Решение № 128 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000107 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 28.01.2026 г. на ответника „Полимер Продукт“ ООД срещу решение № 1756/11.12.2025 г. по т. д. № 2220/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца „Нивини“ ЕООД: сумата 59 627,96 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца вреди от неизпълнение на задължението на ответника по договор за наем от 10.04.2024 г. да предостави наетото помещение в състояние, отговарящо на ползването, за което е наето, които вреди се изразяват в обезценката на 56,89 тона дървени въглища и унищожаването на 30 411 нови хартиени торби, ведно със законната лихва от датата на решението до окончателното плащане; сумата 9 785,12 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел за дължимо претендираното обезщетение. Сочи се, че дадената правна квалификация на претенцията по чл. 230, ал. 1 ЗЗД била неточна, а правилната била по чл. 230, ал. 2 ЗЗД или чл. 231, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че извън предпоставките по чл. 230, ал. 1 и 2 ЗЗД съдът е приел, че се касае за скрити недостатъци на отдаденото под наем помещение, които не били доказани, а мотивите почивали на предположение. Поддържа се, че съставеният приемо-предавателен протокол от 10.04.2024 г. удостоверявал, че имотът е приет от наемателя без забележки и в надлежно състояние, като последващо възникналият теч от покрива, макар по причина на случайно събитие – дъждовен валеж, пораждал задължение за наемодателя за ремонт съгласно чл. 231, ал. 2 ЗЗД, който своевременно бил извършен. Сочи се и, че помещението е наето с предназначение на общ склад, а не за склад на твърди горива, като дървените въглища, и на хартиени торби, чувствителни към атмосферните условия. Неправилно били преценени и показанията на свидетеля Станоев, който бил заинтересован в полза на ищеца, като негов служител. Не било отчетено и, че въпросният теч се случил в средата на м.

1

05.2024 г., а представеният авариен протокол е от 10.06.2024 г. Твърди се, че неправилно съдът приел, че дървените въглища не представлявали горивни и запалими материали с висока пожароопасност, поради което за тях не се прилагали специалните изисквания към складовете за съхранение за подклас Ф5.2 по Наредба № 8121з-647/2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност, на които процесният склад не отговарял. Сочи се, че поради това неправомерно ищецът складирал дървени въглища, за която нужда не уведомил ответника преди сключване на наемния договор. Необосновано са приети за доказани претендираните вреди, както и техния размер, като неправилно било кредитирано заключението на приетата съдебна експертиза, направена без извършен от вещото лице оглед на стоките. Неправилно бил кредитиран и представения авариен протокол от 10.06.2024 г., представляващ частен документ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемият „Нивини“ ЕООД – ищец по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

1. Не е спорно между страните /в жалбата и отговора липсват оплаквания/, а и се установява от доказателствата, че: 1) между тях е бил сключен договор за наем от 10.04.2024 г., с който ответникът е отдал под наем на ищеца свой недвижим имот – хале с площ от 560 кв. м., находящо се в гр. София, промишлена зона на гара Яна, който ще се използва за склад, за срок от 1 година, срещу заплащане на месечна наемна цена от 900 евро без ДДС, с предназначение – за склад; 2) за предаването на имота е съставен приемо-предавателен протокол от 10.04.2024 г., в който не са вписани забележки срещу състоянието на имота; 3) ищецът е използвал наетия склад за съхранение на значителни количества от пакетирани дървени въглища в разфасовки от по 10 кг, както и празни хартиени торби за тях; 4) на 15.05.2024 г. вследствие на интензивни валежи от дъжд и течове в покрива складът е бил наводнен и са били нанесени щети на съхраняваните в него стоки на ищеца; 5) на 19.05.2024 г. ищецът е заявил, че прекратява наемния договор, мотивиран от констатираните течове, като е освободил склада на 3.06.2024 г.

При тези факти ищецът претендира обезщетение за вреди, изразяващи се в увредените стоки, причинени от неизпълнено договорно задължение на ответника да осигури наетия обект в състояние, отговарящо на ползването за което е нает. Възраженията на ответника, поддържани и в жалбата, са, че: 1) не било налице неизпълнено от наемодателя задължение по договора относно състоянието на имота, 2) не били доказани вида и размера на вредите, и 3) ищецът – наемател съпричинил вредите, тъй като увредените стоки не били разрешени за съхраняване в този склад според нормативните изисквания за противопожарна защита. По тези спорни въпроси съдът намира следното:

2. Наемодателят отговаря за вредите, които наемателят е претърпял от състоянието на наетия имот, ако: 1) имотът не е предаден в уговореното състояние, а при липса на уговорка 2

– в състоянието, което отговаря на ползването, за което е нает, освен ако наемателят е знаел за недостатъците или при обикновено внимание е могъл да ги узнае при сключването на договора /чл. 230 ЗЗД/, и 2) имотът е предаден в надлежно състояние, но впоследствие са се появили повреди, които не се дължат на обикновено употребление, ако не са причинени виновно от наемателя или на причина, за която наемодателят не отговаря /чл. 231 ЗЗД/. Това очертава общото задължение на наемодателя да осигури надлежното състояние на наетия имот през цялото времетраене на наемното отношение. Наемодателят има задължение не само да предаде имота в надлежно състояние, но и да поддържа това надлежно състояние през времетраенето на наемното правоотношение извън случаите на отговорност на наемателя за състоянието на наетия обект.

