Решение № 121 от 25.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Казанлък, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510101778 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Х. И. Р., ЕГН **********, с постоянен ****, чрез пълномощниците адв. Б. П. и адв. М. К., вписани в АК-С.З., с адрес: ****, против „П.“ ООД, ЕИК 833066446, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя О. И..

Процесуалният представител на ищеца твърди, че доверителят му работил по трудов договор № **** год. при ответното дружество на длъжност „Оператор, металорежещи машини с ЦПУ“ било договорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на 1 933,05 лева и допълнително възнаграждение за стаж в размер на 11,60 лева. Сочи, че от месец декември 2023 год. не му било изплащано трудовото възнаграждение от работодателя, въпреки, че работил на пълен работен ден до преустановяване на работата в дружеството. През м. декември 2023 год. ищецът работил в периода от 01.12.2023 г. до 18.12.2023 г. вкл. и от 23.12.2023 г. до 31.12.2023 г., през м. януари 2024 г. работил в периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., а през м. февруари 2024 г. работил от 03.02.2024 г. до 28.02.2024 год. През останалите периоди от време ползвал отпуск по болест. Не било изплатено и трудовото му възнаграждение за месеците февруари, март 2024 г. и до 07.04.2024 год. Поради намаляване обема на работа, на ищеца била издадена Заповед № **** год., считано от 08.04.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като било посочено, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Твърди, че на ищеца до сега не са изплатени трудовите възнаграждения за месеците декември 2023 год., януари, февруари, март 2024 г. и до 07.04.2024 1 г., както и обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ. Тъй като ищецът не започнал работа в едномесечен срок след прекратяване на трудовия му договор, същият се е регистрирал в Бюрото по труда и му било определено парично обезщетение. Сочи, че за посочения период размерът на чистата сума за получаване възлиза на 5695,78 лева, като по месеци трудовото възнаграждение било в размер, както следва: за м. декември 2023 год. - 1 372,41 лева, за м. януари 2024 год. - 917,11 лв., за м. февруари 2024 г. - 1 419,49 лева, за м. март 2024 г. - 1 509,01 лева и за периода 01.04.2024 г. до 07.04.2024 год. в размер на 477,76 лв. Приспаднати били обезщетенията за болест за дните, в които ищецът бил в отпуск по болест. Дължимите данък и осигурителни вноски за този период били задължение на работодателя. В чл.

5.3 от трудовия договор било уговорено, че трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до последно число на месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение по банкова сметка на работника, като след таза дата ответното дружество изпада в забава и дължи законна лихва до изплащане на възнаграждението. Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за неотработения срок на предизвестието, т.е. сума в размер на 1 944,65 лева. Твърди, че тъй като ищецът не започнал работа в продължение на един месец след прекратяване на трудовия му договор, ответното дружество му дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа в размер на едно брутно трудово възнаграждение, сума в размер на 1 944,65 лева. Към исковата молба прилага декларация от ищеца, че не е сключвал трудов договор в този срок и разпореждане за НОИ от 17.04.2024 г. за определяне размер на обезщетението. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „П.“ ООД, ЕИК 833066446, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя О. И. И., да заплати на Х. И. Р., ЕГН **********, от **** следните суми: 1 372,41 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. декември 2023 год., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 85,07 лв. за периода от 01.02.2024 г. до 10.07.2024 год.; 917,11 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. януари 2024 год., ведно със законната лихва от 11.07.2024 год. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 47,03 лв. за периода от 01.03.2024 год. до 10.07.2024 год.; 1 419,49 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. февруари 2024 год., ведно със законната лихва от 11.07.2024 год. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 55,38 лв. за периода от 01.04.2024 г. до 10.07.2024 год.; 1 509,01 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. март 2024 год., ведно със законната лихва от 11.07.2024 год. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 40,97 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 10.07.2024 год.; 477,76 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. април 2024 год., ведно със законната лихва от 11.07.2024 год. до окончателното 2 плащане и мораторна лихва в размер на 7,47 лв. за периода от 31.05.2024 г. до 10.07.2024 год.; 1 944,65 лева, представляващи обезщетение за неотработено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 11.07.2024 г. до окончателното плащане; 1 944,65 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа за един месец по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба 11.07.2024 г. до окончателното плащане, направените от ищеца разноски по настоящото дело за адв.възнаграждение в размер на 1 280 лева.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка на ищеца Х.

