Протокол № 1612 от 05.11.2021, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 1612 гр. София, 02.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110132146 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:09 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б., преупълномощен от адв. Й., с пълномощно, представено днес.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, представлява се от юрк. А., с пълномощно, представено днес.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. – явява се.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ Х. – явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. – явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ С. – не се явява.

Страните /поотделно/ – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА молба на ищеца от 31.08.2021 г., към която е приложен договор за правна защита и съдействие и доказателства за регистрация по ЗДДС.

Адв. Б. – Поддържам предявените искове. Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по същия. Ще се ползвам от представения от нас протокол за ПТП, който се оспорва от ответника. Водим допуснатия ни свидетел за установяване размера на неимуществените вреди. Нямам други доказателствени искания.

1

Юрк. А. – Оспорвам предявените искове. Запозната съм с проекта за доклад. Нямам възражения по същия. Поддържам искането за разпит на свидетеля КР. СТ., поради което моля отново да го призовете за следващото съдебно заседание. Нямам други доказателствени искания.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 145, ал. 3 ГПК , СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото съобразно проект за доклад, обективиран в определение от 24.08.2021 г.

Страните /поотделно/ – Нямам други доказателствени искания.

В залата се въведоха свидетелите.

СЪДЪТ

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.

СНЕМА самоличността на свидетелите, както следва:

Й. СТ. ХР. – л.к. № ,, издадена на 16.01.2018 г., от МВР – гр. София, 32 години, неосъждан, без родство и дела с ищеца; пострадал от същия инцидент и води дело със „ЗД БУЛ ИНС“ АД за обезщетение.

К. П. Т. – л.к. № ,, издадена на 07.12.2012 г., от МВР – гр. София, 37 години, неосъждан, без дела със страните, без родство с ищеца.

А. Й. Д.-Х. – л.к. № ,, издадена на 31.07.2018 г., от МВР – гр. София, 48 години, неосъждана, без дела със страните; роднина по права линия от първа степен на ищеца /майка/.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Свидетелите обещаха да кажат истината.

От залата се изведоха свидетелите Т. и Х..

В залата остана свидетелят Х..

РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ Х. КАЗА – Майка съм на Р.. Към 2020 г. живеехме заедно и все още живеем заедно. На 20 август миналата година, сутринта бяхме на кафенето в кв. „Г. Б.“, където живеем. Пихме кафе, аз останах, а те с Й. тръгнаха с мотора на разходка. Мисля, че към 08:30-08:40 часа тръгнаха. Р. беше облечена с черен кожен клин, яке с протектори - за 2 мотор, каска и не съм сигурна дали беше с ботуши или с кецове. Протектори на краката нямаше. Имаше само яке с протектори и каска. След инцидента вече има протектори за краката, но към онзи момент нямаше. Беше с клин, който не е за мотор, не е екипировка. От екипировката беше с яке само. От кръста надолу нямаше екипировка. Бяха двамата с Й.. Той караше. Махнахме си за довиждане. Обикновено като пътуват някъде и мине повече време, звънят като пристигнат. Отиваха някъде на разходка, но не мога да си спомня точно къде. Беше хубаво времето, топло, слънчево. Някъде 10 минути след като тръгнаха, Й. ми звънна и ми се сви сърцето. Аз вдигнах и той ми каза, че са ги ударили. Питах ги къде са и той каза: „Веднага след моста“. Като тръгнеш от кв. „Г. Б.“ има едно мостче, което се минава - точно където се пресичат бул. „Н.П.“ и ул. „К.“. Минава се мостът и точно там се пресичат двете улици. Аз му затворих и казах, че отивам. На 2 минути с колата бях оттам и се качих и след 2 минути бях там. Отидох там, спрях, имаше суматоха. От всички страни бяха спрели коли. Моторът беше паднал на платното и видях, че и двамата са прави. Това беше първото, което исках да видя. Паркирах вдясно, защото моторът беше някак настрани на платното и изтичах при нея. Попитах какво е станало и тя каза: „Ами, удариха ни“.

