Протокол № 1619 от 21.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1619 гр. Варна, 20.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Н. мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100501804 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

Въззивникът С. С. Й., редовно уведомен, се явява лично.

Въззиваемата страна Д. Д. Д., редовно уведомена, се явява лично и с адв. Р. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна ДСП- ВАРНА, редовно уведомени, не се представляват.

ВЪЗЗИВНИКЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 3248/31.08.2022г., с което е извършен доклад в р.з. на въззивната и на насрещната въззивна жалба, както и на депозираните срещу двете жалби отговори.

ВЪЗЗИВНИКЪТ: Запознат съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Поддържам моята жалба, изложеното в насрещната жалба не отговаря на истината.

АДВ. Д.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада. Оспорвам първоначално подадената въззивна жалба. Поддържам насрещната въззивна жалба. Водим допуснатите ни двама свидетели.

Въз основа на издаденото ни съдебно удостоверение представям и моля да приемете 1 като доказателства по делото справка, два броя постановления от ВРП, ведно с обяснения, като е посочено, че са налице още три преписки, по едната от които, най- старата, все още се извършва досъдебно производство срещу С. Й.. Другите са прекратени с постановления, които прилагам.

ВЪЗЗИВНИКЪТ: Не оспорвам, че такива постановления са издадени и че има такива преписки, образувани срещу мен. Всеки път, когато идвам да виждам детето имам нападки и възпрепятстване от страна на майката на Д. Д.. Виждам се с нея и детето. Има срещу мен подадени жалби за домашно насилие, а ние физически не се виждаме. Те пускат една жалба, след това я прекратяват, пускат, след това я прекратяват и викат сестрата и майката на Д. като свидетели. Имат твърдения, че аз имам влошени отношения с вуйчо ми, а аз имам декларация. Многократно Д. в три часа през нощта е идвала пред моята къща, за което имам документ. Искам да виждам детето си в нормален срок, нямам други претенции. Идвам от София за три часа. Изнудват ме за пари. Превел съм 8000 лева май месец за издръжка, само и само да мога да виждам детето. Те с това ме изнудват. Сумата от 8000 лева е устна уговорка между мен и майката на детето за ремонт на апартамента, а след това ще прихващам с издръжката 200 лева на месец. Тази уговорка е направена през април, май тази година.

Допреди това си плащах издръжка, но тя ми каза че и́ трябва по- голяма сума пари накуп и след това ще прихващам сумата. Моля да ми бъде дадена възможност да представя документ от банката за 8000 лева от май месец като издръжка занапред.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА : Тази сума наистина ми е преведена с основание за издръжка, но тази сума когато бяхме заедно аз съм му я дала назаем предварително, защото той заминаваше за Канада и му трябваха тези пари. Аз разполагах с нея, защото имах апартамент във Варна, който продадох и му услужих. Разбрахме да ми я върне и той ми я върна под формата на издръжка, за да си оправдае месечната издръжка за години напред, но това са си мои пари, които ми върна.

СЪДЪТ, предвид обстоятелството, че не се оспорва, че сумата от 8000 лева е дадена, намира че не следва да бъдат събирани доказателства досежно този факт, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника да представи доказателства, че е превел през май месец 2022г. сумата от 8000 лева, като посоченото основание е че е издръжка за детето.

АДВ. Д.: Водим свидетелите, за което ни е дадена възможност, моля да допуснете същите до разпит в днешно съдебно заседание.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Ив. Д. Д. и сне самоличността и́: родена на ********** български гражданин, неосъждана, майка на въззиваемата страна, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

На свидетелката беше разяснено от съда, че може да се откаже от свидетелстване по реда на чл.166 ГПК.

2

СВИДЕТЕЛЯТ Ив. Д. Д.

Въззиваемата страна ми е дъщеря, желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.

По принцип придружител на детето съм аз. Първа и трета седмица от месеца бащата идва пред блока, спира колата и преди това детето не иска да тръгне. Казвам „добре, баба идва с теб“ и тръгваме. Отиваме, влизаме в колата и той ни води или в Морската градина или на мол. Той държи задължително детето да не се хваща за ръка, трябва да върви само́, нищо че детето е на две години. Да, в Морска градина няма коли, но има електрически тротинетки, но детето е страхливо.Той го оставя само, аз стоя назад. През цялото време това дете е стресирано, то не върви спокойно.

Той шофира с детето на ръце, той шофира детето е в ръцете му. Едната случка преди месец приблизително, на която бях придружител на детето в Морската градина бяха изминали трите часа от режима и вече си тръгвахме от Морската градина. Детето беше страшно изморено, три часа с тротинетката бягаха напред- назад, бащата купи едно сокче и даде детето да държи сокчето, а бащата носеше детето. Каза му „понеже аз ще те нося, ти ще носиш сокчето“. Това беше към 12:30 на обяд. Детето каза, че е изморена и не иска да носи сокчето, аз се намесих и казах, че аз ще взема сокчето. Тогава бащата скочи и с тротинетката в ръката посегна да ме удари. Детето е в ръцете му и той започна да ми крещи. Детето започна да плаче и той ми каза „хвани си такси и се махни оттук“. Придружител съм, защото съдът така постанови и винаги присъствам. Детето постоянно се обръща и ме търси, ако изчезна, докато тече режима на лични отношения. Казах му, че ще си взема такси, при условие, че детето е с мен. Аз седнах в колата. Той тогава започна да крещи „слизай от колата“. Това дете, което е на две годинки и половина, когато се прибрахме обясняваше на майка си, че баща му е казвал „той каза на моята баба слизай от колата“. Тръгнахме си за вкъщи, през цялото време докато той караше, детето стоеше в краката му. Аз бръкнах в торбичката да си вадя телефона и той посегна да ми вземе телефона от задната седалка, за да не го снимам как кара с детето на коленете си. Детето се разрева, а той и́ казва „гледай напред, тате, гледай напред“.

