Решение № 19225 от 13.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19225 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110165232 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 0,73 лева с вкл. ДДС /0,37 евро/, представляваща получена от ответника без основание сума - сбор от платените без основание месечни абонаментни такси /МАТ/, тъй като платил в повече от действително дължимите, по Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ***, едностранно начислена от ответника по фактура с № 442099155, за периода 28.12.2021 г. - 27.01.2022 г.;

Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с приложение № 1 от 03.12.2021 г. Твърди, че във фактура с № 442099155, ответникът е начислил без основание сумата от 0,61 лева без ДДС; по отношение на фактура № 0442400438, твърди, че ответникът признал надписването на същата, с претендираната сума, за което било издадено кредитно известие с № 652959419. При тези съображения, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати процесната сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А.“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор № 503554975 и приложения към него. Изяснява, че в процесните фактури е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите. Твърди, че договорът е сключен за предоставянето на 2161 услуги, а ищецът е с персонал по-малък от 10 души., т.е. тези услуги не се ползват от служители на ищеца, а от други, несвързани с него лица.

Намира, че евентуално само тези лица имат основание да получат обратно част от платената от тях сума. Сочи, че ищецът не е осъществявал дейност по смисъла на Закона за счетоводството. При тези доводи моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД са: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца, респ. лично да се е обеднил 3/ причинно следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка.

С доклада по делото като безспорни между страните са отделени следните обстоятелства: Наличие на договорни отношения между „А.“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „М.“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез процесния мобилен телефонен номер - ***; издаването на процесната фактура № 442099155, с период на фактуриране 28.12.2021 г. - 27.01.2022 г., във връзка с ползваните от клиента по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера.

Съдът намира, че ищецът не е доказал един от елементите на състава, а именно да се е обеднил лично.

С доклада по делото му е било указано, че не сочи доказателства за разпределеното му в тежест на доказване намаляване на имуществото му с посочения размер. Въпреки това ищецът не е провел пълно и главно доказване на този правнорелевантен факт.

За установяването на този факт е бил допуснат въпрос към ССчЕ по искане на ответника. Вещото лице е следвало да установи дали са осчетоводени в счетоводството на „М.“ ЕООД разходи за извършено плащане по фактура № 442099155/04.01.2022г. Бил е изискан на осн. чл. 190 ГПК и касов/фискален бон към фактура № 442099155/04.01.2022г., който не е представен.

В заседание, проведено на 10.07.2026г., съдът е указал на ищеца, че ако не съдейства на вещото лице за снабдяване с необходимите счетоводни документи и проверка на счетоводството на дружеството съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК като приеме, че дружеството не е заплатило процесната фактура, респективно не я е осчетоводило като разход.

Вещото лице е отправило искане до ищеца „М.“ ЕООД за предоставяне на информация относно счетоводните записвания, свързани с плащането по посочената фактура. Сочи, че ищцовото дружество „М.“ ЕООД не е представило счетоводни документи и счетоводни записвания, от които да се установи счетоводното отразяване на плащане по фактура № 442099155/04.01.2022г. Ето защо счетоводната експертиза приема, че няма осчетоводен разход по процесното плащане в счетоводството на „М.“ ЕООД. Самото дружество в изявленията си до съда признава този факт.

Ето защо и на осн. чл. 161, вр. чл. 190, ал. 2 ГПК съдът приема, че не е настъпило обедняване на ищцовото дружество „М.“ ЕООД. Непредставянето на документи като фактура, системен бон или кредитно известие, каквото твърди ищеца, не представлява основание за невписване на заплатено задължение по смисъла на ЗСч.

Още повече ищецът не сочи доказателства, че такива документи не са му били предоставени. Напротив, по делото ищецът сам представя кредитно известие, а е налична и фактура, достъпна на клиента онлайн. Недоумение буди и факта, че ищецът твърди да е заплатил задължение, за което не е бил надлежно уведомен. В действителност ищецът следва да разполага най-малкото с фискален бон, който се издава при плащането на осн. чл. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Неправдоподобно е да се приема, че ищецът е заплатил свое вземане без да изиска издаването на такъв. Разбира се, лесно обяснимо е такъв да не се намира в ищеца, при положение, че не е заплатил лично и от своите средства сумата.

