Решение № 933 от 02.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330115981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. А. М., ЕГН: **********, против „Стик - Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит с № ** г. е недействителен поради противоречието му със закона.

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Стик - Кредит“ АД, ЕИК:

202557159, против Т. А. М., ЕГН: **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща остатъчна главница по Договор за потребителски кредит с № ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 04.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 189,77 лева – договорна лихва върху главница за периода 21.07.2024 г. – 21.09.2024 г.

Ищецът по главния иск твърди, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит с № ** г., по силата на който на ищеца била отпусната в заем сумата от 3000 лева. Посочва, че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора заемателят се задължавал в срок до 3 дни от получаване на сумата да осигури поръчителството на трето лице по кредита, като при непредставяне на поисканото от ответника обезпечение ищецът дължал неустойка в размер на 0,9% от стойността на кредита за ден или 934,30 лева. Твърди се, че ГЛП по кредита е 36 %, а ГПР 42,58 %.

1

Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, доколкото вземането за неустойка не е включено в размера на ГПР по кредита, моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли за неговото отхвърляне. В насрещната искова молба ищеца „Стик Кредит“ АД твърди, че на ** г. сключил с ответника Т. А. М. Договор за потребителски кредит с № ** г.

Твърди, че в изпълнение на процесния договор и предоставяне на ответника сумата от 3000 лева при възнаградителна лихва 36 % и ГПР 42,58 % . Твърди се, че ответникът Т. А. М. неизпълнил своето задължение като непогасил в срок и не извършил нито една вноска за погасяване на задължението си, като дължимите към настоящия момент суми към договора възлизали на 3000 лева непогасена главница към 01.10.2024 г., 189,77 лева договорна лихва за периода 21.07.2024 г. – 21.09.2024 г. Моли се за уважаване на насрещния иск и присъждане на направените по него разноски.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът Т. А. М. поддържа становище за неоснователност на предявения насрещен иск.

Възразява за недействителност на процесния договор за кредит. Моли за неговото отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на **г. са сключили Договор за потребителски кредит с № **., по силата на който първоначалният ответник „Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е предоставил на първоначалния ищец кредит в размер на 3000 лева, който следвало да бъде върнат с плащането на анюитетни погасителни вноски. Уговорена е годишна лихва в размер на 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42, 58 %.

В чл. 19 от Договора страните са уговорили, че заемът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция, като поръчителят отговаря спрямо кредитора за задълженията на потребителя по договора, така, както отговаря самият потребител.

В чл. 29, ал. 1 от Договора, са предвидени условия на кредитора да начисли на потребителя неустойка, съгласно описаната в чл. 25, т. 5 от Общи условия към Договора за потребителски кредит. Посочено е, че при непредставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва/ е 3189, 77 лева, а общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 4124, 07 лева. Посочено е, че неустойката се заплаща разсрочено с всяка една 2 погасителна вноска, съгласно погасителния план.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало, именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Според съда, нарушение в настоящия случай е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Посочената годишна фиксирана лихва от 36 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Видно от заключението на ВЛ 3 по допуснатата от съда ССчЕ, кредитирано от настоящия съдебен състав, в ГПР по кредита е включена единствено възнаградителната лихва, но не и дължимата неустойка.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 36 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 29 от Договора неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски по кредита.

Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Изложените от ответника възражения, че при изчисляване на ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, тъй като тези разходи не били константни и се начислявали единствено за периода, през който потребителят не е предоставил договореното обезпечение, не променят извода.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв 4 годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

На следващо място, във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 36 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.