Решение № 5554 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5554 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110130267 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Н. Н. П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 6683,50 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 785,42 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.02.2024 г., сумата от 63,07 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.02.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 11,92 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 01.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 21.03.2024 г. по ч.гр.д. № 9554/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово 1 разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. Н. П., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Евентуално, релевира възражение за погасяване на вземанията чрез плащане. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ от 1969 г., удостоверение за наследници, изх. № ***/***/*** г., и молба-декларация за откриване на партида от Н. Н. П., се установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот и като такава се явява материално легитимиран да отговаря 2 за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в имота.

Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените погоре съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент № ***, съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Ето защо, съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответника на собственик на имота през процесния период, и именно той е задължен да заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална доставка.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото не се спори, и от приетите като писмените доказателства – договор № ***/*** г., протоколи за отчет, извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. се установява, че разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, е извършвано през процесния период от ФДР – „***“ ЕООД (с предишно наименование „***“ ООД).

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ООД. Ответникът е ползвал ТЕ за отопление на имот през процесния период и такава му е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани четири топлоразпределители и 4 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранглира в помещението баня, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до м.04.2022 г. не е извършвано дялово дялово разпределение от 5 бр. ИРРО, тъй като 5-те бр. радиатори са демонтирани /затапени/. През периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен 3 водомер за топла вода. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 216 куб. м.

Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.

В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. възлиза на 6407,98 лв., представляваща разликата между прогнозно начислените суми по фактури (7234,73 лв.) и сумите за получаване от абоната по изравнителните сметки (826,75 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.