Такава е и възприета от настоящия съдебен състав практика на СГС напр. по 2

Решение № 737 от 04.02.2026 г. по в. гр. д. № 14337/2025 г.; Решение № 6070 от 09.10.2025 г. по в. гр. д. № 6409/2025 г.; Решение № 3711 от 13.06.2025 г. по в. гр. д. № 4952/2025 г.; Решение № 1264 от 26.02.2026 г. по в. гр. д. № 6406/2025 г.; Решение № 6533 от 30.10.2025 г. по в. гр. д. № 4951/2025 г.; Решение № 6532 от 30.10.2025 г. по в. гр. д. № 5004/2025 г. и Решение № 4187 от 18.06.2026 г. в. гр. д. № 10396/2025 г.; др.

„Съгласно чл.115 ал.1 ЗДДС издаването на дебитно или кредитно известие касае изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или развалянето на доставка, т.е. с него се констатира друга стойност на сделката или че сделката е развалена. В случая издаването на кредитно известие няма отношение към спорния въпрос по делото, а именно, кое е лицето, което е заплатило на ответника процесната сума. Не е налице „разместване“ на доказателствената тежест, като изцяло в тежест на ищеца е да докаже обедняването си като предпоставка на иска по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД .

Чл.301 ТЗ е неотносим, защото не се твърди от страните действие на лице без представителна власт, нито са релевирани твърдения кое е въпросното лице.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че е без значение дали плащането е извършено от трето лице и какви са евентуалните отношения между него и третото лице.

Възможни са най-различни хипотези на плащане от третото лице, включително и такива, при които плащането да е извършено поради грешка /чл.56 ЗЗД/. По тази причина в доказателствена тежест на ищеца е да докаже обедняването си, а с това и материално-правната си легитимация по иска, но това не е сторено. Ищецът не е представил достатъчно доказателства за претенцията си, включително фискален бон, който може да бъде разчетен чрез графическа експертиза и други относими доказателствени средства.“

Например в Решение по в. гр. д. № 8303/2025 г. в.гр.д. №8303/2025г се приема, че „Съдът не може да основе решението си на предположението, че след като фактурата е издадена на ищеца, той е платил и процесната сума, доколкото фактическият състав на неоснователното обогатяване изисква доказване при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е предадена /излязла от патримониума на ищеца/, съответно при изричен спор по този въпрос, същият не може да почива на предположения. Следователно не е установено по делото обедняване на ищеца и само на това основание искът подлежи на отхвърляне.“ Така и Решение по в. гр. д. № 712/2026 г. в.гр.д № 712/2026г. и др.

Плащането на сумата от страна на трето лице, ако такова е било осъществено, обосновава легитимация за предявяване на иск от негова страна за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, тъй като то се е обеднило.

Позоваването на някой състави на разпоредбата на чл. 73 ЗЗД е неправилно.

Действително задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора. Това, обаче, не означава, че длъжникът се е обеднил лично при погасяване на задължението му от страна на трето лице. Напротив, систематично разпоредбата следва да се тълкува във връзка с чл. 74 ЗЗД, съгласно която този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Тоест, волята на законодателя е била да не допусне неоснователно разместване на имуществени блага. Тоест, това е проявление на принципа на недопускане на неоснователно обогатяване. Следователно в тази хипотеза първоначалният длъжник би разполагал с иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД срещу кредитора, единствено ако докаже плащане по регресната претенция на встъпилото в правата на кредитора трето лице. В този случай ще бъде налице намаляване на неговото лично имуществото, а не имуществото на трето лице. Такава предявена претенция и плащане, обаче, по делото не се твърди, нито се доказва.

Така например се приема в Решение № 4490 от 29.06.2026 г. в. гр. д. № 10450/2025 г. и др. :„Действително по арг. от чл. 73, ал. 1 ЗЗД задължение може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако последният има интерес от личното изпълнение от страна на длъжника. С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора, поради това, че същият е удовлетворен, но 3 изпълнението не погасява задължението на длъжника по отношение на третото, изпълнило неговия дълг лице. Когато третото лице има правен интерес и заплати чуждото задължение, то ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Ако платеното е дадено без да е имало валидно правоотношение между длъжника и получилия изпълнението кредитор, то третото лице, а не длъжникът ще може да търси от кредитора връщане на полученото без основание. Това следва от обстоятелството, че неоснователното разместване на блага засяга само правната сфера на третото лице, чието имущество е намаляло. В този смисъл е и Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.“

Ето защо съдът приема, че ищецът не е доказал материалния си интерес за предявяване на иска по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, респ. посочения по-горе елемент на състава, а именно да се е обеднил лично.

По тези съображения искът подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Разноски на ответника: Депозит за ССчЕ – 250 евро и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро, определен от съда на основание чл. 25 НЗПП или общо 352,26 евро, която следва да се присъди.

Мотивиран така, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., срещу „А.“ ЕАД, с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.

..., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 0,73 лева с вкл.