Определение № 33226 от 14.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33226 гр. София, 14.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110119239 по о.а за 2026 година

Съдът намери, че следва да съобщи на страните .мения доклад по делото по реда на чл.

312, ал. 1, т. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Я. С. К. срещу „.“ АД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за отмяна на заповед № ./07.05.2026г. на представляващ ответника, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 4 КТ – поради спиране на работата за повече от 15 работни дни и поради невъзможност на работодателя да осигури работа за повече от 15 дни; да се възстанови служителят на заемната до уволнението длъжност – „.“ в сектор „.“, отдел „.“, в главна дирекция „.“ при „.“ АД и да се осъди работодателят да му заплати сумата от 10 517.52 евро – обезщетение за оставане без работа за периода от 07.05.2026г до 07.11.2026г., ведно със законната лихва от датата от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2026г до окончателното плащане.

При проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че е налице противоречие в твърденията на ищеца и формулираното от него искане по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, доколкото исковата молба се сочи, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 08.05.2026г, а в последствие се твърди, че е прекратено на 07.05.2026г. Претендира се и обезщетение за оставена без работа от 07.05.2026г. В случай че трудовото правоотношение е прекратено от 08.05.2026г, следва да посочи на какво основание претендира обезщетение за оставена без работа считано от 07.05.2026г, към която дата трудовото правоотношение още не е било прекратено.

В исковата молба и уточнителна молба се твърди, че ищецът е заемал при ответника длъжност – „.“ в сектор „.“, отдел „.“, в главна дирекция „.“ при „.“ АД по силата на трудов договор №.г. при уговорено нетно трудово възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 1752.92 евро. Сочи се, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на 08.05.2026г., когато му била връчена заповед № ./07.05.2026г., съгласно която трудовото му правоотношение се прекратява на основание чл.

1

328, ал.1 т.4 КТ. Твърди се, че в случая е налице злоупотреба с право, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 4 КТ, за да може да се избегне закрилата по чл. 333 КТ, която била приложима по отношение на ищеца, доколкото същият има издадено ЕР на ТЕЛК с призната нетрудоспособност от 66 % за срок до 01.10.2026г.

Излагат се твърдения, че със заповед от 09.04.2026г е била наредено на служителите от сектор „.“ да не се явяват на работа за периода от 15.04.2026г до 07.05.2026г и че следва да се явят на работа на 08.05.2026г в 9.00 часа. Изрично им било посочено, че периода от 15.04.2026г до 07.05.2026г се зачита за трудов стаж и имат право на платен годишен отпуск и на трудово възнаграждение. Поддържа се, че в случая не било налице фактическо основание за спиране на работата за повече от 15 дни, тъй като невъзможността на работодателя да осигури ефективно изпълнение на трудовите задължения на служителите не било идентично със спирането на работа за повече от 15 дни. Сочи се, че дейността на работодателя не е била спряна, а намаляването на обема на работа предоставя възможност на работодателя да установи за преиод до три месеца непълно работно време за служителите. Именно предвид това се твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно. Поддържа се, че съгласно длъжностната характеристика на ищеца функциите на заеманата от него длъжност са свързани с осъществяване на мониторинг на сградната автоматизация, пожароизвестяване и пожарогасене /./ и безопасност на наблюдателните системи; участие в проверките на системите за управление на сгР.та /система ./. Твърди се, че сочената система следи показателите, спрямо които се включва осветлението на терминала, фасадата и уличното осветление; следи помпите, подаващи вода към терминала и съоръженията; следи отходните води; мониторинг на вентилацията, отоплителните котли, електрозахранване и т.н. Предвид характера на всички тези дейности ищецът подчертава,че те не са спрели да бъдат изпълнявани за периода от 15.04.2026г до 07.05.2026г,а напротив продължило е тяхното изпълнение. Твърди се,че освен посочения мониторинг работата на ищеца била свързана и със системата ., която касае приемането на сигнали по телефон за технически проблеми на целия терминал на летището, като тази дейност също не е била преустановена през сочения петнадесет дневен период. Във връзка с изпълнение на всички тези задължения се поддържа, че през м.03.2026г била проведена среща със служителите, на която същите били информирани, че от 01.04.2026г. дейностите . и . преминава към дирекция „.“, поради което ищецът следвало да бъде преместен на мястото на друг служител, който пък да заеме позицията на ищеца. Тази размяна обаче била отказана от ищеца, който изтъква, че част от служителите от неговия сектор били преместени в другия отдел и не били пуснати в престой. С оглед изложеното се изтъква, че не е налице спиране на работата за повече от 15 дни, тъй като през това време работата му е била изпълнявана от друго звено при същия работодател. Ищецът се позовава и на съдебна практика, в която се разяснява понятието престой с твърдението, че в настоящия случая не е налице спиране на работата, тъй като спирането следва да касае всички служители, изпълняващи тази дейност, а не само част от тях. С оглед всичко изложено се моли предявените от ищеца искове да бъдат уважени.

