Решение № 262990 от 11.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр.София, 11.05.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ

НАЙДЕНОВА

Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 13030 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 288525 от 08.03.2021 г. подадена от въззивника – ответник по делото Прокуратурата на Република България, в която е направено искане за провеждане на процедура по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 260913 от 10.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 13030/2019 г., по описа на СГС, IІ „Г“ въззивен състав, в частта за законната лихва, като в молбата са изложени доводи, че съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност за вземането за законна лихва, които доводи на страната не били обсъдени в мотивите на решението.

В срока за отговор на молбата, такъв не е постъпил от въззиваемата страна Л.Б.Ч. чрез адв. Б..

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страната и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Искането по чл. 250, ал. 1 от ГПК е подадено в срок, от процесуално легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:

Действително в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е направил възражение за погасяване на вземането за лихва върху обезщетението с изтичане на давността по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за периода от три години преди подаване на исковата молба в съда, по което няма произнасяне. Евентуалният пропуск на първата, респективно на въззивната инстанция да разгледа своевременно направено възражение за изтекла погасителна давност може да бъде отстранен по реда на обжалване на решението, в което възражението не е съобразено, а не чрез неговото допълване по чл. 250, ал. 1 от ГПК, тъй като съдът не дължи произнасяне по това възражение в диспозитива на решението си. В случая не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като с диспозитива, съдът се е произнесъл по предявения иск (така и Решение № 31 от 05.02.2014 г. по гр. д. № 3925/2013 г. на IV ГО на ВКС). Същевременно пропускът въззивното решение да се обжалва не може да бъде преодолян по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Ето защо молбата за допълване на постановеното решение е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №

288525 от 08.03.2021 г., подадена от въззивника по делото Прокуратурата на Република България, в която е направено искане за допълване на решение № 260913 от 10.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 13030/2019 г., по описа на СГС, IІ „Г“ въззивен състав.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.