Решение № 2691 от 01.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2691 гр. В., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Т. К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110102017 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „В.“ ООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. В., ул. М.Б., с която е заявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу Т. В. Н., ЕГН **********, с адрес с. Р.Г., О.А, за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите както следва:

- 1447,85евро /2831,75лева/, представляваща платена сума в нейна полза, в качеството й на кредитор по изп. д. № .........г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № ..............г. по описа на ВРС, като получена от ответника на отпаднало основание, с оглед отмяната им с влязли в сила решения по уважени искове по чл.

464 ГПК по гр.д. №1..............г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението;

- 102,17евро /199,83лева/, представляваща такса с вкл. ДДС по т. 26 ТТЗЧСИ, удържана по изп. д. № .........г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № ..............г. по описа на ВРС, като получена от ответника на отпаднало основание, с оглед отмяната им с влязли в сила решения по уважени искове по чл. 464 ГПК по гр.д. №1..............г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението, и в евентуалност:

- иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумите от 2831,75лева и от 199,83лева, с която той е обеднял, а ответницата се е обогатила, като платени в нейна полза в качеството й на кредитор по изп. д. № .........г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № ..............г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението;.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Въз основа на заповед за изпълнение от 11.05.2017г., издадена по ч.гр.д. № ..............г.

1 по описа на ВРС срещу дружеството било образувано изп.д. № .........г. по описа на ЧСИ рег.

№ 892, за сумата от 17340лв., ведно с разноски, с взискател ответницата.

Впоследствие било образувано и изп.д. № .........г. по описа на ЧСИ рег. № 892 по ИЛ издаден по ч.гр.д. № .........г. по описа на ВРС, за сумата от 11000лева, ведно с разноски от 200лева, с взискател ответницата. По нейно искане и.д. № .........г. било присъединено към изп.д. № .........г. по описа на ЧСИ рег. № 892. Твърди се, че по изп.д. била постъпила сума в общ размер на 48167лв.

Въз основа на молба по изп. д. е бил присъединен още един кредитор – К.А. за сумата от 19380лв, като вземането й произтичало от ИЛ, издаден по ч.гр.д. .........г. по описа на ВРС.

В хода на изп. производсвто преди извършване на разпределение, К.А. предявила иск по чл.

464 ал.1 ГПК срещу двете страни. С влязло в сила решение на 23.06.2020г. по гр.д. № .........г. на ВРС, е прието за установено между страните, че вземането на ответницата към дружеството в размер на 17340лв. не съществува. За периода на съдебното пр. изп.д. № .........г. било спряно.

К.А. оспорила и вземането на ответницата за сумата от 11200лева. С влязло в сила решение по гр.д. № .........г. на ВРС, е прието за установено между страните, че вземането на ответницата към дружеството в размер на 11200лева, не съществува.

Сочи, че до спиране на производството по изп.д. на ответницата били изплатени сумите, предмет на исковата претенция.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че ответницата е разполагала с изпълнителен лист, който е валидно правно основание въз основа на което съдебният изпълнител е събрал принудително сумите срещу длъжника. Излага, че положителният изход на иск по реда на чл. 464 ГПК, воден от конкуриращ се взискател, не променял факта на осъждането на длъжника от другия взискател, нито превръщал събраната от взискателя сума в такава, получена без правно основание. Искът по чл. 464 ГПК създавал процесуални правоотношения между ищеца и първия ответник, респ. между ищеца и втория ответник.

Процесуални отношения между двамата ответници нямало. На следващо място сочи, че силата на пресъдено нещо важи единствено и само между насрещните страни, а в изключение – между страната и третото лице – помагач. Освен горното, искът по чл. 464 ГПК, предявен от трето лице, не може да бъде причина да бъде преразгледана изпълнителната сила на влязло в сила изпълнително основание. Целта и предназначението на успешно предявеният от К.А. иск по чл. 464 ГПК е последната да си събере дължимото преди Т. Н. /тъй като двамата взискатели се конкурират/, а не и да се отменя основанието, въз основа на което другият взискател се е снабдил с изпълнителен лист. В заключение твърди, че положителният резултат на иска по чл. 464 ГПК в полза на един взискател не отменя изпълнителното основание в полза на друг взискател, нито превръща събраните от него суми в изпълнителния процес в такива, които са получени без правно основание.

В съдебно заседание страните редовно призовани се представляват от пр. си представители, които поддържат исковата молба и отговора й.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че с влезли в сила решения по гр.д. № .........г. и по гр.д.

№ .........г. по описа на ВРС, е прието за установено между страните по заведен иск с правно основание чл. 464 ГПК, че вземанията на ответницата към дружеството не съществуват.