Столче за детето в колата на въззивника няма монтирано. Преди срещите с баща си детето казва „аз не искам да излизам, бабо, искам вкъщи да стоя“. Аз и́ казвам „баба ще дойде с теб“ и така излизаме. Когато сме заедно и детето бащата ме е обиждал „продавачка“, „селянка“ и детето започва да реве. Вторник и четвъртък има право да види детето на вайбър. Когато се виждат по вайбър с детето, бащата казва, че не разбира детето. Тогава той започва да вика на дъщеря ми „тъпа селянка“. Дъщеря ми присъства на вайбър срещите, тя държи телефона докато детето говори с баща си и тогава бащата започва да я обижда и вика „тъпа селянка“. Детето идва при мен и ми казва „бабо, мама ще плаче“. Обижда я, защото не могат да постигнат съгласие по някакво споразумение, затова я обиждаше. Детето дойде в другата стая да ми каже „бабо, мама ще плаче“.

3

След срещите детето е страшно изморено и не иска да говори и просто стои. Това са три часа с него, той постоянно я кара да бяга и да бърза. Това е като игра, той я кара да се учи да кара тротинетка, тя е на две годинки и половина. Не смятам, че и́ доставя удоволствие, защото детето не иска да излезе. По принцип си играе на детската площадка, забавлява се, докато играят с баща си, това и́ харесва. От време на време ме търси, когато не ме види, и започва да плаче . Просто после казва, че е изморена, идва и́ в повече. Когато ходим заедно, аз вървя малко зад тях, детето се обръща да види дали съм там, от време на време. Ако не ме види, започва да плаче.

Детето е стресирано по време на режима, ако не ме види в момента.

Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля П. Д. Д. и сне самоличността й:

******** български гражданин, неосъждана, сестра на въззиваемата Д. Д. Д., предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.

На свидетелката беше разяснено от съда, че може да се откаже от свидетелстване по реда на чл.166 ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ П. Д. Д.

Сестра съм на въззиваемата. Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.

Веднъж бях придружител на детето Виктория, когато се срещна с баща си. Срещата беше преди около два-три месеца, продължи около два часа, състоя се в Морската градина, на детската площадка. Пътуването дотам беше с бащата на детето и неговия автомобил, в присъствието на майката на С., бабата на детето по бащина линия. Бащата ни взе с неговия автомобил от дома на Д.. Детето пътува в мен на задната седалка. Бях седнала там, защото за детето нямаше столче за сядане. На самата среща имаше три ситуации, в които възникна скандал между С. и мен. Още при пристигането в Морската градина стана проблем, защото детето пожела да ме хване за ръка В същото време баба му искаше да го хване за другата ръчичка, но С. се възпротиви, защото счита, че не е редно детето да се води за ръка, а трябва само́ да върви. С. има една черта в характера си, която проявява на всяка една среща с нас и в присъствието на детето. Той е доста агресивен, трудно владее емоциите си. Тогава се изнерви, започна да крачи назад- напред, като повтаряше, че тя е достатъчно голяма и трябва да е самостоятелна. Тогава детето също се напрегна, защото не беше виждала баща си от доста време. Привързана е към мен достатъчно много. Напрягането се изразява с това, че веднага започна да плаче, стискаше ме за ръката силно, когато се скарахме с бащата, а после около месец разказваше как С. е „викал на леля“. Към него детето се обръща на „татко“.

Следващото пререкание беше когато вече бяхме на детската площадка. Там детето търсеше визуален и физически контакт с мен, С. също се напрегна от това нещо и каза, че нямам работа там, трябва да се обърна и замина тихомълком и да оставя детето с баща си и с баба си. Аз се възпротивих и казах, че първо, детето трябва да се заиграе, да се улиса в игри, за да мога да си тръгна. Така или иначе исках да си оставя и да си замина. Тогава той се успокои.

Третият конфликт беше вече когато оставихме детето вкъщи. Аз самата исках да поговорим 4 с него какъв е проблемът, защо така се държи при положение, че аз самата съм добронамерена и не съм имала намерение да стигам до такива ситуации. Той се опита да ме накара да склоня Д. да подпише споразумение за режима на свиждане. По време на режима С. беше изключително много изнервен, през цялото време беше в това състояние. Това си пролича и в отношението към майка му. Мен ме е обиждал, в деня на срещата с детето също използва обидни думи, нарече ни „тъпи селянки“. Пред мен по време на тази среща, за която говоря, нарече мен и сестра ми „тъпи селянки“. Това беше в присъствието на детето, сестра ми не беше там.

Откакто се води това дело С. винаги спазва режима, който му е определен от съда и използва дадената възможност да вижда детето.

След срещата детето започна да плаче без видима причина. Детето беше изморено, може и това да е било причина за плача. Тя е малка, не може точно да каже каква е причината.

По- скоро детето се напряга от такива ситуации, когато С. се държи агресивно спрямо някого от нас- майката, мен, баба му. Нямам впечатления, че има страх от баща си. Когато бяхме заедно на детската площадка, тя не беше го виждала от доста време и това се отразяваше на нежеланието и́ да остане насаме само с него, затова се и държеше близко до мен. Не бих казала, че има страх.

Обидните квалификации по отношение на мен бяха на срещата ни, когато бях придружител, в присъствието на детето. Мисля че още на площадката се случи това. През цялото време разговорите се въртяха около делото и споразумението. Мисля, че обидите към мен бяха в присъствието на детето.