Решение № 200 от 02.12.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Силистра, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20243400500439 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Ж. М. С., ЕГН:**********, и Т. М. Б., чрез адв. Г. И. от ДАК, против решение№77/09.08.2024г., постановено по гр. дело №7/2021 г., по описа на Дуловски районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях иск срещу ЕТ „Никола Попов“, с ЕИК 828051688, със седалище и адрес на управление: гр.

Дулово, ***, да се признае за установено, че са собственици по давностно владение върху следния недвижим имот:

Дворно място, представляващо парцел I-19, в кв.4, по регулационния план на с.

Грънчарово, общ. Дулово, с площ от 2 000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, при граници: общински дворни места от двете страни и улица от двете страни, който имот е със стар номер 006016 /с нов идентификатор ***/, по плана за земеразделяне на с. Грънчарово, общ. Дулово, с променен идентификатор ***, с площ от 2 000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, с предназначение - за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, и ***, като неоснователен и недоказан, като е присъдил в тяхна тежест съответни разноски.

Жалбоподателите твърдят, че решението на ДРС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на събраните по делото безспорни доказателства, развили са съображения в тази насока и е направено искане въззивната инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение с което да уважи предявения от тях установителен иск за собственост, претендират и разноски за процеса във всички инстанции досега. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. И., която поддържа жалбата и счита, че обжалваното решение следва да се отмени и исковата претенция, заявена от нейните доверителки следва да се уважи до размер на 1734 кв.м. от площта на имота на ответника.

Ответникът по иска и по въззивната жалба - Никола Христов Попов, действащ като Едноличен търговец с фирма "НИКОЛА ПОПОВ", със седалище и адрес на управление:

1 гр. Дулово, област Силистра, ул. "Васил Левски" 72, ЕИК 828051688, чрез повереника си адв.

Д. К. от СсАК, е депозирал отговор по реда на чл. 263 ГПК, като заявява, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което моли да бъде потвърдено, а предявената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Изложени са подробни аргументи, с които опровергават доводите на въззивниците за отмяна на решението на ДРС, претендира разноски за тази инстанция. В с.з. по настоящото дело се явява ад. К. , който поддържа отговора.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални срокове за това, съгласно чл. 258 и сл.

ГПК.

Пред районния съд е предявена искова претенция от настоящите въззивници, като молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ЕТ „Никола Попов“, с ЕИК 828051688, със седалище и адрес на управление: гр.

Дулово, ***, че са станали собственици по давностно владение продължило повече от 10 години на недвижимия имот, описан по – горе.

За да установят правото си на собственост върху процесния имот, въззивниците се позовават на изтекла в полза на техния наследодател и на тях придобивна давност.

Същите не разполагат с никакъв писмен документ, установяващ правото на собственост, но пред РС е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.1961 г. без нотариална заверка и удостоверява договорка между страните по него за снабдяване на купувача М Г който е техен баща, съгласно приложените по делото удостоверения за наследници, с нотариален акт в едногодишен срок от сключването му, което няма данни да е сторено. Твърдят, че от този момент имотът е ползван, стопанисван и третиран като собствен в семейството им и до днес.

От приетата като доказателство по делото пълна история на поземлен имот с идентификатор *** /с номер по предходен план 006016/, правото на собственост върху него е възстановена на наследниците на Н П Г - б. ж. на с. Грънчарово, общ. Дулово, с Решение № 06/14.02.1995 г. на ОСЗ - Дулово, с регистрация на 11.09.1997 г. Приложен е и договор за доброволна делба № 113/22.06.1998 г., съгласно който собственик на имота е станал Н П П, който на 26.03.2009 г. е продал имота на ответника по настоящото дело.

От представеното пред РС Удостоверение с изх. №25-280397/27.09.2021 г., издадено СГКК- Силистра се установява, че след разделяне на поземлен имот *** и поземлен имот ***, са получени поземлени имоти *** и ***, а от тяхното съединяване е получен поземлен имот *** - Нива с площ от 2 779 кв. м.. съгласно приложената по делото скица на поземлен имот № 15-1028716/20.09.2021 г., в поземлен имот ***, чийто собственик е ответникът няма сграда.

За да се установи дали е налице идентичност на имота на ответника и описания в исковата молба имот, за който въззивниците претендират, по делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице инж. Дамяна Вълканова , налице е частична идентичност на имот с пл. сн. № 19 и имот с идентификатор *** за площ от 1 734 кв. м. и с имот с идентификатор *** за площ от 558 кв. м., който е собственост на трето неучастващо в производството лице. В заключението си вещото лице е посочило, че имот с планоснимачен номер 19 е извън регулационния план на с. Грънчарово и правото на собственост върху същия е възстановено по реда на чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Н П Г. Изработена е и скица на процесния имот, съгласно поставената на вещото лице задача. В заключението , също така, е посочено, че имот с пл.

