Решение № 11914 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11914 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110171393 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т.

3 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба на ищеца ***********“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. **************, срещу А. И. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр. ***************. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 354,58 лв. /равняващо се на 181,30 €/, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за застрахователно събитие, настъпило на 26.06.2024 г. и за сторените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до пълното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че на 26.06.2024 г. в срока на застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени материални щети. Поддържа, че причина за настъпване на застрахователното събитие е поведението на ответника, който към датата на процесното ПТП е управлявал застрахования при ищеца лек автомобил марка “ *********” с рег.

№ *********. Според съставения от органите на КАТ Протокол за ПТП №*********/2024 г. става ясно, че ответникът – А. Ф., спрял за престой в лентата за насрещно движение, като потегляйки преминал в дясна лента, без да се убеди, че лентата е свободна и удря правомерно движещия се лек автомобил „***********“ с рег. № ************, собственост на трето по делото лице – Р. С. П., като му нанесъл вреди на лявата странична част, оценени на стойност 354,58 лв. Съгласно отразеното в протокола – Ф. не изчакал пристигането на органите за контрол на движението по пътищата и напуснал мястото на местопроизшествието. При ищцовото дружество била образувана щета и било изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице в посочения размер. След отправяне на покана за доброволно плащане на възникналото регресно вземане в полза на ***********“ спрямо 1 ответника А. Ф. и при липса на изпълнение от страна на последния – се стигнало до търсене на дължимата сума по съдебен ред. Предвид гореизложеното, се иска от съда постановяване на решение за осъждане на А.

Ф. да заплати на ***********“ стойността на застрахователното обезщетение и присъждане на законовата лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като се претендират и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който по същество признава фактите от фактическия състав на вземането, като единствено оспорва обстоятелството, че е напуснал местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР, считайки че посещението им не било задължително съгласно правилата на ЗДвП. Изразява желание да сключи спогодба с ищцовата страна и претендира намаляване размера на разноските до пълната стойност на иска (354,58 лв.).

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Правото, предмет на иска по чл.500, ал.1, т.3 КЗ, произтича от осъществяването на следния фактически състав: 1) наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2) в срока на застрахователното покритие да възникне застрахователното събитие и да бъде причинена действителна вреда; 3) вредата да е в резултат на виновно и противоправно поведение на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца; 4) застрахователят да е изпълнил договорното си задължение, като е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице. Като допълнителна предпоставка е условието делинквентът да е напуснал мястото на ПТП преди пристигането на органите на КАТ.

Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154 от ГПК. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Според приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение № 32253/ 31.07.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, включени във фактическия състав на вземането, а именно, че е настъпило застрахователно събитие – ПТП, по вина и вследствие на неправомерно поведение на отв. А. Ф., изразяващо се в предприемане на маневра, с която създава опасност за останалите участници в движението, и нанасяне на удар и причиняване на имуществени вреди на МПС „***********“, собственост на Р. С. П..

Единственият спорен факт е напускането на местопроизшествието от страна на ответника преди пристигането на органите на МВР, което се явява съставомерен елемент за прилагането на разпоредбата на чл.500 ал.1 т. от КЗ.

По твърдения на Ф. той не е напуснал местопроизшествието самоволно.

Излага, че е постигнал съгласие с другия водач да се оттеглят на паркинг и Ф. да му заплати щетите в брой, но впоследствие засегнатият водач се отказал и сигнализирал органите на МВР за случилото се. Във връзка с изложения спорен въпрос са изслушани свидетелите Р. С. П. (другият участник в местопроизшествието) и И. (мл. автоконтрольор при ОДМВР Перник, констатирал настъпилото ПТП). Съгласно показанията и на двамата свидетели става ясно, че А. Ф. неправомерно е напуснал местопроизшествието, без да съдейства на контролните органи и въпреки наличието на разногласия с другия водач.

С оглед на изложеното следва да се уважи изцяло предявеният иск като основателен и доказан.

2

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на разноски разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски за заплатена държавна такса и депозит за призоваване на свидетели , както и за адвокатско възнаграждение в размер общо на 370,98 €. На основание чл. 78, ал. 1, ГПК претенцията му следва да бъде уважена в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ А. И. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр. *************** ДА ЗАПЛАТИ на ***********“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ************** сумата от 181,30 ЕВРО / 354,58 лв. /, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за застрахователно събитие настъпило на 26.06.24г. в гр. Перник , за което е образувана щета№ 471023242404243 и за сторените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2024 г., до пълното изплащане на дължимите суми.

ОСЪЖДА А. И. Ф., ЕГН ********** с адрес: гр. *************** ДА ЗАПЛАТИ на ***********“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ************** на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата от 370,98 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3