Решение № 604 от 24.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. КараС.а

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100500698 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 78/12.01.2026г., допълнено с решение № 476/26.02.2026г., постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2025212010608 в частта, в която: 1) съдът отхвърля иска на И. Д. В., ЕГН:

********** със съдебен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 18, ет.2 против Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените 2 000 лева до претендираните 5 001 лева и в частта, в която 2) съдът отхвърля иска на И. Д. В., ЕГН: ********** със съдебен адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.

„Ген. Гурко“ № 18, ет.2 против Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 2 692,50 лева, представляващи трудовото възнаграждение за периода от 10.01.2025г. до 11.06.2025г., през който В. е останал без работа, поради факта на извършеното деяние, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 206,66 лева, считано от 10.01.2025г. до датата на завеждане на исковата молба – 14.08.2025г. и със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Подадена е въззивна жалба от И. Д. В. против решение № 78/12.01.2026г., допълнено с решение № 476/26.02.2026г. в отхвърлителните части.

1

Жалбоподателят твърди, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди е занижено, тъй като съдът не е отчел медийният отзвук на деянието и създаденото негативно отношение на обществото към него.

Отразените в различни електронни медии факти от деянието и снимки, които позволяват неговата индивидуализация, били унизителни и дискредитиращи и са уронили авторитета му. Според жалбоподателя, районният съд не е отчел извършеното противозаконно „задържане за срок от 24 часа“ и влошените му жизнени показатели във връзка с хроничните заболявания – диабет и високо кръвно налягане. Съдът не е отчел и факта на прекратена регистрация на таксиметровия автомобил, който В. е използвал за упражняване на дейността си.

Жалбоподателят оспорва извода на районния съд за липса на причинна връзка между действията на правоохранителните органи, прекратяването на трудовото правоотношение и пропуснатото възнаграждение. Според жалбоподателя, съдът е пропуснал да анализира представеното по делото удостоверение от 11.08.2025г., издадено от „Елегант ауто 2018“ ЕООД, поради което е достигнал до неправилен извод.

По изложените съображения, В. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд в отхвърлителните части и да му присъди пълния размер на претендираните неимуществени и имуществени вреди, ведно с мораторна и законна лихва за забава.

И. Д. В. се представлява в съдебно заседание от адвокат Б. Янков от БАК, който пледира за уважаване на въззивната жалба.

Ответната страна не представя писмен отговор и не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище от прокурор в ОП – Бургас за отхвърляне на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

На 10.01.2025г. около 10:00 часа, И. Д. В. в качеството си на водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ ***** допуснал сблъсък с пешеходка на кръстовището на ул. „Съединение“ и ул. „И. Шишман“. За инцидента са уведомени служителите на сектор „ПП – КАТ“ – Бургас, които проверят В. за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Дръг Тест 5 000“ с фабричен № ARPK 0024. При теста, уредът отчита положителна проба за наличие на бензодиазепини. На В. е представен талон за медицинско изследване № 0183821 и седем броя холограмни стикери, след което е отведен в спешния център на УМБАЛ – Бургас за изследване на кръв и урина.

Едновременно с това, органите на КАТ съставят акт № G A 3418509 за установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Със заповед рег.№ 251335/10.01.2025г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.343б, ал.3 от НК, В. е задържан за времето от 10:49 часа до 15:30 часа.

Със заповед № 25-0769-000043/13.01.2025г., на И. Д. В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 2

10.01.2025г. като са му отнети СРМПС № 012753676 и 2 броя регистрационни табели № *****. С последваща заповед № 25-0769-000042/13.01.2025г., по отношение на В. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУ на МПС № 284955488 до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. За случая е образувано бързо производство № 4313М-25/2025г. по описа на I РУ – Бургас за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С постановление вх.№ 796/2025г., прокурор в Районна прокуратура – Бургас разпорежда бързото полицейско производство да се извърши по общия ред, а с последващо постановление е продължен срока на разследването. В хода на наказателното производство е извършен разпит на свидетели и е назначена съдебна химикотоксикологична експертиза. Според заключението на съдебно-химическата експертиза (рег.№ И-3954/16.04.2025г.), резултатът от кръвната проба и от изследването на урината е отрицателен.

С постановление изх.№ 796/30.05.2025г. досъдебното производство против И. Д. В. е прекратено поради несъставомерност на деянието.

Със заповед рег.№ 1693-16/03.06.2025г., издадена от началника на сектор ПП при Од на МВР – Бургас е отменена заповедта за прилагане на ПАМ.