Попитах какво се е случило и тя каза: „Ами нищо, просто карахме си и в един момент една кола връхлетя върху нас“. Попитах я дали е добре и тя каза“ „Ми, не знам как съм“ и започна да се тресе. Взех я, защото те бяха по средата на улицата. Клинът ѝ беше скъсан на единия крачол. Тръгнахме да пресичаме, тя каза, че много я боли кракът. Седнахме в моята кола. Десният крак я болеше. Попитах я отново в колата какво се е случило и тя пак отговори, че не знае и както са карали една кола е връхлетяла върху тях. И аз, понеже съм майка и може би реагирах малко импулсивно в тази ситуация, казвам:

„Отиваме в болница“. Тя каза, че тя трябва да остане. Аз ѝ отговорих, че не ме интересува, просто да отидем и да видим, че е добре и се връщаме след това.

Аз я качих в колата и директно я закарах в МВР болница. Междувременно, след като тя се качи в колата, отново я попитах как е и тя каза, че много я боли кракът, че нищо не усеща и започна да се тресе. Каза, че се гади, повръща, че е лошо. Попитах я главата как е и тя каза, че в момента не я боли главата и изпадна в шок, докато се возихме към болницата. Обадих се на баща , защото той е лекар в болницата и го попитах дали може да я закарам там. Отидохме в болницата и там направихме няколко прегледа. Не съм много сигурна точно какви прегледи. Бяхме на травматолог, доколкото си спомням, както и при други специалисти, които не мога да се сетя в момента.

Прегледаха я и междувременно Й. се обади, че трябва да се върнем на местопроизшествието, защото ни чакат. След като направиха тези прегледи, мисля, че снимка направиха, записаха я в книгите и не си спомням дали взехме резултата или казаха, че допълнително ще го вземем, се върнахме на мястото на произшествието. В началото, когато тръгнахме да пресичаме улицата, тя вървеше сама, явно от шок и адреналин, но я болеше кракът.

Колкото повече време минаваше, толкова по-зле започваше да се чувства и 3 казваше, че не си чувства крака. Каза: „Не си чувствам крака“ и помагах да се движи, но вървяхме. Върнахме се на мястото на произшествието, където имаше доста хора вече. Мисля, че имаше представители на застрахователите, но не съм много сигурна. Бяха дошли от КАТ полицаи, Й. беше там. Имаше страшно много хора, когато ние се върнахме. Тя през цялото време повтаряше, че не се чувства добре и иска да се прибере вкъщи, но казах, че трябва да се върнем, да даде показания, да се запише и от каквото още има нужда. Върнахме се на мястото, не помня точно какво беше в цялата суматоха, но имаше двама мъже, които седяха до нея в колата. Тя не слезе от моята кола през цялото време, защото каза, че много я боли кракът и тези двама мъже казаха, че трябва да говори с полицаите. Слязохме, отидохме при тях, те бяха спрели малко по-назад. Там се срещна и с човека, който ги е ударил. Не Й., а другият господин, който е свидетел, е водачът на автомобила, който ги удари. Единствено кратки разговори проведоха те там, понеже с нея тръгнахме към полицаите. Те се срещнаха с водача на автомобила и той каза просто: „Извинявай, не ви видях“. Това е, което много ясно помня като фраза.

Тя даде показания на полицаите и казаха, че тя трябва да изчака някакво време, за да бъде вписана в някакъв протокол. Същи казаха, че, ако иска може да не бъде вписана в този протокол и може допълнително нещо да подаде. Това обясниха и тя каза, че иска да се прибира, защото вече едвам седеше права. Каза: „Дайте, ще подпиша каквото трябва и се прибирам“, и подписа нещо. След това се прибрахме вкъщи. В момента, в който бяхме в болницата, не сложиха нищо на крака, дадоха предписание, че трябва да се обездвижи кракът. На следващия или по-следващия ден баща купи някаква шина за обездвижване за коляното. С времето всичко започна да става все по-зле. Явно емоциите и адреналинът от случката са я държали преди това. Абсолютно рухна в момента, в който се прибрахме вкъщи.

Повръщаше, на 2 пъти щеше да припадне, но то по-скоро от стреса.

