Решение № 397 от 14.11.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 476/2025
- Вид
- Решение № 397
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 397 гр. Несебър, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Ивелина Г. В.ева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20252150100476 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.2, т.10 и т.19 от ЗЗПт, и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В. Р. Г. с ЕГН **********, с адрес: град *********, твърди в исковата молба, че на 11.10.2021г. е сключен договор за потребителски кредит № 2454732, по силата и в изпълнение на който кредиторът е предоставил на ищеца-кредитополучател уговорената сума по кредита в размер на 1 100 лева. Пак съгласно чл.4.1 от договора за кредит, на 11.10.2021г. е сключен и Договор за поръчителство между В. Р. Г. и втория ответник ******, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град *******, представлявано от И.М.Ш., по силата на който договор ищецът се е задължил да заплаща на поръчителя ****** възнаграждение в размер на 89,02 лева месечно за срока на договора за кредит. Ищецът твърди, че е заплатил по договора за кредит сумата в размер на 1 282 лева в полза на кредитора по договора – първия ответник ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град *******, представлявано от С.Р.Я. и И.Ц.К.. Ищецът счита договорът за кредит за нищожен, тъй като уговореното в договора за поръчителство възнаграждение в полза на ****** не е включено в общия разход по кредита и при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), като то представлява скрито оскъпяване към договора за кредит. Застрахователната премия в размер на 53,73 лева също не е включена в общия разход по кредита. Включването на това възнаграждение в ГПР би довело до надвишаване максималния му размер, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид тази нищожност на договора за кредит, кредиторът се е обогатил неоснователно със сумата в размер на 182 1 лева, която подлежи на връщане. При условията на евентуалност излага твърдения, че клаузата в чл.4, ал.1 от Договора за кредит, съгласно която сключването на договора за поръчителство е въздигнато като условие за отпускането на кредита, се явява нищожна, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации. Възнаграждението по договора за поръчителство е почти в размер на главницата по договора за кредит, което противоречи на добрите нрави. Тази договорна клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗПт, тя е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните. Като друго основание за нищожност на клаузата на чл.4.1 от договора за кредит посочва обстоятелството, че тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗПт, тя е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателят няма възможност за влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора. Договора за поръчителство ищецът също счита за недействителен като сключен в нарушение на императивните норми в ЗПК. Моли да бъде признато за установено, че Договорът за потребителски кредит е нищожен, а при условията на евентуалност моли да бъде признато, че клаузата на чл.4.1 от договора за кредит е нищожна; моли да бъде признато за установено, че и договорът за поръчителство е нищожен. Ищецът моли ****** да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 182 лева, представляваща платеното над главницата по договора за кредит, с която сума кредиторът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска; при условията на евентуалност моли ****** да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 143,55 лева, представляваща заплатената сума за поръчителство, с която той се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника ******, се изразява становище за неоснователност на исковете. Потвърждава за сключения с ищеца договор за кредит от 11.10.2021г. с годишен лихвен процент 40,00% и ГПР 48,20%, както и че уговореният кредит в размер на 1 100 лева е предоставен на кредитополучателя В. Р. Г., която сума е усвоена от него, и че същият се е задължил да върне сума по кредита в размер на 1 375,60 лева, което задължение той е изпълнил. Оспорва обаче, че ищецът му е заплатил сумата в размер на 182 лева, с която да са погасени задължения, различни от главницата.
