Решение № 4930 от 26.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4930 гр. София, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20231100510541 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Б. К. Д., ЕГН: ********** срещу Разпореждане от 15.08.2023 година на Частен съдебен изпълнител, рег. № 838 М.Б. по изп. дело № 20238380402397, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на приетите по цитираното изпълнително дело разноски, чрез намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение до 50 лева и съответно – намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира юрисконсултското възнаграждение за прекомерно и надхвърлящо нормативно установения максимум по чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27 от НПП, както и с оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното производство, правната и фактическа сложност.

Взискателят намира жалбата за неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е по същество е неоснователна.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.

По същество жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, по същество същата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя, представляван от юрисконсулт, като е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК.

Видно от доказателствата в изпълнителното производство, не се установява в срока за 1 доброволно изпълнение или към настоящия момент, присъдената по изпълнителен лист сума да е заплатена от длъжника.

Съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т. 3 - за изпълнителни способи, които не са приложени. В този смисъл и възраженията на ответника по жалбата в тази насока касаят дължимостта въобще на разноски в изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр.

8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят по чл.

78, ал. 8 ГПК съгласно НЗПП, а не според текстовете на НМРАВ. Според законовия текст съдът (съответно съдебният изпълнител в изпълнителното производство) определя юрисконсултското възнаграждение, като е ограничен нормативно установения минимум и максимум – съответно от 50 до 150 лева. В случая, определеното максимално възнаграждение се явява прекомерно, тъй като изпълнителното производство не се отличава ни т о с фактическа, нито с правна сложност към момента, в който е постановено обжалваното разпореждане и юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер по НЗПП от 50 лева. От друга страна, съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК. В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи, не се установява от страна на процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Основателна, съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която изчислена при размер на юрисконсултското възнаграждение от 50 лева /върху сбора на вземането на взискателя по изпълнителния лист и вземането му за разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50, 00 лв./ е в размер от 271,97 лева с ДДС.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в обжалваната част и възнаграждението за юрисконсулт - намалено до размера от 50 лева, а таксата по т. 26 – в размер на 271,97 лева /вместо определените 367,75 лева.

Разноските, сторени само в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на адвоката по чл. 38, ал. 3 ЗАдв в размер на претендирания по представения списък – 200 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Б. К. Д., ЕГН: ********** Разпореждане от 15.08.2023 година на Частен съдебен изпълнител, рег. № 838 М.Б. по изп. дело № 20238380402397, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на приетите по 2 цитираното изпълнително дело разноски, чрез намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за разликата от 150 лева до 50 лева и съответно – намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ към ЗЧСИ за разликата от 367,75 лева до 271,97 лева с ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените с призовка за доброволно изпълнение с изх. № 36417/19.06.2023 г. по изп.д. № 20217810400673 на ЧСИ с рег. № 781 размер на дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя - до размер от 50 лева и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 271.97 лева с ДДС.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на адвокат адв. В. Ф.С. с ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 200 лева – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3