Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 29.03.2024, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 1207/2023
Вид
Решение № 64
Подписан
29.03.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Невена Иванова Несторова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ямбол, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330201207 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БОЗАВ” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Г.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Р.Я. от АК-Ямбол срещу Наказателно постановление № 20-2300420 от 22.11.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, подробно изложени в жалбата, с оглед на което се иска неговата отмяна. Претендира за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но представлява от процесуален представител – адв. Я. от АК-Ямбол, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез процесуалния си представител – юриск. Г. оспорва жалбата, като изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и основателно и като такова моли да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.10.2023 г. от 11.00 часа до 11.30 часа е извършена проверка от служители на 1

Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен по спазване изискванията на трудовото законодателство на „БОЗАВ” ЕООД с обект на контрол автоморга, намираща се в област Я., обходен път „изток“, местност „Маслака“, в присъствието на контролни органи от РИОСВ, НАП, МВР и др. По време на проверката на място служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен, че лицето Г.И.Г. ЕГН: ********** предоставя работна сила в обекта като касиер-кантарджия. Предоставена й била декларация от служителите на ДИТ, в която Г. записала, че работи в Бозав ООД от 25.07.2023 г. на длъжност касиер с работно време от 09.00 до 17.30 ч. При преглед на представените от работодателя документи се установява, че Г. И. Г. е сключила трудов договор с фирмата на жалбоподателя на 23.10.2023 г., като е постъпила на работа на 24.10.2023 г., но не е получила копие от заверено уведомление. Въз основа на констатациите от проверката на Бозав ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение на 30.01.2023 г. за допуснато нарушение на чл.63, ал.2 от КТ в присъствието на В.С.П., в качеството й на пълномощник. Така съставения акт е връчен на пълномощника на същата дата. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя по пощата.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М. и на свидетелите К. и К., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, за да даде възможност на нарушителя да го сведе под конкретната правна норма, посочена като нарушена и по този начин да разбере за какво административно нарушение е санкциониран, за да може да организира адекватно защитата си по него. Изчерпателно са изброени и доказателствата, въз основа на които АНО е приел извършването на нарушението и неговия автор.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ установява забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1 от същата 2 разпоредба. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката работника Г. И. Г. е изпълнявала трудови функции в „Бозав“ ЕООД, без на същата да е било връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В приложения по делото трудов договор е посочено, че екземпляр от трудовия договор и длъжностна характеристика са връчени на работника в деня на проверката, като час не е отбелязан. В договора не е отбелязано също и че на работника е връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Това няма и как да е било сторено, тъй като проверката е извършена на 24.10.2023 г. преди обяд, а уведомлението за сключения с работника трудов договор е прието в ТД на НАП в 15:37:04 ч. същия ден. При това положение следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е допуснал до работа работник, без да му е предоставил най-малко единият от изискуемите в чл.62, ал.3 от КТ документи, с което безспорно е консумирал състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Констатираното деяние обаче макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, безспорно представлява маловажен случай и административнонаказващият орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Трудовият договор с работника е сключен и му е връчен на следващия ден, когато е постъпил и на работа, като в същия ден работодателят е подал и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. От късното изпълнение на КТ не са настъпили вреди и последици нито за работника, нито за държавата, нито за трето лице. По делото няма данни на дружеството - жалбоподател да са налагани други административни нарушения, включително и за нарушения на трудовото законодателство. Всички тези обстоятелства обуславят по-ниска обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род, а те не са били съобразени от наказващия орган. Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките в конкретния случай, обосновава разбирането за нарушение на материалния закон, допуснато от административно - наказващия орган. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност“ на нарушението е на АНО, но тя подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Вярно е, че с действията си жалбоподателят формално е нарушил законовите разпоредби на КТ, но обществената опасност на допуснатото от него нарушение е явно незначителна и АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Като не е сторил това, АНО е постановил един незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени от съда , като на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН се предупреди нарушителя, че при извършване в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще 3 му бъде наложено административно наказание.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ. Това изключва преценката за маловажност по специалната разпоредба на чл. Тоест, нарушението, за което е ангажирана отговорността на „Бозав“ ЕООД към момента на извършването му е изключено от преценката за маловажност съгласно критериите по чл.415в, ал.2 от КТ. Това обаче не е пречка да бъде извършвана преценка за неговата маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото видно от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по т.д. № 7/2010 г. на ВАС, приложимостта на специалната разпоредба за „маловажно административно нарушение по чл.415в от КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. След като е изключена преценката за маловажност по специалната норма по Кодекса на труда съобразно нейните критерии, то и съдът счита, че нарушението подлежи на преценка съгласно критериите в общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. При този изход на делото, искането на процесуалния представителя на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. се явява основателно и тази сума следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-2300420 от 22.11.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „Бозав” ЕООД, ЕИК: *** с адрес по седалище и управление:

***, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и ПРЕДУПРЕЖДАВА „Бозав” ЕООД, ЕИК: *** с адрес по седалище и управление: ***, в качеството му на работодател, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” Сливен да заплати на „БОЗАВ” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Г.В.В., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 450 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5