Решение № 932 от 29.01.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 932

Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - X Състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЯНКО АНГЕЛОВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1565 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по Искова молба от И.Б.Е., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.Р.,***, обективираща иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразен акт на орган на общинската администрация.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е била издадена Заповед № 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на Кмета на район „Южен“ при Община Пловдив, с която, на основание чл.225а ал.1 във връзка с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ, е наредено на Е. да премахне незаконен – строеж – метална ограда, която заповед е отменена с Решение № 11899/21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6408/2022 г. по описа на ВАС. Ищецът претендира неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразния акт, изразяващи се в стрес, притеснение, уплаха, негодувание, възмущение, уронване на достойнството му в обществото, затова, че срещу него е образуван е водено административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. Твърди също така, че в резултат на този акт, се е отчуждил от близките си и приятелите си, тъй като това обстоятелство е станало достояние на целия град. Счита, че са налице предпоставките аз обезщетение в сочения размер, като излага доводи в тази насока.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Община Пловдив да заплати на И.Е. сумата от 10 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. В., който счита, че от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, вкл. и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се доказва, че ищецът е претърпял така посочените вреди, поради което моли съда да уважи исковата молба. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – Община Пловдив, се представлява от юриск. К., която оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Пловдив дава заключение, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на кмета на район „Южен“ при Община Пловдив, на основание чл.225а ал.1 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 във връзка с чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ, на И.Б.Е., в качеството му собственик на недвижим имот, подробно описан в заповедта, и извършител на строежа – метална ограда /преграда/, изпълнена от метални профили, анкерирани към терена, с монтирана между тях прозрачна, плътна, профилирана ламарина, с подробно описани в заповедта размери, е наредено в 14-дневен срок да го премахне доброволно.

Така издадената заповед е оспорена от Е. пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 784/03.05.2022 г., постановено по адм. д. № 1855/2021 г. е отхвърлил жалбата на Е., като неоснователна. Решението е обжалвано пред ВАС на Р България, който с Решение № 11899 от 21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6408/2022 г. по описа на ВАС е отменил решението, както и оспорената заповед на кмета на район „Южен“.

В хода на настоящото съдебното производство е изслушана и приета без възражения съдебно-медицинска експертиза, за изготвянето на която, вещото лице е използвало 10 бр. амбулаторни листове, представени от Е. за прегледи, извършени при двама ендокринолози за периода 30.12.2020 г. – 19.06.2023 г., ЕР от ТЕЛК от 11.06.2021 г. В заключението експертът е описал подробно резултатите от прегледите, отразени във всеки един от амбулаторните листове, като е посочил, основна диагноза, придружаващи заболявания, анамнезна, обективен статус, КЗП и терапия.

Така въз основа на данните, експертизата е установила, че И.Б.Е. страда от: - захарен диабет тип 2; КДС – диабетна полиневропатия;

ХБН I ст.; БКБ; хроничен калкулозен пиелонефрит;

АХ II Iст., умерена ст., хиперт. Сърце; ИБС; микроваскуларна болест; КМПИ съст. След НАП – м.05.2012 г., м.09.2019 г., м.01.2021 г.; СН IIФК по НИХА; чиста хиперхолестеролемия; други форми на затлъстяване; варици на дясна подбедрица; външни тромбозирали хемороиди; друга първична коксартроза.

Вещото лице е извършило обсъждане на състоянието и резултатите от лечението със съответните лекарствени препарати с оглед извършените към всеки посочен в амбулаторните листове момент, като е посочил конкретните резултати по периоди. Горното е формирало извода, че се касае до пациент на 63 г. със захарен диабет тип 2 с давност от около 10 години, като се провежда терапия с перорални средства, а от м.01.2022 г. за няколко месеца е приемал комбинирани медикаменти. Констатирано е, че към м.12.2020 г. са налице данни за късен дегенеративен синдром – диабетна полиневропатия; страда и от сърдечно-съдова и бъбречна недостатъчност. Вещото лице е дало отговор на въпросите какви са усложненията при тази болест, основните рискови фактори за диабетна невропатия, какво е контрол на кръвната захар.според приложените амбулаторни листове, към м.03.2021 г. пациентът е бил с много добър метаболитен контрол на захарния диабет, оценен чрез кръвно-захарен профил и гликиран Хб. В следващите прегледи фигурират анамнестични данни за измерени гликемии до 10 ммол/л, които не се обективират от проведените лабораторни изследвания. За следващия период до м.06.2023 г. фигурират нормални стойности на кръвната захар на гладно, но този критерий не е обективен, а липсват данни за използван гликиран хемоглобин като мярка за гликемията слез м.03.2021 г.