Оплакваше се, че я боли кракът. Постепенно кракът започна да отича и да посинява. Това се случваше в течение на деня, на следващия и по-следващия ден ставаше все по-зле и не можеше да ходи вече. В началото се подпираше на мен, горе-долу ставаха нещата. Няколко седмици беше трудно да ходи.

Аз постоянно бях с нея. Не можеше да стъпи на този крак от болка. Носеше шината около 2-3 седмици, не помня точно. Тя се стресира много от тази ситуация, защото, освен всичките тези болки, не можеше да спи, събуждаше се. Месеци наред се оплакваше от липсата на сън. Постепенно кракът започна да се оправя, но започна да я боли другият крак - явно от това, че през цялото време се е подпирала повече на него. В областта на коленете я боляха краката.

Основно връзките отстрани, сгъвките. Тя и до ден днешен не може да кляка добре – така, както нормален човек кляка. Преди инцидента не се е оплаквала от болки в коленете. Тя се занимава професионално с балет цял живот. Това е учила. Това беше мечтата - искаше да се занимава професионално и да продължава това да учи. За нея беше стрес и шок, че по някакъв начин тази травма и този инцидент повлиява и ще повлияе на професионалното 4 развитие, Точно тогава, когато беше инцидентът, предстояха лекции. Тя е студентка в Музикалната академия в гр. Пловдив, задочно обучение и точно през м. август имаше очни. Пропусна си първите очни за годината. Към онзи момент беше втори курс. Тя се занимава основно с неща, свързани с танците.

Работи като хореограф. С въздушна акробатика също се занимава, в различни спектакли участва. И като цяло тези неща приключиха. Много неща не може да ги прави вече, по начина, по който можеше преди - специално за акробатиката. За балета - това създаде доста напрежение в самата образователна институция, защото те не приемат извинения. В смисъл, балерините и балетното общество - за тях травмите нямат някакво значение.

Ти трябва да си перфектен и си носиш отговорност за действията си.

Пропусна доста участия. За нея най-сериозният психически стрес от травмата е, че не може да продължи с балета така, както ѝ се искаше, както и участията, които бяха предвидени с въздушната акробатика и които пропусна. Тя иска да се занимава с обучение на деца, затова записа балетна педагогика. Там трябва да си перфектен в това, което правиш. Пропусна основно участия, свързани с въздушната акробатика. Различни спектакли през м. септември, м. октомври, както и около Нова година. Не мога да отговоря конкретно какви спектакли и къде са били. Пиеше доста обезболяващи, мисля, че основно обезболяващи пиеше. Около 2-3 месеца пиеше обезболяващите. За първи път се качи на мотор след инцидента лятото на 2021 г., за малко и повече не пожела. Поскоро каза, че всичко се връща, когато се качи на мотор. Тя по-скоро се качи, защото искаше да го преодолее страха в себе си. Ходи на физиотерапия и в МВР болница, и в клиниката в „Овча купел“ по рехабилитация. Направи сериозен курс на лечение, а и до ден днешен продължава да се ходи периодично. Преди инцидента не се е оплаквала от болки в коленете.

Оплаквала се е от болки в тазобедрените стави, в кръста, но не и в коленете.

Поне две месеца не можеше да стъпва спокойно на крака си. Придружавала съм я в банята, особено на хлъзгави места, по стълбите не можеше да мине сама. Имаше нужда от помощ. Слагахме я на столче, за да се изкъпе. И така в продължение на няколко седмици. По принцип, десният крак беше отекъл, беше станал равен, беше посинял. Впоследствие имаше синини по цялото тяло – по гърба, по ръцете. По целите крака имаше синини, но не драстични, както беше на коляното. Охлузвания имаше на места по краката. Синини имаше основно по гърба и по ръцете, но тях ги видяхме по-късно. Външни белези от тези наранявания не са останали, но специално това коляно е видимо по-тъмно на цвят и сега. Не мога да кажа на какво се дължи. Остана си у дома два месеца – два месеца и малко. Притесняваше се от това, че изглежда зле. Подариха протектори за краката приятели, но не ги ползва, защото вече не се вози на мотор. Коляното не се виждаше, имам предвид беше подут много кракът в областта на коляното и беше равен кракът. Между бедрото и коляното нямаше разлика.