджали да е възложител, по смисъла на чл.161 от ЗУТ, на процесния строеж. От страна на наказващия орган не били ангажирани и доказателства, кога точно и от кого е изпълнен обектът и какво отношение има към наказаното лице, за да може да се провери, дали то действително е допуснало извършване на строежа, или това е станало без неговото знание и допускане. Посочено е, че в АУАН и в НП не бил отразен и съставомерен признак на нарушението, съобразно съдържанието на чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ, а именно - категорията на процесния строеж, което довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Прието е също, че наказващият орган не е изяснил и не е изложил мотиви относно това, налице ли е била в конкретната хипотеза, бедствена или аварийна ситуация, което обстоятелство е могло да доведе до други изводи, различни от направените такива за извършено административно нарушение. По изложените съображения, съдът отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. С оглед събраните по делото доказателства, районният съд обосновано е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

В случая, Община Кърджали е санкционирана на основание чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ, за това, че в периода 24.03.2021 г. – 30.03.2021 г., в качеството си на възложител, е допуснала извършване на строеж: „Прокопаване на път *** „***“ при км.*** на платното и изграждане на канализационен клон в участъка по пътя“, без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Строежът бил изпълнен от неизвестен извършител и представлявал прокопано трасе с широчина 0,60 м. и дължина около 0,90 м., дълбочина около 1,00 м. от края на пътното платно на път *** „***“, установено при км.*** по целия габарит на пътното платно, като бил изграден и канализационен клон с PVC-V тръба, Ф 110. Нарушението било констатирано при проверка, извършена на 28.04.2021 г., от длъжностни лица при РДНСК – Кърджали.

Правилно е прието от районния съд, че в конкретната хипотеза не е установено санкционираното лице да е възложител на процесния строеж, така както е приел наказващия орган. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Безспорно е в случая, че общината не е собственик на поземления имот. По делото не се твърди на Община Кърджали да е учредявано право на строеж в чужд имот, нито пък последната община да има право да строи в този чужд имот по силата на закона. При тези данни и при липсата на каквито и да било доказателства процесния строеж да е бил възложен от санкционираната община, правилен и обоснован е изводът на съда, че не е доказано авторството на нарушението.

Правилни са и доводите в решението, свързани с липса на съставомерен признак на нарушението, а именно - категорията на процесния строеж, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. С разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.1 ЗУТ, въз основа на която е наложено наказанието, е предвидена имуществена санкция за възложител, извършител или строител на строеж от първа до трета категория включително, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП обаче, не е посочена и обоснована категорията на процесния строеж, за да се установи, дали последната разпоредба от ЗУТ е приложима, по отношение на констатирания строеж.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че не са налице наведените касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

При извършената служебна проверка по чл.

218, ал. 2 от АПК, се установи, че процесното решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, същото следва да се остави в сила.

При този изход на делото и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответника по касация се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени съобразно чл. 27е от

Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ.

Ето защо, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 60/10.03.2022 г., постановено по анд №1214/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА

ДНСК - София, с административен адрес: ***, да заплати на Община Кърджали,

ЕИК: ***, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.