Изложените фактически твърдения в исковата молба сочат на позоваване на нарушение именно на това общо задължение на наемодателя – ответник, а не толкова – дали нарушението е по чл. 230 или по чл. 231 ЗЗД, която правна квалификация не обвързва съда.

Впрочем, и в двете хипотези задължението за обезвреда се подчинява на общия режим на чл. 79 и сл. от ЗЗД, очертаващ основанието и обхвата на договорната отговорност.

Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на твърдените факти /основанието на иска/, а квалификацията на договорното нарушение е без значение за размера на отговорността, който се определя при всички случаи от правилата на чл. 79 и сл. от ЗЗД. Ето защо липсва нарушение на диспозитивното начало.

Предвид горното, за да се оневини ответникът – наемодател за възникналия теч в покрива на наетия обект следва да се докаже, че: 1) дефектите в покрива са съществували към момента на сключване на договора и ищецът – наемател е знаел за тях или при обикновено внимание е могъл да ги узнае, или 2) дефектите в покрива са се появили след сключване на договора, но са причинени от наемателя или от непреодолима сила /чл. 306 ТЗ/. Във всички останали хипотези наемодателят носи отговорност. В случая нито едно от посочените обстоятелства не се установява по делото.

Самият ответник вътрешнопротиворечиво твърди, че при сключване на договора не е имало повреди в покрива на обекта и той е предаден в надлежно състояние, но пък ищецът е знаел за тях или при обикновено внимание е могъл да ги узнае. Ако се приеме, че дефектите не са съществували при сключване на договора, нито наемателят, нито дори и наемодателят би могъл да знае за тях към същия момент. Ако се приеме, че дефектите са съществували при сключване на договора, то предпоставка за тяхното узнаване от наемателя е знанието им от собственика – наемодател, само в който случай той би могъл да информира или обърне внимание на наемателя за тях, както изискват правилата на добросъвестното договаряне /чл.

12 ЗЗД/. Това по делото не се твърди. Няма и никакви доказателства, че самите дефектите са били толкова явни, че са могли да бъдат забелязани от наемателя при обикновен предварителен оглед на обекта, който несъмнено не включва катерене по покрива и детайлно обследване отгоре. В тази връзка подписването на приемо-предавателния протокол от 10.04.2024 г. без забележки от ищеца, както и оборимата презумпция по чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, се отнасят именно за тези явни дефекти /които се забелязват при обикновено внимание/, но не и за останалите. Същевременно, незнанието на наемодателя за дефектите /дори и скритите/ не го оневинява – той е длъжен да познава състоянието на имота, който отдава под наем.

Не се твърди и установява дейността на ищеца в процесния обект да е причина за дефектите в покрива, ако те са се появили след сключване на договора. Няма и данни дефектите да са причинени от непреодолима сила или случайно събитие. Тезата на ответника е, че самият дъждовен валеж бил обстоятелството, за което не отговарял /непреодолима сила или случайно събитие/. Природното събитие може да има подобен характер, но само ако е причинило и повредите в покрива, доколкото предназначението на последния е именно да предотврати последиците от подобни атмосферни явления – проникването на вода в сградата и увреждане на имуществото в нея. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Поддържането на покрива на процесната сграда в надлежно състояние несъмнено е в рамките на грижата на добрия търговец /чл. 302 ТЗ/, която 3 наемодателят е следвало да полага при изпълнението на процесния наемен договор.

При това положение не се установява нито едно обстоятелство, което да изключи отговорността на ответника за осигуряване на надлежното състояние на наетия имот в отношенията с наемателя. Следователно, налице е неизпълнение на договора от страна на наемодателя.

3. Следващият спорен въпрос е относно вида и количеството на съхраняваните стоки в процесния склад, които са били увредени при процесното събитие. Ищецът твърди, че са били съхранявани в склада и увредени 30 411 нови хартиени торби, както и 56,89 тона дървени въглища, пакетирани в 5 689 бр. полиетиленови торби от по 10 кг. За доказване на твърденията ищецът е ангажирал писмени и гласни доказателства, както и съдебни експертизи. От съвкупната им преценка въззивният съд намира твърденията за доказани, поради следното:

От представените фактури № 31А/29.08.2023 г. и № 31В/29.08.2023 г. и приложените към тях CMR товарителници се установява, че на ищеца са били доставени от гръцки доставчик общо 36,74 тона дървени въглища, опаковани в 3 674 полиетиленови опаковки от по 10 кг, за обща цена от 22 044 евро /43 114,32 лв./, с единична цена от 600 евро/тон. От представените фактури № 34С/16.01.2024 г., № 35/15.02.2024 г. и № 39/3.04.2024 г. и приложените към тях CMR товарителници се установява, че на ищеца са били доставени от гръцки доставчик общо 56,53 тона дървени въглища, опаковани в 5 653 полиетиленови опаковки от по 10 кг, за обща цена от 20 068,15 евро /39 249,89 лв./, с единична цена от 355 евро/тон. Същите фактури са осчетоводени при ищеца, отразени в дневника за покупки, а стоките са заприходени – видно от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице А. В.. Не е спорно, че част от закупените количества дървени въглища са били реализирани на пазара от ищеца преди деня на процесното събитие – 15.05.2024 г.