И. Р., по която да бъде изплатена дължимата сума: ****.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва размера на предявените искови претенции за неизплатено възнаграждение и размер на обезщетението. Твърди, че предявените претенции са изложени едностранчиво и не отразяват напълно действителните събития, поради което, с оглед изясняване на точния размер на претендираното трудово възнаграждение и обезщетение. Счита, че следва съдът да допусне и назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли действителните размери на исковите претенции. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани Претендира разноски в производството.

В откритото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Ответната страна не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че в периода 14.03.2022г. - 08.04.2024 г. страните са били в трудово правоотношение. Ищецът е изпълнявал длъжността „Оператор, металорежещи машини с ЦПУ“, в „П.“ ООД, съгласно трудов договор № **** г., с основно месечно възнаграждение 1933,05 лева и допълнително възнаграждение 0.6% за всяка година професионален опит и стаж. Уговорен е и срок на предизвестие – 1 месец.

Поради намаляване обема на работа, на ищеца била издадена Заповед № **** год., считано от 08.04.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като било посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Ищецът е представил декларация, подписана от него на 11.07.2024г., в която е декларирал, че в периода от 08.04.2024г. до 11.07.2024г. не бил сключвал трудови правоотношения, не получавал доходи от трудово или 3 гражданско правоотношение и е регистриран в „Бюро по труда“ в гр.

Казанлък.

Представено е Разпореждане № ****г. на НОИ, ТП – С.З., видно от което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 08.04.2024г. до 07.04.2025г.

С определение от 28.11.2024 г., постановено по настоящото гражданско дело, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза като е задължил ответното дружество да внесе сумата от 300 лева, представляващи първоначален депозит за изготвяне на експертизата. Видно от върнатите съобщения за това задължение ответното дружество е уведомено своевременно, като депозитът не е внесен от ответника. В първото по делото заседание на ответника е предоставен още един срок от три дни за внасяне на депозит за изготвяне на експертизата и да предостави на вещото лице всички документи, необходими за изготвяне на експертното заключение в законоустановения срок. При повторно неизпълнение на указанията съдът е предупредил, че ще приложи санкцията на чл. 161 от ГПК. До следващото открито съдебно заседание указанията на съда не са изпълнени от ответника и експертното заключение не е изготвено. По аргумент на чл. 158 от ГПК делото следва да се гледа без изслушване на съдебно – счетоводна експертиза. Ответникът е създал пречки за събиране на допуснато доказателство, поради което съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната, в случая ответника е създал пречки за неизготвяне на поисканата от него експертиза.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: чл.128, т.2. във вр. с чл.242 от КТ, чл.86 от ЗЗД, чл.220, ал.1 от КТ и чл. 222, ал.1 от КТ.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира следното:

Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

Ищецът носи доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е прекратено; ищецът е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор; размера на претенциите си и изпадане на ответника в забава. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът добросъвестно е 4 изпълнявал трудовите си задължения за периода, през който е работил по трудовия договор. Липсват данни и доказателства за недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 270 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.

Разпоредбата предвижда, че по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в посочената от него банка.

Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл. 270 от КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. По аргумент на чл. 270, ал. 2 от КТ следва, че трудовото възнаграждение е изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер. По делото се установи, че работодателят се е задължил в трудовия договор да заплаща месечно възнаграждение до последно число на месеца, следващ този, за които се дължи трудовото възнаграждение. Налага се извода, че работодателя в нарушение на трудовия договор, не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение както следва 1 372,41 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. декември 2023 год.; 917,11 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. януари 2024 год.; 1419,49 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. февруари 2024 год.; 1 509,01 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. март 2024 год.; 477,76 лв. трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за м. април 2024 год. В настоящия случай, тъй като ответникът - работодател не е представил доказателства след оспорване размера на трудовите възнаграждения за извършени плащания, то следва да се приеме, че той не е изплатил претендираните трудови възнаграждения на работника за процесния период, общо в размер на 5695,78 лева, трудово възнаграждение в нетен размер за м. декември 2023 год.; м. януари 2024 год.; м. февруари 2024 год.; м. март 2024 год.; м. април 2024 год..