На 14.08.2025г. И. Д. В. предявява против Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди за периода от 10.01.2025г. до 11.06.2025г. в размер на 5 001 лева, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто му име, честта и достойнството му, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 383,85 лева за периода от 10.01.2025г. до 14.08.2025г. – датата на завеждане на исковата молба и със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Едновременно с това, В. предявява против Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 2 692,50 лева, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода от 10.01.2025г. до 01.07.2025г. в резултат на образуваното и водено срещу него досъдебно производство № 431зм 25/2025г. по описа на I РУ – Бургас, ведно с мораторна лихва в размер на 206,66 лева за периода от 10.01.2025г. до 14.08.2025г. и със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете, тъй като В. не е привлечен като обвиняем. Прокуратурата твърди, че не следва да отговаря за вреди, тъй като СУ на МПС е иззето от органите на МВР и задържането също е извършено от МВР. По отношение на претенцията за имуществени вреди, ответникът заявява, че досъдебното производство е прекратено на 30.05.2025г., а ищецът е прекратил трудовото си правоотношение на 01.06.2025г. по своя воля, поради което не е налице връзка с досъдебното производство. Освен това, 3 делото не е било публично оповестено. В допълнителна молба, ответната страна прави възражение за недължимост на законната лихва в периода от образуване на досъдебното производство до неговото прекратяване. Според ответника, законната лихва се дължи от 11.06.2025г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане.

В хода на съдебното производство са приети материалите по досъдебно производство № 321 ЗМ – 25/2025г. и са събрани показанията на свидетеля С.Т. С. – зет на ищеца. Свидетелят твърди, че тъстът му, който работил като таксиметров шофьор от 30 години, бил задържан и лишен от правото да управлява МПС, автомобилът бил дерегистриран и задържан и той не можел да работи. След задържането му, В. треперил, защото това му се случвало за първи път. Той твърдял, че е допуснал ПТП, но не е наркоман. Свидетелят заявява, че тъстът му страдал от захарен диабет и след инцидента започнал да прави допълнителни прегледи, за да му назначат лечение за понижаване на инсулина. Той станал раздразнител и започнал да вдига кръвно. Според С., съседите и колегите на ищеца разбрали за случая и започнали да го подиграват и да странят от него. Те го питали „Какво става дърт наркоман?“ С. заявява, че в периода, в който ищецът е бил без работа, той му е помагал финансово. Работодателят на ищеца искал да го запази като служител, поради което му разрешил неплатен отпуск докато излязат резултатите от кръвната проба. Резултатите от химичната проба излезли в началото на юни и след това ищецът продължил да работи за същата таксиметрова компания.

По делото са представени трудов договор № 39/11.01.2022г., сключен между „Елегант Ауто 2018“ ЕООД – работодател и И. Д. В. – работник, по силата на който работникът приема да изпълнява длъжността „шофьор на такси“ при 4-часов работен ден срещу трудово възнаграждение в размер на 325 лева. Като доказателства по делото са допълнително споразумение № 39/11.01.2022г., с което възнаграждението на ищеца е променено на 538,50 лева, молби за неплатен отпуск и удостоверение от 11.08.2025г., издадено от „Елегант Ауто 2018“ ЕООД, според което В. е ползвал неплатен отпуск за периода от 10.01.2025г. до 31.05.2025г. По делото е представена и заповед № 25/01.06.2025г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца по взаимно съгласие на страните.

По делото е представена разпечатка от информационния сайт „Новините днес“, в който е публикувана статия със заглавие „Възрастен шофьор на такси блъсна пенсионерка на оживена улица в Бургас“.

С решение № 78/12.01.2026г., Районен съд – Бургас осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на В. сумата от 1 022,58 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на проведено срещу него досъдебно производство № 431 ЗМ 25/2025г. по описа на I РУ – Бургас, ведно с мораторна лихва в размер на 83,63 евро, считано от 11.06.2025г. до предявяване на иска – 14.08.2025г. и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С решението, съдът отхвърля иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 2 557 евро, ведно със 4 законната лихва върху тази сума за разликата над 83,63 евро.

За да постанови това решение, съдът анализира фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и приема, че в конкретния случай са изпълнени предпоставките, за да се ангажира отговорността на ответната страна. Съдът намира за неоснователно възражението на Прокуратурата, че ищецът не е привлечен като обвиняем, тъй като според практиката на ВКС, това понятие трябва да се тълкува разширително. Неоснователно, според съда, е и възражението, че Прокуратурата не е материалноправно легитимира да отговаря за вредите, причинени на ищеца. Съдът се позовава на практиката на ВКС, според която не съществува пречка по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъдат конституирани разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са настъпили вреди.

Тези органи, обаче действат под ръководството и надзора на прокуратурата, а в конкретния случай осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняване на вреди на ищеца. Съдът отхвърля и възражението на Прокуратурата за освобождаване от отговорност поради факта, че органите на прокуратурата не са извършили незаконосъобразни действия или бездействия. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по справедливост. По отношение на имуществените вреди, съдът приема, че не съществува причинна връзка между отнемането на свидетелството за правоуправление и оставането на ищеца без работа, тъй като трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие.