Решение № 192 от 16.12.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. П., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20241230200537 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 24-0314-000413 от 16.07.2024г. на началника група в ОД МВР Б., РУ П., с което на В. Я. М., с ЕГН**********, с адрес гр. П., ул. „К.“ № *, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло наказателното постановление, като счита, че от субективна страна липсва осъществено нарушение, извършено виновно от него. Излага мотиви в тази насока, като твърди, че по време на проверката от полицейските служители, същия не е знаел, че процесния автомобил е с прекратена регистрация, като твърди, че същия е бил само водач на посочената дата, а не собственик на МПС - то. Алтернативно прави искан, в случай че се приеме, че извършеното от него деяние осъществява признаците на адм. нарушение, то да се приеме случая за маловажен по смисъла на чл.28, б.“А“ от ЗАНН

В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, който доразвива тезата в жалбата, като конкретизира оспорването относно вината на жалбоподателя за знанието му, че автомобила е дерегистриран служебно, като оспорва правилността на цялата процедура и се навеждат доводи за процесуални нарушения. Посочва, че липсват данни относно уведомяване на 1 собственика за служебно прекратената регистрация, поради което няма как лицето да знаело, че управлявало МПС с прекратена регистрация.

В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се представлява от упълномощения юрисконсулт.

Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и наказателното постановление.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е санкциониран за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена имуществена санкция „Глоба“ в размер на 200 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 23.05.2024 г. около 22:56 часа по път 3-198, с посока на движение от М. към Ч. в М., общ. П., управлявал като водач л.а.м. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** , собственост на Я. М. от гр. П., като автомобила не е бил регистриран по надлежния ред, във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП. По случая е образувана Преписка № 314 ЗМ- 210/2024 г. по описа на РУ- П. за престъпление по чл. 345 НК, която е докладвана на ТО- П. към РП- Б. по компетентност. На 24.06.2024 г. е издадено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от Н.Ш. - прокурор в ТО- П. към РП- Б., с вх. №4287/24 г., получено в РУ- П.

УРИ 314 ЗМ- 210/25.06.2024 г.. В соченото постановление изрично се сочи, че към момента на извършената от полицията проверка, на автомобила имало поставени регистрационни табели, които са издадени точно за това МПС, а в хода на същата проверка не са се събрали данни за да се установи противното и с оглед на липсата на доказателства, които да наведат към умисъл за извършеното престъпление прокурорът е постановил и своя акт, като е отчел че в закона липсва задължение на контролните органи да изпращат уведомление до собствениците на МПС за предстояща или извършена дерегистрация на МПС- то и реално такова уведомление на собственика не е извършено.

По повод постановения отказ да се образува наказателно производство е и прекратена преписка вх. № 4287/24 г. по описа на РП- Б., ТО - П., препис от постановление е изпратено на началник на РУ- П. за сведение и налагане на административно наказание по реда на ЗДвП. Получавайки препис от прокурорския акт АНО е издал наказателното постановление, което е връчено на наказаното лице на 29.07.2024 г., без да изложи мотивите си за взетото решение /предвид констатираната от прокурора липса на доказателства за виновно поведение на дееца/, без да се е позовал на евентуално установени различни обстоятелства и без да е събрал нови доказателства по преписката в насока установяване на предпоставките за налагане на административно 2 наказание.

От съдържанието на прокурорския акт става ясно, че отказът е постановен поради липса на събрани данни деянието да е осъществено от жалбоподателя М. умишлено. Според установените фактически обстоятелства към датата на проверката, извършена на жалбоподателя, управляваният от него лек автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № ***, е бил собственост на трето лице – Я.В.М. с ЕГН **********, посочено в акта и наказателното постановление, което се извежда и от договор за покупко-продажба на МПС от 11.03.2024г.

Видно от снетите обяснения в досъдебното производство М. е посочил, че автомобилът е бил закупен от сина му и че не е знаел за прекратената регистрация, като същия само е управлявал автомобила, което се доказва и от допълнително събраните от съда писмени доказателства, а именно: видно от материалите в прокурорската преписка, автомобилът е бил придобит от Я.В.М. с ЕГН ********** на 11.03.2024 г., по силата на Договор за покупко продажба на МПС на нотариус М.И.-Б., с рег. № * при НК, като продавач е била именно Г.С.А. с ЕГН **********, видно и от справка –стр. 44-45 от делото.

Същия не бил регистрирал МПС-то в КАТ, като става видно, и от справката от 27.05.2024 г., като името на собственика е това на продавача на съответното МПС, а в графа предстоящ собственик е описано името на Я. М., който е придобил автомобила с горепосочения Договор за покупко - продажба на МПС.

На 13.05.2024г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б във вр. с чл. 18, т. 2 от Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Видно от прокурорския акт по преписката не са били събрани доказателства М. да е бил уведомен и да е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на предоставения му от сина му за управление лек автомобил, въз основа на което прокурорът е формирал извод липса на умисъл в действията му.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя мл. автоконтрольор Х. Й. и свидетеля В. И.; НП № 24-0314-000413/16.07.2024 г., Постановление за отказ да се образува НП от 24.06.2024 г. на Прокурор при РП- Б. ТО- П., справка за нарушител/водач, докладна записка рег. № УРИ 314р- 0422/16.04.2024 г., АУАН Серия GA № 1298554/23.05.2024 г., пр. преписка № 4287/2024 г., ведно с преписка № 314000-210/2024 г. по описа на РУ- П.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от 3

НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебно следствие, поради което кредитира същите изцяло.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, установяването на което е сторено със Заповед № МЗ- №8121з1632/02.12.2021 г., в т.3, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има право да издава НП за нарушения по ЗДвП.

Установено е, по хода на производството, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административнонаказателния състав на чл.

175, ал.3 от ЗДП, тъй като на посочената дата в акта и наказателното постановление е управлявал МПС с прекратена регистрация.

За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.

Същите фактически обстоятелства установяват безпротиворечиво и събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства. Както се посочи, преди издаване на наказателното постановление АНО не е ангажирал доказателства в насока субективната страна на нарушението, такива не са събрани и в съдебното следствие, а напротив, събрани са доказателства, оправдаващи дееца, цитирани по-горе.

В този аспект напълно основателни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото му нарушение поради недоказване на всички елементи от състава на административното нарушение, а именно вината. Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи върху АНО.

Съгласно текста на чл.140 (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни 4 средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата.“ Разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП- предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно средство е собственикът. Жалбоподателят не е собственик на процесното МПС и е наказан като водач за управление на същото след като регистрацията му е била служебно прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на несъмнени доказателства за наличието на знание у него за фактическото положение.

Такива доказателства не са ангажирани в процеса, поради което тезата на жалбоподателя, че не му е било известно прекратяването на регистрацията на предоставеното му управление МПС не може да се отхвърли като защитна.

Събраните доказателства сочат, че същият е управлявал процесния автомобил даден от сина му, а самият автомобил имал поставени регистрационни табели. При тези обстоятелства не може да се предполага знание у жалбоподателя М. за фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като същия нито е бил длъжен, нито е могъл да знае релевантните факти относно собствеността на предоставеното му за управление МПС и произтичащото от това задължение за регистрация на автомобила в срок, както и евентуалното служебно прекратяване на регистрацията му при неизпълнение.