№ 19, за който е отреден парцел 1-19 в кв. 4 е по плана на село Грънчарово от 1950 г.

Съгласно данните в разписния лист към плана, този имот е извън плана, т.е. извън регулацията на селото. В заключението е посочено още, че до приемане на кадастралната 2 карта през 2018 г. и до момента няма изготвен друг кадастрален план на имотите в населеното място и съществува само този от 1950 г, както и че имот с пл. № 19 съответства частично на: поземлен имот с идентификатор *** - за площ от1734 кв.м. и на поземлен имот с идентификатор *** - за площ от 558 кв.м. по действащата КККР, което се вижда и на комбинираната скица, представляваща част от заключението. Според вещото лице, регулационния план на населеното място е съобразен при изготвянето на плана за земеразделяне относно границата на населеното място. Имот с пл. № 19 е извън регулационния план и същият е възстановен по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на наследници на Н П Г. Няма пояснение как точно е съобразен планът за земеразделяне с регулационния план при тези драстични разминавания в двата плана.

В подкрепа на твърдението си за изтекла придобивна давност в тяхна полза, въззивниците се позовават на представени от тях доказателства по делото, от които е видно, че са декларирали имота като свой и са заплатили на 01.08.2013 г. данъци и такси за битови отпадъци за имот, находящ се в с. Грънчарово, на ***, общ. Дулово за периода от 2011 - 2013 г., на 01.07.2020 г. са заплатили за същия имот данъци и такси за битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2020 г., а на 26.03.2021 г. са заплатили данък и такса за битови отпадъци за 2021 г. За установяване на обстоятелствата, свързани с упражняваното владение върху процесния недвижим имот, по делото са събрани също така гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П Д И и П И И /без родствени връзки със страните/, като същите удостоверяват, че въззивниците са живели в имота, предмет на делото преди да се омъжат, че техният баща също е живял там , че след неговата смърт дъщерите са се грижили в различни периоди за имота, подпомагани от своите близки, че постройката частично е рухнала, но по нея също са правени ремонти. Посочената в мотивите на обжалваното решение, констатация, че свидетелите не твърдели идентичност на имотите на ищците и ответника , не е коректно направена, тъй като такъв въпрос свидетелите изобщо не са засягали, не им е задаван и специално от страните или съда. Този въпрос е поставен на вещото лице и е намерил отговор в експертизата, както е посочено погоре. По – скоро , от показанията на свидетелите се налага извода, че същите говорят единствено и само за въззивниците и техният наследодател като обитатели и собственици на имота и не споменават да им е известно трето лице да е упражнявало права над него било то като земеделски или жилищен имот.

Действително, по делото фигурира разписен лист, на който е отразен като собственик на имот с планоснимачен № 19 Н П Г. Отразено е също, че този имот се намира извън плана. Няма данни от коя година и въз основа на каква информация е направено записването. По имената на лицето може да се съди, че той е родственик на продавача на имота от договора от 1961 г. – Недко Ников Недялков и че се отнася за време, в което името на селото е било Д П, докато в договора от 1961 г. селото е означено като Грънчарово. Става въпрос за документ, който предхожда по време договора, поради което и не влияе на претенциите на ищците за придобиването му по давност.

По делото са приложени документи - Решение № 06/14.02.1995 г. на ОСЗ Дулово, с регистрация на 11.09.1997 г., от които е видно, че имотът е бил предмет на реституция по ЗСПЗЗ и правото на собственост върху него е възстановено на наследниците на Н П Г. В случая, проведеното административно производство е незаконосъобразно, тъй като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер и в това отношение съдебната практика е последователна и категорична. В много случаи, включително и настоящия, части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те са запазили селищния си характер, не са включвани в блок на ТКЗС, нито пък са причислявани към държавния поземлен фонд, както и не са били отнемани от юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места.

3

Съгласно ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС, ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в това ТР. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Става ясно от твърденията на ищците чрез адв. И., че с подобен статут са и доста имоти около процесния, т.е – извън регулация , но със сгради, служещи за живеене. В случая , дори и да приемем, че извършената административна процедура е приключила с издаване на стабилни административни актове, които са влезли в сила, следва да се има предвид, че въззивниците, като лица, които владеят такива земи и не притежават документ за собственост могат да се позоват на придобивна давност хода на един съдебен процес, както настоящия. За тези земи не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ /отм./, е съществувала само при действието на ЗСГ/отм./ - чл.29, ал.1, т.1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ, обаче, няма пречка за придобивната давност, доколкото за тези имоти не се прилага чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ по изложените по-горе съображения. Ако ответникът оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този см. Вж. решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК и решение № 21 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о., ГК.