Определение № 107 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 17/2025
- Вид
- Определение № 107
- Подписан
- 14.01.2025
- В сила
- 14.01.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107 гр. Пловдив, 14.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500017 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 77/02.01.2025г. от адв. З. Ц. от САК, като пълномощник на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283 против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.12.2024г., издадена по ч. гр. д. № 10494 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, II гр. с., с което е отхвърлено заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Ю. Д., ЕГН **********, за сумата от 97, 54 лева - остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 624224874/28.01.2021г., изм. с допълнително споразумение № 067884681/1609.2021г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя; 258, 48 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно погасяване на договор за мобилни услуги № 625191004 от 16.09.2021г., с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя; 251, 58 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625654760 от 28.12.2021г., изм. с допълнително споразумение № 065967602 от 22.03.2022г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя; 71, 89 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно погасяване на договор за мобилни услуги № 626189067 от 03.05.2022г., с който се предоставя мобилен номер ..................... по вина на потребителя; 810, 22 лева неустойка, начислена еднократно поради предсрочно погасяване на договор за мобилни услуги № 626189076 от 03.05.2022г., с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани размери.
Заповедният съд е приел по отношение на неустойката за дадена отстъпка от 1 цената на услугата, че не може да се търси такава, доколкото е предоставена към момента на закупуване на вещта, съотв. към момента на предоставяне на услугата, чиято цена е изрично договорена от страните, което е отразено в договорите, като търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта/услугата под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на цената, което съдът намира да е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта/предоставяне на услугата.
По отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на договора в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС заповедният съд е съобразил, че същата е равна на цената на самата услуга за 3 месеца, което позволява доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата.Поради това уговорените клаузи за дължимостта й са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.Що се отнася до разноските същите са присъдени по съразмерност, при съобразяване на уважената част от искането на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост по подробно изложени съображения.
Оспорва се изводът на съда, че искането се основава на нищожни клаузи, като предвиждането на неустойка, изразяваща се в стойността на три месечни абонаментни такси, взети без ДДС, излиза извън присъщите на първата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Претенцията за такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент ) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената при предоставянето (в брой или съответно обща лизингова цена на договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора, също не правело така уговореното нищожно.Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.
С оглед данните по делото настоящият състав също намира, че искането на заявителя за неустойки е в противоречие с добрите нрави.В случая по отношение на оператора 2 претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги.И след като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорените неустойки при прекратяване, биха довели до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора.Безспорно при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без значение по отношение на претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или прекратяване на договора.
И клаузите за обезщетение за предоставени за ползване устройства - телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black и таблет PRESTIGIO Q PRO Grey, представляващо разликата между стандартната цена и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 16.09.2021г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги, както и за таблет LENOVO Tab M8 4G Platinum по договор за лизинг от 28.12.2021г., по съществото си са с характер на неустоечни.Същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като са извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството – предоставено е само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.).По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на база „стандартна“ цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на задължения по друго облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за лизинг.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част, законосъобразен се явява и акта на заповедния съд относно разноските за частта, за която не е издадена заповед за изпълнение.
3
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.12.2024г., инкорпорирано в заповед № 10494 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19326 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, II бр. с., с което се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на сумата от 97, 54 лева - остатък от неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 624224874/28.01.2021г., изм. с допълнително споразумение № 067884681/16-09.2021г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя; 258, 48 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно погасяване на договор за мобилни услуги № 625191004 от 16.09.2021г., с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя; 251, 58 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625654760 от 28.12.2021г., изм. с допълнително споразумение № 065967602 от 22.03.2022г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя; 71, 89 лева – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно погасяване на договор за мобилни услуги № 626189067 от 03.05.2022г., с който се предоставя мобилен номер ..................... по вина на потребителя; 810, 22 лева неустойка, начислена еднократно поради предсрочно погасяване на договор за мобилни услуги № 626189076 от 03.05.2022г., с който се предоставя мобилен номер ..................... по инициатива на потребителя, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4