****** не споделя доводите на ищеца, че Договорът за кредит страда от пороци, които са довели до неговата недействителност и в тази връзка, че договорът не отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, тъй като не било посочено по ясен начин съдържанието на ГПР и формирането на последния. Счита, че договорът има необходимото според тази разпоредба съдържание, а единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Изразява становище, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включен като разход по кредита, тъй като макар и разход за допълнително свързана с договора за кредит услуга, договорът за поръчителство и разходите по него не представляват задължително условие за получаване на кредита, чието предоставяне да е в резултат на търговски клаузи между ****** и ******. Наред с това ****** към датата на сключване на договора за кредит 2 и формирането на ГПР не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, като договорът за поръчителство е сключен след договора за кредит, по който договор за поръчителство ****** не е страна по него и той няма контрол. Така вземането по договора за поръчителство е възникнало за поръчителя ******, който е избран от кредитополучателя, а не в полза на ******. Дори и на някакво основание договорът за поръчителство да се окаже недействителен, това може да доведе до отпадане задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждението за предоставената услуга, но не може да доведе до недействителност на договора за кредит. ****** оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договора било задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставяне на сумата по кредита, с довода, че кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение по кредита; той може да си избере и необезпечен кредит. Кредитополучателят е имал възможността, уговорена с договора за кредит, да се откаже от кандидатстването за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Отговор на исковата молба е подаден и от ответника ******. В него той оспорва предявения срещу него иск за прогласяване договора за поръчителство за нищожен, като уговореното с него възнаграждение се дължи за периода, за който е гарантирано задължението на кредитополучателя, като има възможност да не заплати възнаграждението ако погаси предсрочно задължението си към кредитора по договора за кредит, в която връзка е сключен договора за поръчителство. Възпроизвежда изложеното в отговора на исковата молба, подаден от ******, за процедурата по сключването на договора за кредит, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва като разход по договора за кредит по причина, че на кредитора не е известно възнаграждението, което ще се уговори с поръчителството при условие, че договорът за кредит вече е сключен, че възнаграждението се дължи на поръчителя, а не на кредитодателя, който не е страна по този договор, че поръчителството не е задължително условие за сключването на договора за кредит и усвояване на сумата по кредита, че кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение, а изборът за сключване на договора за поръчителство е бил единствено на кредитополучателя. Моли искът, предявен срещу този ответник, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С отделна молба, подадена от упълномощен от ищеца адвокат, последният заявява, че поддържа исковете.
Ответните дружества – ****** и ******, не се представляват в съдебно заседание нито от законни, нито от процесуални представители. С писмени молби, подадени от упълномощени от тях процесуални представители, същите заявяват, че поддържат доводите, изложени в отговорите на исковата молба и искания за отхвърляне на предявените искове 3 като неоснователни. При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения.
Въз основан на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.10.2021г. между ******, от една страна, и В. Р. Г., от друга страна в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2454732 за сумата в размер на 1 100 лева. Кредитополучателят – ищецът – се е задължил да върне заема чрез заплащане на 10 броя месечни погасителни вноски през периода от 30.11.2021г. до 31.08.2022г., всяка от които в размер на 137,56 лева. В приложението към договора е посочен годишния процент на разходите (ГПР) 48,20%, както и лихвеният процент по кредита – 40.00%. В чл.4 (1) от договора за кредит е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на ****** банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ****** юридическо лице („поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити на ******, чието предложение е предвидено в договора, и за които е посочено, че са неразделна част от договорите за кредит, сключвани между ****** и кредитополучателите, кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до ****** по образец, като кандидатстването се извършва на сайта, чрез профила, или по телефон. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на кредита, ****** изпраща на кредитополучателя по e-mail Стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация на желания кредит. Предвидено е кредитополучателят да може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението, като в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на ****** банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобряване на заявлението от страна на ****** е както следва: в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение – 14 дни от подаване на заявлението, в случай, че кредитополучателят предостави обезпечение – 24 часа от предоставянето му на ******, а ако той не предостави обезпечение съгласно заявлението в предвидения срок, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ******.
В деня на сключване на договора за кредит – 11.10.2021г., е сключен договор за предоставяне на поръчителство между ******, от една страна в качеството му на поръчител, и В. Р. Г., от друга страна в качеството му на потребител, според който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с ******, по силата на който отговаря пред 4
****** солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, размерът на кредита, по който е 1 100 лева (а със застрахователната премия е 1 153,73 лева) със срок на погасяване 31.08.2022г., както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. За поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 89,02 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Тоест сумата, която В. Р. Г. се е задължил да заплати в полза на ***** по силата на сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство, възлиза общо в размер на 890,20 лева, но освен на поръчителя, е предвидено потребителят да заплати възнаграждението и в полза на ****** по банковата му сметка или по начините, предвидени в Договора за потребителски кредит.