Решение № 261348 от 20.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261348/ 20.11.2020г.. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга

Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14198 по описа на Варненски районен съд за

2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 64454 от 04.09.2019 г. от Потребителска кооперация „Н.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявана от председателя ѝ Г. Д. К., чрез пълномощник срещу Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес *, представлявана от кмета И. П., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част с площ от 402 кв. м от недвижим имот, целият с площ 9 158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор * по Кадастралната карта на *, която реална част е формирана като сбор от площта на сграда с из. № *.* и прилежащата част към нея.

В условията на евентуалност ищецът иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот при наведено придобивно основание - давностно владение за периода от 1986 г. до 04.09.2019г.

В исковата молба се излага, че сграда с идентификатор *.34 по КК на гр. Варна е построена в процесния поземлен имот със средства на кооперацията, завършена е през 1985 г. и е въведена в експлоатация. Сградата е заведена в счетоводния баланс на ищеца през 1985 г. и декларирана по чл. 14 ЗМДТ. Съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед на началника на СК – Варна, поземленият имот е нанесен като имот – частна общинска собственост, за което е издаден е АОС № 452/ 1998г. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на за § 26 ЗК и чл. 2, ал. 3 ЗОС, евентуално – въз основа на давностно владение, в периода 1986 г. – 2019 г.

Ответникът не оспорва собствеността на сградата, но към момента на исковата молба искането за деактуване на поземления имот не е уважено.

Ответникът

– Община Варна, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че общината е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС, както и Заповед № 351/18.08.1995 г. на кмета на Община Варна. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предмет на спора е претенцията на ищцовата кооперация за отричане, със сила на пресъдено нещо, правото на ответника по отношение на процесната реална част, което последния оспорва.

По отношение на допустимостта:

Абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на така предявения иск е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 8/ 27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС притежанието у ищеца на защитимо материално право върху определен имот е достатъчно да обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуването на определено вещно право върху този имот, при твърдение, че последното смущава правата на ищеца.

В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че е собственик на процесната реална част, както и че владее същата, в която част е построена сграда – собственост на кооперацията, а също и действията на ответника по актуване на целия недвижим имот, без отчитане правата на кооперацията, обосновават извод за наличие на правен интерес от избраната форма на защита.

По отношение на основателността:

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи фактическите твърдения, на които основава правния си интерес от успешното провеждане на предявениея иск.

В тежест на ответника е да установи правото си на собственост върху спорния имот на наведеното с отговора основание – по силата на правна норма (чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС).

Приобщен на л. 63 от делото е Акт № 452/ 15.01.1998 г. за общинска собственост, съставен по отношение на имот, находящ се в *.

С оглед одобряване и влизане в сила на кадастралната карта за гр. Варна, е съставен Акт № 7226/ 23.11.2012 г. за общинска собственост относно имот с идентификатор № *.

Съгласно заключението на вещото лице Р.П., кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, ПИ № * е част от имота, описан в АОС от 15.01.1998 г. Съгласно Заповед № РД – 02 – 14 – 2200/ 03.09.2012 г. този имот попада в зона „Обществена зона за обществено обслужващи дейности“, а по КККР на гр. Варна, имотът е с вид – урбанизирана територия.

От същото се установява още, че процесната сграда е нанесена в кадастралната карта с идентификатор № *.34.

Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, същият само удостоверява вече възникнали права, поради което и в тежест на ответника е да установи правата си към момент на съставяне на актовете за общинска собственост.

Съгласно, чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗОС ( ред. Към 11.07.1997 г.) общинска собственост са общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община;

Същевременно, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм., ДВ бр. 101/ 2004 г.), не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен.

С посочената норма –ал. 3 на чл. 2

(идентична с разписаната в § 26 ПЗР ЗК хипотеза) са отречени правата на общината по отношение на конкретно имоти, а систематическото и поставяне изключва приложението на чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗОС. Предвидено е придобиване на описаните обекти, по силата на закона, считано от момента на влизането му в сила, като провеждане на нарочно административно производство не е необходимо.

Коментирата разпоредба не въвежда допълни изисквания във връзка със статута на терена, предвижданията за същия.

До колкото не е предвидено обратно действие, последващата отмяна на разпоредбата не е състояние да рефлектира върху вече придобитото от кооперативните съюзи, по силата на закона, право на собственост (така и Решение № 1985/ 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/ 2005 г., ВКС, ІV г. о.). В тази връзка, напълно ирелевантно е, досежно преминаване на правото на собственост, в какъв срок ще се отправи искане за деактуване до общинската администрация. Последното няма конститутивно действие, а е последица от вече изгубеното от общината право на собственост.

В случая липсва спор, а и се установява от представените писмени доказателства (разрешение за строеж № 82/ 30.07.1984 г., протокол за определяне на строителна линия и ниво, Протокол Обр. 16), построяване от РПК „*“ на обект – „*“ на * * в *. Обектът е въведен в експлоатация на 25.06.1985 г.

Въз основа на Решение № 39/ 27.03.1986 г. (л. 23), РПК „*“ е преименувана в ПК „Н.“.

Съгласно заключението на вещото лице В.С., кредитирано от съда в тази част, с оглед образованието, квалификацията и професионалния опит на експерта в областта на градоустройството, сградата, съставляваща „*“ е със застроена площ от * кв. м., а необходимата прилежаща площ, с оглед предвижданията в ОУП и устройствените показатели, е * кв. м.

Изложеното обуславя извода, че фактическият състав, предвиден в чл. 2, ал.

3 ЗОС (отм., ДВ бр. 101/ 2004 г.) е осъществен – към 13.07.1991 г. от ищцовата кооперация е изграден сграда – „*“, с площ от * кв. м.. Ето защо, считано от влизане в сила на закона – 01.01.1996 год., кооперацията е собственик на построеното, ведно с прилежащия терен (или общо 402 кв. м.).

Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск, поради което и същия следва да бъде уважен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършени в производството разноски.

В този смисъл, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 366.00 лева – заплатени такси и разноски.

В предвид въведеното още с отговора на исковата молба възражение за прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия, както и минималните размери по Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, се налага извод за наличие на предпоставките за 78, ал. 5 ГПК, за редуциране на претендирания хонорар от 5000.00 лв. В предвид цената на иска (11292.60 лв.), в случая минивалният размер е 863.88 лв. Ето защо, след съобразяване на горните предпоставки, в полза на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение от 2000.00 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 2366.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община

Варна, ЕИК: *, с административен адрес *, представлявана от кмета И. П. не е собственик на реална част с площ от 402 кв. м от недвижим имот, целият с площ 9 158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, при граници: ПИ №№ *, *, *, *, *, *, която реална част е очертана с червени линии на скицата на л. 122, изготвена от арх. В.С., заключена между точки А, Б, В, Г, която скица приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение, и която реална част е формирана като сбор от площта на сграда с из. № *.* и прилежащата част към нея, по иска на Потребителска кооперация „Н.“,

ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * срещу

Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес *, представлявана от кмета И. П., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК: *, с административен адрес

* да заплати „Н.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * сумата от 2366.00 лв. (два хиляди триста шестдесет и шест лева), представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: