Определение № 5 от 06.01.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 121 от ГПК.

Подадена е частна жалба от М. Х. М. и Р. Т. К., чрез процесуален представител адв. П. М. – САК, срещу определение № 325/29.05.2025 год. по в.гр.д.№ 163/2025 год. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по подадената въззивна жалба от М. М. и Р. К., двамата от гр. Б., чрез пълномощника им адв. П. М. от АК София и е изпратена въззивна жалба против решение № 438 от 28.02.2025 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 1899/2024 г. по описа на този съд, ведно с делото, за разглеждане от Бургаския окръжен съд, по компетентност.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като е направено искане за обезсилване и отмяна му, както и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба, на компетентния за това съд. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС и чл.7, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ. Посочено е, че с жалбата е повдигнат „спор за подсъдност“. Възразено е делото да се изпрати за разглеждане от Окръжен съд-Бургас. Направено е искане за спиране на делото и изпращането му на ВКС за извършване на тълкуване и произнасяне по настоящия казус, както и за отговор на въпроса кой е компетентния съд за разглеждане на въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд, който по правилата на чл.121, вр.

1 чл.274, ал.2 от ГПК е компетентен за произнасяне по частната жалба, намира следното:

Видно от приложената преписка, в нарушение на правилата на родовата подсъдност по чл.103 от ГПК е била подадена искова молба вх.№ 6824/13.04.2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд от адв.П. М. в качеството и на процесуален представител на ищците Р. Т. К. и М. Х. К.а. С исковата молба са предявени субективно съединени искове за осъждане на ответниците Окръжен съд-Бургас, Апелативен съд-Бургас и Върховния касационен съд да заплатят солидарно на всеки от ищците сумата по 10 000 лв. – обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за нарушаване на правото им за разглеждане, администриране и решаване в разумен срок на гр.д.№ 1568/2014 год. по описа на Бургаския окръжен съд. По исковата молба е било образувано гр.д.№ 715/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

След като е взел предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, съгласно която, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен съд, Бургаският окръжен съд с определение № 2573/17.10.2023 год. по образуваното пред него гр.д.№ 715/2023 год. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд-Ямбол.

Пред Окръжен съд-Ямбол е било образувано гр.д.№11/2024 год., по което с определение №27/17.01.2024 год., съдът след като е взел предвид, че са предявени два субективно съединени иска с цена на всеки под 25 000 лв., е приел, че спорът е родово подсъден на районен съд, а съгласно избора на ищците на местно компетентен съд, делото следва да се разгледа от Бургаския районен съд, като е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Бургаския районен съд.

По образуваното пред Бургаския районен съд гр.д.№1899/2024 год., след уточняване на исковата молба относно ответника по исковите претенции на ищците - Окръжен съд-Бургас и извършване на множество процесуални действия, спорът по предявените искове е решен от първата съдебна инстанция по същество с постановяване на решение №438/28.02.2025 год., с което предявените субективно съединени искове от ищците Р. К. и М. М. срещу Окръжен съд-Бургас, са отхвърлени. В решението е посочено, че същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдЯмбол. От мотивите към решението става ясно, че районният съд е приел, че чл.7, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ му дава възможност за отклонение от правилата на функционалната подсъдност и относно възможностите за въззивно обжалване, поради което е счел, че при въззивно обжалване компетентен да произнасяне е най-близкия въззивен съд, а именно - Окръжен съд-Ямбол.

След като е била подадена въззивна жалба от Р. К. и М. М., чрез 2 адв.П.М. срещу решение №438/28.02.2025 год., гр.д.№1899/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, и след нейното администриране, въззивната жалба ведно с делото са изпратени на Окръжен съд-Ямбол, който по образуваното в.гр.д.№ 163/2025 год. е постановил обжалваното пред настоящия съд определение. За да приеме, че не е компетентен въззивен съд, Ямболският окръжен съд е счел, че разпоредбата на чл.7, ал.2, изр., от ЗОДОВ може да бъде приложена само от първата инстанция, но не и във въззивното производство.

По постъпилата частна жалба, настоящият съд намира следното:

В частната жалба се твърди, че частните жалбоподатели чрез техния процесуален представител - адв.П.М. повдигат „спор за подсъдност“, но такива правомощия по ГПК не нямат. От изложеното по-горе се установява, че в случая не е налице хипотезата на чл.122 от ГПК /спорове за подсъдност/, тъй като към момента никое от съдилищата, на които делото е било изпратено, не е повдигнало спор за подсъдност. Възможността за обжалване на определението в случая произтича от чл.121 от ГПК, съгласно който заинтересованата страна може да обжалва определението по подсъдността.

