Решение № 260016 от 12.08.2020, Районен съд - Тутракан

Р Е Ш Е Н И Е

№ _______ гр. Тутракан, 12.08. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Тутраканският районен съд в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 259 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 51 от

12.07.2019 г. Директорът на Национално ТОЛ управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“ е наложил на Р.И.Н., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв. както и да заплати такса по чл.10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 87.00 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Н., който го обжалва в срок. Моли съдът да го отмени като нищожно, неправилно и необосновано. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Р.Н. *** поддържа жалбата.Твърди,че административното налушение,за което е било повдигнато обвинение не е осъществено от обективна и субективна страна

Въззиваемата страна – Директор на Национално ТОЛ управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З.П. С., която оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като НП бъде потвърдено.

Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Св.М.Ж.Д. е управител на ***, което притежава товарен автомобил-влекач марка ***с регистрационен номер ***.Същия бил поверен на жалбоподателя Р.И.Н..

На 19.02.2019г. св.Д. получил график за извозване на

200 тона изкуствена тор от склад на фирма ***.Извозването следвало да отпочне на следващия ден - 20.02.2019г. На 19.02.2019г.св.Д. разпоредил на главния счетоводител на фирмата ***,чийто управител е той,да закупи въвеждащите се вече от Национално ТОЛ управление електронна винетка.Било е попълнена заявка до БГТОЛ за закупуване на електронна винетка за товарно превозна средство с банков превод със срок на валидност една седмица считано от 20.02.2019г. до 26.02.2019г.,като са били предоставени и данни за електронна винетка, включващи националност на превозвача /България/, регистрационен номер на МПС /***/,клас на ППС /камион над 12 тона/,клас на емисиите на МПС /Евро 3/,период на валидност /една седмица/,начална дата /20.02.2019г./ и крайна дата и час на валидност /26.02.2019г. 23.59 ч./.Заявката е постъпила в 14.22.Получен е PAY номер 1902190062386. На същата дата с платежно нареждане по сметка на АПИ в Българска народна банка*** е превела сумата от 67 лв.Като период за който се плаща е посочено 20.02.2019г.- 26.02.2019г.,а като основание PAY номер 1902190062386.Информация са плащането е постъпила в Националното ТОЛ управление на 21.02.2019г. между 12.00 и 14.00 часа.На 21.02. 2019г. за управляваното от жалбоподателя МПС е била активирана от БГТОЛ електронна винетка № 19021946085250 с период на валидност 14.25ч на 21.02.2019г.до 23.59 ч. на 26.02.2019г.

Св.Д. разпоредил на жалбоподателя Н. на следващия ден,20.02.2019г. да потегли с товарния автомобил към склада на фирма***,като му казал,че автомобила има закупена електронна винетка.

На 20.02.2019 г. служители от РУ на МВР Тутракан и Национално ТОЛ управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществявали контролна дейност по Закона за движение по пътищата по път II – 21 км 43 в посока Русе – Силистра. В 13:30 часа бил спрян за проверка товарния автомобил,управляван от жалбоподателя Н.. При проверката,извършена от свидетелите Н.Н. и Н.И., и двамата служители към сектор „Контрол и правоприлагане” към АПИ-Русе, било установено, че за ППС с регистрационен № ***, към момента на проверката няма активирана електронна винетка. Съгласно чл.

189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата, констатираното е потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MCU 049, като данните от справката са отразени в Констативен протокол №753993 от 20.02.2019 г. (л. 9).

Актосъставителя Г.С.Г.-мл. автоконтрольор при РУ на

МВР Тутракан,след като установил,че липсва и поставен на съответното место на предното обзорно стъкло хартиен стикер за винетка, прел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение.Той съставил на водача Н. АУАН серия Д бл. № 753993/20.02.2019 г. С АУАН повдигнал обвинение на жалбоподателя „… за това, че на 20.02.2019 г., в 13:30 часа, по път II-21, км. 43, в посока Русе -Силистра, управлява влекач „ДАФ“, собственост на „Клас-94“ ООД с рег. № ***, с прикачено ремарке с рег. № ТХ 9319 ЕХ,като извършва следните нарушения:движи се в обхвата на платена пътна мрежа,без да е изпълнил съответното задължение,свързано с установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с което виновно е наруши чл. 139 ал. 6 от ЗДвП.” Акта бил предявен на жалбоподателя и подписан от същия с възражението, че има документи за платена електронна винетка. В АУАН като свидетели при установяване на нарушението били вписани мл. автоконтрольор при РУ на МВР Тутракан И.Д.Л. и Н.С.П. ***.

На 06.03.2019 г. Управителят на „Клас – 94“ ООД св. М.Ж.Д. депозирал жалба /л. 11/ срещу съставения АУАН, към която приложил платежно нареждане от 19.02.2019 г. с получател АПИ; искане за плащане на електронна винетка с банков превод и данни за електронната винетка.

С цел установяване на категорията на ППС, посочено в акта е извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с регистрационен № *** е вид товарен автомобил от категория N3. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП към категория N3 принадлежат моторни превозни средства с технически допустима максимална маса над 12 тона.