2

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. В отговора на исковата молба се признава, че страните са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, което е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 4 КТ с процесната заповед. Сочи се обаче, че трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 891.19 евро – основно възнаграждение и 176.46 евро – допълнително трудово възнаграждение. Не се оспорва и, че със заповед от 09.04.2026г на служителите от сектора, в който работи ищеца, е указано да не се явяват на работа в периода от 15.04.2026г до 07.05.2026г., както и че през м.03.2026г е проведена среща, на която служителите са били информирани за промените по отношение на трудовите им правоотношения. Изтъква се, че считано от 01.04.2026г. е въведена нова система за мониторинг на . – „.“, която никога не е била използвана от сектора, в който е работил ищеца и е преустановено използването на системата „.“ за .. От същата дата е посочено и, че мониторинга на системите за сградна автоматизация и системата . не се осъществява от сектора на ищеца, а се реализира от сектор „.“. Предвид това се сочи, че за периода от 15.04.2026г до 07.05.2026г е била преустановена дейността на сектор „.“, в който е работел ищеца. Във връзка с изложените от ищеца твърдения се поддържа, че следва да се прави разграничение между пълно преустановяване на дейността на цялото предприятие и преустановяване на дейността на отделно негово обособено звено, каквато била разглежданата хипотеза. Ето защо счита, че за да бъде приложена нормата на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ следва да е преустановена дейността на съответното звено от предприятие, а не преустановяване на тази дейност във всички звена при работодателя. Поддържа се, че от значение е единствено наличието на обективно и пълно неизпълнение на длъжността от служителите, заети с осъществяването на дейността на съответното звено, това бездействие да е продължило повече от 15 дни и то да е по причина у работодателя без значение от какво естество. Във връзка с това се подчертава, че сектор „.“ е бил самостоятелно звено при ответния работодател и че на 14.04.2026г всички служители от този сектор, които не са били в отпуск, са били уведомени за спирането на работата на сектора, поради преустановяване ползването на противопожарната система за мониторинг „.“ и прехвърляне на дейностите на системата . и администрирането на системата . към сектор „.“. Ето защо се сочи, че сектор „.“ изцяло е преустановил дейността си и след изтичане на 15те дни всички служители са били уволнени, като на всички е предложено прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 срещу заплащане на обезщетение в размер на 5 брутни трудови възнаграждения, като част от служителите са се съгласили. По отношение на останалата част от служителите, сред които и ищеца, се сочи, че правоотношенията им са били прекратени на основание чл. 328, ал.1, т. 4 КТ, а на двама – на основание чл.327, ал.1 т. 12 КТ. Поддържа се, че не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, както и че при прекратяване на трудово правоотношение на процесното основание нормата на чл. 333 КТ е неприложима. Релевирано е възражение за прихващане със сумата от 2135.16 евро – представляващо заплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа и със сумата от 1067.67 евро – заплатено на ищеца обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

3

Указания по чл. 145, ал.1 ГПК, вр. чл. 310 ГПК:

Съдът намира, че на ищцата следва да бъдат дадени указания да посочи дали оспорва твърдението на ответника, че след 14.04.2026г е преустановявано ползването на противопожарната система за мониторинг „.“ и че е заменена със системата „.“, която никога не е била използвана от сектора „.“. Следва да бъде указано на ищеца и да посочи дали е получил сумата от 2135.16 евро – представляващо заплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа и със сумата от 1067.67 евро – заплатено на ищеца обезщетение по чл.

220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие.

Относно доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца К. е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват от ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че независимо от причината е налице спиране на дейността на предприятието или на отделно негово производство /в случая с оглед твърденията на ответника спиране на дейността на сектор„.“, който е самостоятелно звено/, в което по силата на трудовия договор е бил зает ищецът, като до датата на прекратяване на трудовия договор спирането на работата е продължило повече от петнадесет работни дни.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ ищеца твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период /ал. 1/, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца К., че не е ангажирал доказателства, че е останал без работа за процесния период от 07.05.2026г до 07.11.2026г.

С оглед релевираното възражение за прихващане с платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил обезщетение на ищеца на основание чл. 220, ал. 1 КТ и че същото е в размер на 1067.67 евро и че е заплатил обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ в размер на 2135.16 евро.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на който ищецът К. е заемал длъжност – „.“ в сектор „.“, отдел „.“, в главна дирекция „.“ при „.“ АД, което правоотношение е било прекратено със Заповед № ./07.05.2026г, връчена на ищеца на 08.05.2026г; че в периода от 15.04.2026г до 07.05.2026г дейностите по мониторинг на системите за . . и системата за . са се осъществявали от служители на ответника в сектор „.“ По доказателствените искания: