Решение № 260304 от 18.12.2020, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 3640/2019
- Вид
- Решение № 260304
- Подписан
- 18.12.2020
- В сила
- 04.01.2021
- Състав
- МАРИЯ АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за местните данъци и такси
- чл.6 ал.1 т.5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260304 / 18.12.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3640 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от управителя Т. Р. М.; против И.А.И. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 26.07.2019 г. е депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 945 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за периода 31.03.2015 г. – 30.09.2016 г., и сумата от 284,98 лв. обезщетение за забава за периода 01.05.2015 г. – 23.07.2019 г.; със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било изцяло уважено по образуваното ч.гр.дело № 2197/2019 г. на ХРС, като издадена била заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване съществуването на вземането си против ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се на адреса му. В това си качество и по партида № 115020 ответникът бил потребител на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3 ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от ищеца при публично известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и влезли в сила един месец след публикуването им в един местен и един централен ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз основа на посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените му услуги, за които ищецът в посочения период му издал 12 броя фактури, на обща стойност от 945 лв. за главница, с ДДС, и 284,98 лв. за обезщетение за забава, всичко общо – 1 229,98 лв. От общата дължима сума не били изплатени никакви части. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните изисквания. Предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията на ищеца против ответника били ликвидни и изскуеми, като ответникът не ги погасил в уговорения срок, заради което начислено му било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си искания ищецът поддържа в допълнителни писмени становища по делото, като допълнително сочи, че направеното от особения представител на ответника възражение за настъпила погасителна давност било преклудирано.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор не представя и назначеният му особен представител, на основание чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание ответникът не се явява, но се представлява от особения си представител, който оспорва предявения иск по основание и като погасен по давност за периода до 26.07.2016 г. Възражението му за давност, направено в първото по делото открито съдебно заседание, не следвало да се счита за преклудирано, т.к. съобщението за отговор по чл.131 от ГПК му било изпратено само на електронната поща, каквато той не бил посочил по делото. Такова съобщение той не бил и получил, доказателство за което било липсата на потвърждение за получена електронна поща. Предвид изложеното, особеният представителна ответника иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към настоящия правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Ищецът е издал на името на И.И. П. процесните 12 броя фактури с кл.код 110305, по партида № 115/20 за обект на адрес в гр. Х., ***; а именно:
- фактура № **********/31.03.2015 г. за периода 14.02.2015 г. – 16.03.2015 г., за 2 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с краен срок за плащане 30.04.2015г.;
- фактура № **********/30.04.2015 г. за периода 16.03.2015 г. – 15.04.2015 г., за 2 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с краен срок за плащане 30.05.2015 г.;
- фактура № **********/29.05.2015 г. за периода 15.04.2015 г. – 15.05.2015 г., за 2 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с краен срок за плащане 28.06.2015 г.;
- фактура № **********/30.06.2015 г. за периода 15.05.2015 г. – 15.06.2015 г., за 5 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 15 лв., с краен срок за плащане 30.07.2015 г.;
- фактура № **********/31.07.2015 г. за периода 15.06.2015 г. – 14.07.2015 г., за 3 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 9 лв., с краен срок за плащане 30.08.2015 г.;
- фактура № **********/31.08.2015 г. за периода 14.07.2015 г. – 14.08.2015 г., за 2 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с краен срок за плащане 30.09.2015 г.;
- фактура № **********/28.04.2016 г. за периода 14.08.2015 г. – 08.04.2016 г., за 7 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21 лв., с краен срок за плащане 28.05.2016 г.;
- фактура № **********/31.05.2016 г. за периода 08.04.2016 г. – 10.05.2016 г., за 7 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21 лв., с краен срок за плащане 30.06.2016 г.;
- фактура № **********/30.06.2016 г. за периода 10.05.2016 г. – 09.06.2016 г., за 271 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 813 лв., с краен срок за плащане 30.07.2016 г.;
- фактура № **********/29.07.2016 г. за периода 09.06.2016 г. – 11.07.2016 г., за 7 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 21 лв., с краен срок за плащане 28.08.2016 г.;
- фактура № **********/31.08.2016 г. за периода 11.07.2016 г. – 14.08.2016 г., за 2 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 6 лв., с краен срок за плащане 30.09.2016 г.;
- фактура № **********/30.09.2016 г. за периода 14.08.2016 г. – 13.09.2016 г., за 5 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 15 лв., с краен срок за плащане 30.10.2016 г.
Посоченият във фактурите адрес на имота е регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответника в настоящото производство, видно от справка рег. № 242/05.02.2020 г. в НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ. На този адрес той е декларирал, че притежава недвижим имот, видно от представената от ищеца данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ с вх. № 47993 от 13.02.1998 г. Описал е, че е единствен собственик на имота, представляващ *** на ** кв.м., построена през 1964 г., и навес, построен през 1991 г., с дворно място от *** кв.м., за което разполагал с нотариален акт № 168/ 18.12.1992 г., без да е учредявано вещно право на ползване. Видно от справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 05.02.2020 г. от НАП на името на ответника, същият е бил в трудово правоотношение единствено в периода 25.03.-18.07.2003 г.
По искане на ищеца, съдът назначи и изслуша комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Същото обаче не се налага да бъде коментирано, т.к. това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор. От извършените проучвания, в т.ч. при оглед на водомера в процесния имот, показан им от съсед, вещите лица са установили, че ответникът и семейството му са на работа в И..
Водомерната шахта се намирала на достъпно место в двора на имота. По данни на служител отдел „Продажби“ при ищеца, последните данни за имота са от отчет от 13.09.2016 г., след което имотът се водел необитаем. Експертизата сочи, че данните по процесните фактури за количествата доставена вода частично не съответствали на отчетените в карнетите, като налице били 10 куб.м. вода в повече, отчетени срещу подпис във фактурите, и 4 куб.м. вода в повече, начислени служебно във фактурите.
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 26.07.2019 г., изпратено по пощата, постъпило в съда на 29.07.2019 г., въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2197/2019 г. на ХРС. По това дело, въз основа на твърденията по заявлението, със заповед № 1073/30.07.2019 г. е разпоредено, длъжникът – И.И. П. с ЕГН ********** ***; да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 945 лв. за главница, с 284,98 лв. лихва за забава върху нея от 01.05.2015 г. – 23.07.2019 г. и законната лихва върху главницата от 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение; дължими за неизпълнение на задължение за заплащане на цената на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други ВиК-услуги по съществуващо помежду им облигационно правоотношение, базирано на публично известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите на ищеца като ВиК-оператор, надлежно приети и оповестени по чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и одобрени от ДКЕВР, на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ, имащи значение на сключен между страните договор относно имот на длъжника с открит партиден номер 115020, за което са издадени фактури за периода 31.03.2015 г. – 30.09.2016 г. Съобщение за заповедта е било връчено на посочения за длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 23.10.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 22.11.2019 г., изпратена по пощата предния ден. В рамките на заповедното производство и по молба на заявителя от 17.02.2020 г., след като му бяха дадени съответните указания в настоящото производство, с разпореждане № 1063/ 18.02.2020 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта си, като посочените в нея имена на длъжника следва да се считат „И.А.И.” вместо неправилно изписаните „И.И. П.”.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан, макар и не поради ответните възражения.
Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d454db1f-6800-4473-b613-5e8346f6eec0