Решение № 607 от 09.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Пловдив, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330101343 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Т. Т. М. срещу „Ай Ти Еф Груп” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3 от Приложение № ************* към Договор за потребителски кредит № **************** и Анекс към него ********* сключени между страните, установяваща задължение за потребителя да заплати на кредитора сума в размер от 60 лв.- такса „преференциално обслужване“, тъй като същата представлява такса, свързана с управлението на кредита, както и поради противоречие с добрите нрави и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал.

1 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № ****************, вр. чл. 11 от Анекс ********* към договора за кредит и Прилож ** към Анекс *********, установяващи задължение на потребителя да заплати на кредитора неустойка в размер от 3946, 96 лв. при непредоставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като с включването на нейната стойност, ГПР по договора е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, както и че същата накърнява добрите нрави.

В срока за отговор на исковата молба, „Ай Ти Еф Груп” АД е предявило срещу Т. Т. М. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се претендира Т. Т. М. да бъде осъден заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД сумата от 2129, 63 лева - главница, дължима по силата на Анекс ********* към Договор за потребителски кредит № ****************, сключен между страните и сумата от 450, 09 лева- възнаградителна лихва за периода 16.03.2022г.- 18.04.2023г., 1 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /18.04.2023г./ и при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира Т.

Т. М. да бъде осъден да заплати на “Ай Ти Еф Груп” АД сумата от 1688, 66 лв.главница, получена от ответника без основание по недействителен Анекс ********* към Договор за потребителски кредит № ****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /18.04.2023г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът по първоначално предявения иск поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****************, Анекс ********* към него и приложения ** и *** По силата на цитираното кредитно правоотношение, ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 2500 лв. Сочи се, че сумата е усвоена от потребителя. Поддържа се, че в клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № ****************, вр. чл. 11 от Анекс ********* към договора за кредит и Прилож ** към Анекс ********* се установява задължение на потребителя да заплати на кредитора неустойка в размер от 3946, 96 лв. при непредоставяне на обезпечение. Поддържа се, че неустойката не фигурира в самия договор за кредит, а в приложение към него. Изтъква се, че дължимата по договора и анексите към него неустойка не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Същият обаче, не го е включил при формиране на компонентите на ГПР по договора, като по този начин са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че на основание чл. 22 ЗПК, този пропуск води до недействителност на договора за кредит. Поддържа се и че неустойката е противоречаща на добрите нрави, доколкото предвижда задължение потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение на това си задължение.

Отделно от гореизложеното, в чл. 3 от Приложение № ************* към Договор за потребителски кредит № **************** и Анекс към него ********* е предвидено заплащането на сума в размер от 60 лв. – такса „преференциално обслужване“.

Поддържа се, че кредиторът изисква заплащане на такса за управление на кредита, поради което посочената клауза е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и поради противоречието й с добрите нрави. Моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Ай Ти Еф Груп” АД, със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора и анексите към него ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Поддържа се, че законът не поставя изискване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка. Поддържа се и че таксата „преференциално обслужване“ възмездява реално предоставени услуги на потребителя по разсрочване на задълженията му по кредитното правоотношение. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлен.

Претендират се сторените разноски.

Във връзка с насрещно предявените обективно, кумулативно съединени 2 осъдителни искове, кредиторът поддържа, че доколкото договорът за потребителски кредит е действителен, то следва да му бъдат заплатени дължимите по същия суми.

Сочи се, че длъжникът е усвоил пълната стойност на предоставения му финансов ресурс, но осъществените плащания не са достатъчни, за да покрият задълженията му да главница и възнаградителна лихва, поради което се предявяват горепосочените насрещни осъдителни искове. В случай, че съдът приеме, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, то при условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД за връщане на сумата от 1688, 66 лв., за която се твърди, че представлява оставащата незаплатена част от главницата, с която длъжникът се е обогатил. Моли се предявените главни насрещни искове да бъдат уважени, а при условията на евентуалност да се уважи предявеният евентуален иск. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на насрещния иск. Оспорват се предявените насрещни искови претенции. Излага се становище в насока цялостна недействителност на договора за кредит и анексите и приложенията към него. Сочи се, че по кредитното правоотношение потребителят е заплащал суми, които предвид цялостната недействителност на договора за кредит следва да бъде прихванати с размера на претендираната от кредитора главница. Сочи се, че предвид цялостната недействителност на договора за кредит, то на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане единствено на усвоената главница. Моли се предявните насрещни искове да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност да бъдат уважени частично.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Ай Ти Еф Груп” АД като заемодател и Т. Т. М. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ****************, Анекс ********* към договора за кредит, Прилож. ** и Прилож. ** към Анекс ********* ( л. 71- 77 от делото). Предвид възникналото кредитно правоотношение, на ищеца по първоначално предявения иск е предоставен паричен заем в размер от 2500 лева / погасителен план- л. 77 гръб/. Съобразно Прилож ** към договора за кредит и анекса ( с който се предоговарят условията, при които е отпуснат кредита) годишният лихвен процент е 40, 55%, годишният процент на разходите е 49.00 %, а задължението следва да се погаси на двадесет и четири месечни вноски до 15.03.2024г. ( в тази връзка погасителен план – л. 77 гръб ). Съобразно чл. 5.1- чл. 5.3 от Договора за кредит и чл. 7- чл. 11 от Анекса към него ( които са с почти идентично съдържание и последици ), до края на следващия ден от сключването им, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в размер на дължимата главница и лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения или 2) две физически лица- поръчители, всеки от които да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по- малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен“. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че размерът не самата неустойка не е 3 посочен в договора за кредит или в анекса към него, а фигурира единствено в погасителния план. В графа „неустойка“ от погасителния план / л. 77 гръб от делото /, към всяка анюитетна вноска се прибавя сумата от 164, 46 лв. / неустойката за съответния месец /, като за период от 24 месеца общо дължимата от потребителя неустойка възлиза на сумата от 3946, 96 лв.

От чл. 3 от представеното по делото Прилож. ** към договора за кредит и анекса към него ( л. 76 гръб) се установява, че за предоставена услуга „Преференциално обслужване“, кредиторът изисква от длъжника заплащане на сума в размер от 60 лв., която е разсрочена в погасителния план.

От приетото по делото заключение по изготвената СсчЕ / л. 150- 151 / се изяснява, че общо заплатената от потребителя сума с цел погасяване на задълженията по договора за кредит, анекса и приложенията към него възлиза на 811, 34 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.

По правните аспекти на спора:

По първоначално предявените искове:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Ай Ти Еф Груп" АД като заемодател и Т. Т. М. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2500 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

По отношение на клаузата чл. 3 от Приложение № ************* към Договор за потребителски кредит № **************** и Анекс към него ********* сключени между страните, установяваща задължение за потребителя да заплати на кредитора сума в размер от 60 лв.- такса „преференциално обслужване“, то съдът счита, че същата е договорена в нарушение нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Прочитът на клаузите на чл. 1 и чл. 3 от Приложение № ************* налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца ( длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по услугата „преференциално обслужване“ са такива по управлението на кредита и са присъщи за ответното дружество. Особено впечатление оставя услугата по чл. 1, т. 6 от Приложение № *************, която дава възможност на длъжника да получи информация за актуалния размер на дълга си, без да заплаща допълнителна такса.