На въпроса относно възможността заповедта от 14.06.2021 г. да се е отразила на захарния диабет на ищеца, експертът отговаря, че при Е. съществуват множество рискови фактори за прогресия на болестта /дислипидемия, артериална хипертония, затлъстяване/, а преживеният психоемоционален стрес е само елемент от комплексния рисков профил на пациента, указващ висок потенциал за влошаване на въглехидратната обмяна. Експертът посочва също така, че следващите 14.06.2021 г. прегледи сочат, че кръвната захар на гладно на пациента е нормална, като през целия период от м.10.2021 г. до 19.06.2023 г. липсват изследвания на гликиран хемоглобин, показател, който отразява средната плазмена кръвна захар за период от предходните три месеца и е златен стандарт за оценка на гликемичния контрол при хора със захарен диабет.

По отношение на другите фактори, обуславящи влошаване на състоянието на лицето, страдащо от диабет, вещото лице отбелязва, че с напредването на възрастта настъпва влошаване на инсулиновата чувствителност и инсулиновата секреция; затлъстяването е съпътстващ фактор при пациенти със захарен диабет; хранителният режим също оказва влияние; следва да се осъществява контрол на липидните показатели; артериалното налягане е също сред рисковите фактори; редица медикаменти по различни механизми повлияват нивата на кръвната захар – кортикостероиди, тиазидни диуретици, бета блокери, антипсихотици; вметнати заболявания или инфекции са другите фактори, оказващи влияние върху захарния диабет.

Крайният извод на вещото лице е, че И.Е. е със затлъстяване I; наличие на дислипидемия с незадоволителен контрол на показателите на фона на липидопонижаваща терапия; незадоволителен контрол на артериалното налягане на фона на антихипертензивна терапия; съобщават се и съпътстващи заболявания-външни тромбозирали хемороиди, съпроводени с болка и кървене.

В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че през целия период на представените документи от м.10.2021 г. до 19.06.2023 г. липсват изследвания на гликиран хемоглобин, който е показател и отразяващ средната плазмена кръвна захар, за период, предходен от предходните три месеца, като всички останали стойности в документация са с нормални нива на кръвната захар.

В съдебно заседание на 04.10.2023 г. са разпитани като свидетели лицата: Б. И. Е. и Д.К.Д..

От показанията на свид. Е. се установява, че е син на ищеца и знае за заповедта от самото начало. Сочи, че от момента на получаването й, през лятото на 2021 г. до окончателното решение на ВАС баща му бил много притеснен, не знаел как ще се развият събитията , не желаел да се среща с хора, бил по-рязък и по-нервен, избягвал социални контакти. Свидетелят дава сведения за това, че И.Е. страдал от високо кръвно налягане, има решение на ТЕЛК и кръвното му се повишавало доста. Имал и диабет и през този период, доста често посещавали болнични заведения, за да овладеят състоянието му.

Посочва още, че след издаването на заповедта не си спомня за други стресови ситуации, които да е споделял баща му.

От показанията на свид. Д. се установява, че са съседи с И.Е. и през 2021 г., когато била издадена процесната заповед, последният бил много притеснен. Като се събирали говорели все за лекарства и болести, и така разбрал, че му се е обострил диабета. Твърди, че след заповедта му било неудобно да излиза и да гледа хората, които му задавали неудобни въпроси.

Според свидетеля това състояние продължава и сега и той все още не се е отпуснал. Сочи също така, че миналата година, ноември и/или декември месец му казал, че е спечелил делото за стената, отпуснал се и започнал да излиза, започнали да се виждат по-често. Свидетелят посочва, че Е. е имал разправии с комшиите за стената, за оградата, постоянно бил под напрежение, обикалял по дела, бил известно време и в болницата на изследвания.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - представените с исковата молба доказателства; доказателства, предоставени от ищеца в с. з. от 04.10.2023 г. и 10 бр. амбулаторни листове.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Материалноправните предпоставки за търсене на отговорност от държавата и общините за вреди са обективирани в ЗОДОВ.

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки:незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ ред.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Касае се за обективна безвиновна отговорност на държавата при причиняване на вреди от актове на нейни органи.

Разгледан по същество, така предявеният иск е неоснователен.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи наличието на всички елементи от фактическия състав, установен в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - наличието на незаконосъобразен акт, претърпяна от ищеца вреда, както и пряката и непосредствена причинна връзка между този акт и вредата. Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника не е налице. По делото безспорно е установено наличието на първия елемент от правопораждащия фактически състав на отговорността на ответника. Заповед № 21Ю-РОА-299/14.06.2021 г. на кмета на район „Южен“ при Община Пловдив за премахване на незаконен строеж – метална ограда, е индивидуален административен акт, съставляващ волеизявление на държавен орган, който е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 6408/2022 г. на ВАС, влязло в сила на 21.12.2022 г. т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на сочения текст.