Не е спорно също така и обстоятелството, че процесната сума от 2831,75лева е изплатена от ищеца в полза на ответницата на 25.09.2018г., както и че сумата 199,83лева, вкл. ДДС, представлявща такса с по т. 26 ТТЗЧСИ, е удържана по заведеното изп. д. № 2

.........г. по описа на ЧСИ рег. № 892. Горното се установява и от приобщените писмени доказателства – влязли в сила решения, удостоверение, издадено от ЧСИ, рег. № 892 и преписи от сметки по чл. 79 от ЗЧСИ.

За успешното провеждане на иска ищецът е следвало да установи, че с влезлите в сила решения, постановени по гр.д. № .........г. и по гр.д. № .........г. по описа на ВРС, е било прието за установено между страните, че вземанията на ответницата към дружеството не съществуват, както и че е извършено в полза на ответника плащане. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

На първо място следва да се посочи, че иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, след успешно проведен иск по чл. 464 ал.1 ГПК от конкуриращ се взискател, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение, е процесуално допустим /Решение № ..............

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. За да събере своите вземания, длъжникът следва да инициира производство по снабдяване с изпълнително основание – да предяви осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД или издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Решението по чл. 464 ал.1 ГПК отрича със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на вземанията по издадените въз основа на решенията по ч.гр.д. № ..............г. и ч.гр.д. № .........г. по описа на ВРС изпълнителни листи, поради което съдът, разглеждащ иска по чл. 55 ЗЗД е длъжен да приеме, че сумите, които са принудително събрани от длъжника, взискателят е получил на отпаднало основание. В този смисъл е и трайната каузална съдебна практика на ВКС, обективирана освен в горепосоченото решение и в решение № .............. г. на ТК и др., в които са разгледани искове за връщане на принудително събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е отречено с влязла в сила съдебен акт/. Даденото в посочената съдебна практика на ВКС разрешение, че след успешно проведен иск, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение, длъжникът следва да предяви иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, се споделя изцяло от настоящия състав, доколкото материалната законосъобразност на изпълнителния процес е двуаспектна. Тя обхваща и е обусловена, на първо място, от съществуването на субективното материално изпълняемо право в патримониума на взискателя спрямо длъжника по изпълнението и второ, от възможността взискателят да се удовлетвори принудително от имуществения актив, върху който е насочил изпълнението. В случая по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение и са събрани процесните суми във връзка с предприето принудително изпълнение. / така решение .............. г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Искът е предявен след приключване на принудителното изпълнение и цели да поправи последиците от същото. С решението по чл.

464 ал.1 ГПК е отречено съществуването на едно събрано вземане, т.е. несъществуването на изпълняемото право. Отрицателно установителният иск в случая е уважен след приключване на принудителното изпълнение. С решенията по гр.д. № .........г. и по гр.д. № .........г. по описа на ВРС е прието със сила на пресъдено нещо несъществуваването на изпълняемото право, т.е. на вземането на ответника - взискател, което претендира да му бъде върнато, чрез сега предявения иск против ответника, като недължимо платеното по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на отпаднало основание, поради неоснователно обогатяване. Ответникът – оспореният взискател, чието вземане е отречено с влязло в сила решение по чл. 464 ГПК, дължи на ищеца/длъжника възстановяване и на сумата от 199,83лева, представляваща събрана по изпълнителното дело пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като същата е понесена 3 вследствие на материално незаконосъобразно изпълнение, предизвикано от ответника въз основа на несъществуващо вземане.

Ето защо, съдът счита предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се уважи, като се присъди и законна лихва, считано от подаване на исковата молба 17.02.2025г. до окончателното й изплащане, така както е било поискано.

С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по заявения в евентуалност иск.

Всички суми следва да се присъдят в евровата й им равностойност по фиксинга на БНБ по силата на чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Претендират се такива за адвокатско възнаграждение съгл. договор за правна защита и съдействие от 308,41евро, платени в брой, платена държавна такса от 83,48евро и 2,56 дт за СУ. Така в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 394,45евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. В. Н., ЕГН **********, с адрес с. Р.Г., О.А да заплати на „В.“ ООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. В., ул. М.Б. сумите както следва:

-1447,85евро, представляваща платена сума в нейна полза, в качеството й на кредитор по изп. д. № .........г. по описа на ЧСИ рег. № 892, образувано въз основа на ИЛ, издадени по ч.гр.д. № ..............г. по описа на ВРС, като получена от ответника на отпаднало основание, с оглед отмяната им с влязли в сила решения по уважени искове по чл. 464 ГПК по гр.д. №1..............г. по описа на ВРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.02.2025г. до окончателното погасяване на задължението;