Частната жалба е подадена в срок, от името на надлежни страни, чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА, поради което по нея Бургаският апелативен съд, като компетентен въззивен съд, дължи произнасяне по същество. Липсва правно основание, на което по настоящата частна жалба делото да бъде изпратено на Върховния касационен съд, а исканията на частните жалбоподатели в този смисъл са недопустими.

При извършена служебна проверка, настоящият съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество - за правилно.

По поставения за разрешаване въпрос - дали разпоредбата па чл.7, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ е приложима при разглеждане на дело по ЗОДОВ само за първоинстанционния съд и може ли да се приложи от въззивен съд - било то при обжалване с частна жалба или с въззивна жалба на акта на първоинстанционния съд, е налице последователна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, в посочения по-долу смисъл, която се споделя и от настоящия съд.

Както е посочено и в обжалваното определение, с определение № 145 от 9.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 568/2021 г., III г. о., ГПК е разяснено, че доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд, местнокомпетентен може да се окаже районен или окръжен съд, в зависимост от цената на иска. Ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, тогава приложение намира нормата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ, препятстваща разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който 3 има качеството на страна в исковия процес, и постановяваща изпращането му на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа инстанция. Законодателят е имал впредвид в чл.7, ал.2 ЗОДОВ „отстраняване“ от делото само на първоинстанционния сезиран съд и това правило не може да бъде тълкувано разширително и по отношение на въззивния съд. При приложение на правилото на чл.7, ал.2 ЗОДОВ по отношение на първоинстанционен съд, който е и ответник, компетентен да разгледа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, ще е въззивният съд от съдебния район на първоинстанционния съд, който е разгледал и решил спора, след изпращането му по реда на чл.7, ал.2 ЗОДОВ Дори този въззивен съд да е ответник по исковете, няма пречка по смисъла на чл.7, ал.2 ЗОДОВ той да разгледа и реши въззивното дело.

Последвалата съдебна практика на ВКС споделя и доразвива горните изводи, като посочва, че за обезпечаване на разглеждане на делото по въззивна жалба по ЗОДОВ от обективен и безпристрастен съд, разпоредбите на чл.22, ал.1,т.6 и чл.23, ал.3 от ГПК дават възможност за основание за отвод на съдията от съда посочен като ответник по исковете и определяне при отвод на целия състав на съда, на друг равен съд. В този смисъл са определение № 1002/09.05.2023 год. по по ч. гр. д. № 1675/2023 г. на ВКС, IV г. о., определение № 4436 от 2.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3677/2025 г., на ВКС, III г. о., ГК. и др., като с последното определение е прието, че няма процесуална пречка - по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ въззивна частна жалба против преграждащ съдебен акт на окръжния съд по дело по ЗОДОВ, да се разгледа от апелативния съд в същия град, стига да не е налице отвод на всички съдии от неговия състав, респ. от останалите съдии да не може да се формира законен състав. Прието е, че компетентността на въззивния съд е обоснована от съдопроизводствените правила за инстанционен контрол на съдебните актове, като този извод не се променя от обстоятелството, че именно въпросният съд е сред ответниците по иска по чл.2б от ЗОДОВ - т.е. е страна по делото, по което е постановен подлежащия на въззивна проверка преграждащ съдебен акт.

От горното следва извода направен и с обжалваното определение, че разпоредбата на чл.7, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ е неприложима при определяне на местната подсъдност на въззивния съд, поради което доводите изложени в частната жалба за неправилност на обжалваното определение не могат да бъдат споделени, а подадената въззивна частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд, на осн. чл.121 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от М. Х. М. и Р. Т. К., чрез процесуален представител адв. П. М.-САК, срещу определение № 325/29.05.2025 год. по в.гр.д.№ 163/2025 год. по описа на Ямболския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 121 от ГПК.

Подадена е частна жалба от М. Х. М. и Р. Т. К., чрез процесуален представител адв. П. М. – САК, срещу определение № 325/29.05.2025 год. по в.гр.д.№ 163/2025 год. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по подадената въззивна жалба от М. М. и Р. К., двамата от гр. Б., чрез пълномощника им адв. П. М. от АК София и е изпратена въззивна жалба против решение № 438 от 28.02.2025 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 1899/2024 г. по описа на този съд, ведно с делото, за разглеждане от Бургаския окръжен съд, по компетентност.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като е направено искане за обезсилване и отмяна му, както и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба, на компетентния за това съд. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС и чл.7, ал.2, изр.1 от ЗОДОВ. Посочено е, че с жалбата е повдигнат „спор за подсъдност“. Възразено е делото да се изпрати за разглеждане от Окръжен съд-Бургас. Направено е искане за спиране на делото и изпращането му на ВКС за извършване на тълкуване и произнасяне по настоящия казус, както и за отговор на въпроса кой е компетентния съд за разглеждане на въззивната жалба.