Директорът на НТУ, специализирано звено на Агенция

„Пътна инфраструктура“, издал атакуваното Наказателно постановление № 51 на 12.07.2019 г. След като възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка, развил своите виждания за констатираното. Приел, че с деянието жалбоподателя Н. е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /в редакцията към датата на извършване на проверката/, АНО му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лв., както и да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 87.00 лв.

На 18.07.2019 г. жалбоподателят е получил препис от

НП.

Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на разпитания актосъставител Г.С.Г. и свидетелите И.Д.Л., Н.С.П., Н.Ж.Н., Н.В.И. и М.Ж.Д., както и от приложените и служебно изискани от съда в хода на съдебното производство писмени доказателства, които съдът прие като такива.

Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

АУАН, с който е сложено началото на административно-наказателното производство, е съставен от длъжностно лице, имащо съответните правомощия. Актът съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити. АУАН е подписан от нарушителя и препис от него му е връчен по надлежния ред.

Атакуваното НП също е издадено от имащ съответните правомощия държавен орган. Същото съдържа всички изискуеми от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от него на адресата.

При съставянето на АУАН е допуснато особено съществено процесуално нарушение изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част на обвинението и неговото цифрово изписване.

Разпоредбата на чл.139 ал. 5 от ЗДвП посочва,че „движението на пътни превозни средства по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,се извършва след изпълнение на съответните задължения ,свързани с установяване размера и заплащането на пътните такси по чл.10 ал. 1 от Закона за пътищата „. Обстоятелствената част на повдигнатото с АУАН обвинение,описва елементите на този фактически състав. Цифрово е изписано,че е била нарушена разпоредбата на чл.139 ал. 6 от ЗДвП, която повелява:„Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,да заплати таксата по чл.10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата в случаите,когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,освен когато таксата е заплатена от трето лице”. Горното е нарушило правото на защита на жалбоподателя още в началната фаза на административно-наказателното производство,изразяващо се в невъзможността да узнае за какво точно административно нарушение е обвинен и правилно да организира защитата си.Последното е особено съществено процесуално нарушение и обуславя отмяната на издаденото впоследствие НП.

Настоящия състав на съда счита, че жалбоподателят Н. не е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение, за което му е бил съставен цитирания АУАН и административните нарушения, за които е бил наказан с атакуваното НП.

Разпоредбата на чл.139 ал. 6 от ЗДвП вменява задължение за водача на ППС преди движение по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,да заплати таксата по чл.10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата в случаите,когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,освен когато таксата е заплатена от трето лице.Жалбоподателя, преди да изпълни разпореждането на своя работодател в лицето на св.Д.,е получил от него и уверението,че съответната пътна такса е заплатена. Нещо по-вече - той представил на жалбоподателя и копия от платежните документи,като му дал указание да ги запази и представя при необходимост, независимо,че законът не го задължава да носи такива. Жалбоподателя е нямал основание да се съмнява,че пътната такса е платена или по-скоро,че превода не е достигнал до АПИ.На посочената дата той е управлявал поверения му автомобил със съзнанието,че са били изпълнени всички изисквания на закона за достъп до пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа.При така установеното,за жалбоподателя не е стояло задължението той да заплаща пътната такса за автомобила,собственост на ЮЛ,с което той е в трудовоправни взаимоотношения, тъй като тя е била платена от трето лица,а именно от главния счетоводител,по нареждане на управителя на ЮЛ,св.Д..

Нормата на чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е наложена санкцията, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Посочената пък като нарушена материално правна разпоредба – чл. 139, ал.

6 от ЗДП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно. Анализът на горния административно-наказателен състав показва, че конкретното нарушение може да се извърши само под форма на вината умисъл –пряк или евентуален.

Очевидно, че смисълът на закона е на административно наказване по този текст, да подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. Т. е. дефинирано юридически при субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК, деецът следва да съзнава обществено-опасният характер на деянието, че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с обществено-опасни последици, чието настъпване той иска или допуска. В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата, че по нареждане на св.Д. е била заплатена в полза на бюджета пътна такса за една електронна седмична винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за товарен автомобил – с рег. № ***,собственост на управляваното от него юридическо лице *** и то за посочения в искането му до АПИ период от 20.02.2019г. до 26.02.2019г. Със същото съзнание е била внесена и цялата дължима цена в полза на бюджета за тази услуга и е уверил жалбоподателя Н.,че всички изисквания на закона за изпълнение на възложения му маршрут,са изпълнени. Поради особености и първоначална сложност на нововъведената система за закупуване на електронни винетки, св.Д. е допуснал техническа или субективна грешка при закупуването, като не се е съобразил с времето,необходимо банковия превод да стигне до АПИ и съответно да бъде активирана електронната винетка.След това, без да съзнава грешката и със съзнанието, че добросъвестно е заплатил таксата, св.Д. е наредил на жалбоподателя Н. да управлява автомобила без да съзнават и двамата, че извършват деяние с обществено-опасен характер, а още по-малко пък да са предвиждали или допускали неговите обществено-опасни последици.