Определение № 425 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. София, 07.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600568 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 , вр. глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура ( СГП) срещу определение от 15.04.2026г., постановено по ЧНД № 2380/2026 г. по описа на Софийски градски съд ( СГС), НО, 23 с-в. С това определение осъдения Д. А. А. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му наказание от 1 (една) година „лишаване от свобода” по НОХД № 39/2018 г. по описа на РС Сандански, който към момента на произнасянето на СГС е бил 3 месеца и 5 дни. С определението е определен изпитателен срок в рамките на остатъка от наказанието.

В частният протест, депозиран от прокурора, се оспорва извода на първостепенния съд за наличие на достатъчно доказателства за поправянето на осъдения А.. В тази насока представителят на държавното обвинение се позовава на доклада на затворническата администрация, че рискът от рецидив за обществото е в средни стойности; не са изпълнени целите на наказанието и задачите на индивидуалния план, заложени в плана на присъдата, като са налице дефицити в две проблемни зони ( нагласи и умения за мислене); не е приложена прогресивната пенитенциарна система и лицето е с колебливо поведение в мястото за лишаване от свобода; също така прокурорът твърди, че осъденият има наложено дисциплинарно наказание по заповед 1

№113/06.09.2024г. „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, което не е било заличено; също така счита, че поведението му в пенитенциарното заведение не надхвърля обичайното добро при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Ето защо и прокурорът заключава, че не са налице достатъчно данни за поправянето на А. в рамките на пенитенциарното заведение и отправя искане до САС за отмяна на постановеното определение и оставяне без уважение на молбата за условно предсрочно освобождаване на Д. А. А. от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в протеста и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С горепосоченото определение от 15.04.2026г. СГС е уважил молбата на осъдения Д. А. А. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 (една) година по НОХД № 39/2018 г. по описа на РС Сандански, с остатък 3 (три) месеца и 5 (пет) дни ( към момента на произнасянето), като е счел, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и са налице доказателства за поправянето му.

Мотивите за това разрешение на първостепенния съд се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателен анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият А. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване, тъй като същият е бил осъден за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, т.е. без да е извършено при условията на опасен рецидив и от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година е изтърпял фактически 6 месеца и 8 дни с начало 07.12.2025г.

По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно СГС е приел, че и тази предпоставка е изпълнена. При прочита на затворническото досие на А. може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извод, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат в степен, даваща основание обосновано да се предположи, че 2 по нататъшния му престой в местата за лишаване от свобода се явява ненужен.

Данни с подобна насоченост се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / в доклада от 20.03.2026г. на ИСДВР и НС на ЗО ***/, според които „ л.св. А. се включи активно в изпълнението на плана на присъдата. Чрез своето отношение към провежданите социално – възпитателни дейности и трудова реализация, същият изпълнява поставените цели и задачи, като е утвърдил трудови навици, с позитивно отношение към труда, като е подобрил социалните си умения. С оптимистична прогноза за развитието на личността и неговата ресоциализация на база личностовите ресурси, които притежава.

Ресурсите на личността се изразяват в трудоспособна възраст, жилищна обезпеченост, подкрепящи семейни взаимоотношения, наличие на образователен ценз, наличие на трудови знания и умения“. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, поради което и позитивните им констатации, посочени по-горе, са в пряко противоречие с отрицателното становище от 02.04.2026г. на и.ф. началника на Затвора гр. *** за условното предсрочно освобождаване на А., поддържано и от неговия процесуален представител в съдебното производство. В противовес със застъпеното от началника на затвора гр. *** отрицателно становище за липса на поправяне на осъдения е обективираното негово поведение, свързано с многократното награждаване на А., последното от които със заповед № 94/17.03.2026г., като в мотивната й част са посочени неговата дисциплинираност, съвестно и отговорно изпълнение на поставените трудови задачи, многократно получаване на благодарствени писма от ръководителите на работните обекти, изразено уважително отношение и респект към пенитенциарната администрация. Данни за постоянната трудова ангажираност на А. и отличното изпълнение на трудовите му задължения се съдържат и представената пред СГС характеристика от ТД на НАП София от 10.03.2026г., а възможността да продължи трудовата си заетост и извън местата за лишаване от свобода – в депозираното удостоверение от 25.03.2026г. от „Ганас – Красимир Попов“ ЕООД. В този смисъл не се базират на обективни данни от затворническото досие на А. констатациите, че рискът при лишения от свобода и понастоящем продължава да е в средни стойности от 58т. /намалени от първоначалните 61т./, като следва да бъде отчетен и фактът, че настоящото пребиваване на А. в пенитенциарно заведение е първо по ред. Доводът на 3 прокурора, че осъденият има наложено дисциплинарно наказание по заповед №113/06.09.2024г. - „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, което не е било заличено не е основателен, тъй като не държи сметка за разпоредбата на чл. 109 от ЗИНЗС, според която ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван; също не почива на действаща разпоредба на ЗИНЗС и доводът му за необходимост от замяна на режима в по – лек, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. В този смисъл данните за участие в проведени културно – масови, спортни и развлекателни мероприятия на територията на ЗО ***, постоянната трудова ангажираност и отличното изпълнение на разнородни трудови задължения, наличният потенциал на личността на А. и многократните му награждавания в периода на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, мотивират настоящият състав на САС също да приеме, че са налице достатъчно доказателства за поправянето на А. в рамките на пенитенциарното заведение в насоките, визирани от разпоредбата на чл.

439а, ал.1 от НПК и единствено меродавни при преценката за наличието на изискващата се „положителна промяна“ у него. Именно цялостния анализ на поведението на л.св. Д. А. по време на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, съпоставен с позитивните данни за неговата личност и семейно положение в посока на бъдещата му ресоциализация, мотивират и съдебният състав на Апелативен съд да счете, че целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, свързани с промяна на поведението и мисленето на осъдения А. са изпълнени, поради което поправителният ефект, корекционното и възпитателното въздействие на наказанието „лишаване от свобода“ спрямо него чрез изолирането му от обществото не следва да бъдат продължавани. Не без значение за тази констатация е и сравнително краткия остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, който понастоящем е под 3 месеца.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обосновано в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни не указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения А . за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание „ лишаване от свобода“. В съответствие с правилото на чл. 70, ал.6 от НК е определен от СГС изпитателен срок в 4 размер на неизтърпяната част от наказанието.

Поради всичко изложено дотук, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345, вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2026г., постановено по ЧНД № 2380/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 23 с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5