Решение № 260192 от 11.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260192 11.05.2022 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На единадесети април през две хиляди двадесет и втора година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя БЕЛЕВА

2.мл.с. Димитър СТОЯНОВ

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 2297 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260052 от 17.08.2020г. по гр.д.***, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Пиротска“ № 171А, е осъдена да заплати на Г.П.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат З.Б., следните суми : 1 868,55 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 259,69 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния труд от 1816 часа, положен в периода 01.01.2017г. – 31.03.2020г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 28.04.2020г. до окончателното й изплащане; 261,06 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2017г. – 27.04.2020г.; и 350 лв. – направените по делото съдебни разноски.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, е осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 124,74 лв. – дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението е връчено на страните както следва: на ищеца-на 26.08.2020г. чрез адв. Злагина Билянова, на ГД „ПБЗН“ на МВР- на 19.08.2020г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№261730/26.08.2020 г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло.

Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, поради което се иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Неправилно била тълкувана от съда нормативната уредба, касаеща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.

Основна и съществена грешка на съда, според въззивника, била, че допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Препраща към мотивите за неприложимостта на тази Наредба, изложени в отговора на исковата молба. В допълнение е извършен преглед на нормативната уредба (видът и условията за заплащане на възнаграждение на държавните служители в МВР, какъвто е ищеца се уреждат от специалния ЗМВР), въз основа на който са изведени следните изводи:

1/ законотворческият разум предполагал изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в ЗМВР от 2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, а същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл ; 2/ Допълнението на чл.202, ал.5 от ЗМВР от 2006г., касаещо характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не били насочени специално към служителите в МВР. Приложението на общите правила на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР от 2006г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014г., които делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен акт. С оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към които препращали те. Освен това в ЗМВР имало изрично препращане към КТ само за конкретни норми, но тъй като редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР, нямало препращане за тези елементи на служебните правоотношения към КТ нямало.

Неправилно, за да обоснове решението си за субсидиарно прилагане на НСОРЗ съдът се позовал на отменена подзаконова уредба- Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. Сочи, че действително за период от около девет месеца, който е извън процесния, е действала наредба №8121з-407 и се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен, но счита, че това е било в несъответствие с ЗМВР и било поправено с наредбата от 2015г., чийто подход бил възприет и в наредбата от 2016г.

Намира за неправилен извода на съда относно приложението на чл.9, ал.2 от НСОРЗ относно превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Твърди, че продължителността на нощния труд е регламентирана в законова разпоредба – чл.187, ал.3 от ЗМВР и тя е осем часа, а не седем. За служителите в МВР положеният нощен труд, ако е в рамките на 8-часова продължителност, не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час, съгласно заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В тази връзка счита, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, такова е било и становището на министъра на вътрешните работи в процедурата по издаване на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.

Цитира съдебна практика, според която НСОРЗ е неприложима по отношение на служителите в МВР, както и писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 вр.ал.3 от ЗМВР и Наредба№8121з-77 от 29.07.2016г.

Неясно бил мотивиран изводът на съда, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължало заплащане като за извънреден труд. Щом съдът приемал, че е приложима НСОРЗ, то на ищеца не следвало да се дължи възнаграждение за извънреден труд, защото преобразуването с коефициент 1,143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за генериране на извънреден труд. Цитира съдебна практика.

Подчертава, че извънреден труд би бил налице само ако работниците или служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Извършеното от съда преизчисление на часовете нощен труд към дневен с коефициента, положен от ищеца означавало, че с неприложим към материята подзаконов акт се дерогирала действащата в случая законова норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало на принципа на йерархията на нормативните актове.

На следващо място са оспорени констатациите на вещото лице относно положен от ищеца извънреден труд, послужили като доказателство за постановяване на обжалваното решение, като най-общо сочи, че са налице неправилно формулирани въпроси към експерта.

Изложени са конкретни оспорвания, но не е направено искане за нова експертиза.

Сочи, че когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, т.е. това са два вида нощен труд – положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се заплаща като извънреден такъв. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза.

По отношение на присъдената лихва, препраща към изложеното в писмения отговор на исковата молба.

В случай, че съдът не уважи въззивната жалба, при условията на евентуалност се иска да бъде взето предвид, че през периода от 1.01.2018г. до 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл.9г през този период от НРВПО /обн. ДВ бр.41/2017г./.

Претендират се разноски. Направено е евентуално възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.

Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Г.П.П., чрез адв. Златина Билянова, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Твърди, че е безспорно установено, че ищецът е полага труд като „пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, и съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят от министъра на вътрешните работи. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко наредби.

Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143. Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава – чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Сочи още, че предвид статута на ищеца като държавен служител, приложими се явяват и нормите на ЗДС, според който допълнителните възнаграждения, включващи и тези за нощния труд не могат да бъдат по-ниски от определените в трудово законодателство. Несъмнено, допълнителното възнаграждение в размер на 0.25 лв. на час, определено със заповед на министъра на вътрешните работи е по-нисък от този определен в трудовото законодателство.

Не оспорва, че ЗМВР и ЗДС са закони, съдържащи специални норми и уреждащи специфични правоотношения, но не следва да се приеме, че тези специални норми следва да поставят техните адресати в по-неизгодно положение от правоотношения по КТ.

Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от работника в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни.

Независимо, че горното изменение на НРВПО е направено по време на процесния период, то през целия период е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд също се превръщат в дневни.

Заявява, че в Директива 2003/88/ЕО е залегнал принцип за ограничаване продължителността на нощния труд, тъй като дългият период на полагане на такъв труд може да бъде вреден за здравето на работниците. Именно такова ограничение представлява нормата на чл.140, ал.1 от КТ. Директивата не допуска ограничение в прилагането на тази закрила спрямо труда на полицаите и в тази връзка ако положеният от тях нощен труд не се преобразува в дневен, ще бъде налице противоречие с действащото европейско и национално законодателство.

Същото е в противоречие и с принципа за равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.