Решение № 4812 от 22.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4812 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112427 по описа за 2025 година

Производството е по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** Ю.

Р. К., е предявил против ответника А. А. К. ЕГН **********, с посочен адрес: ***, чрез назначения *** адв. Д. Г. П., иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 367,88 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 07.02.2022 г. до 11.04.2023 г. за обект, находящ се в ***, както и сумата от 65,43 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.04.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2025 г. - датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК, до окончателното изплащане. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че за процесния имот на името на ответницата е открита потребителска партида с абонатен № *** и системен водомерен № ***. Поддържа, че ответницата има качеството „потребител“ на ВиК услуги като собственик на водоснабдения имот по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ, чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 2 от Общите условия на ВиК оператора.

Твърди, че през процесния период в обекта липсвало поставено измервателно устройство, поради което количествата вода били начислявани по норматив съгласно чл. 25, ал. 8 и чл.

1

23, ал. 5 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на КЕВР. Посочва, че за нетоплофицирано жилище се начисляват по 5 куб. м. месечно на обитател, а по партидата били начислявани по 10 куб. м. месечно, като системният номер на водомера не представлявал фабричен номер на реално монтирано измервателно устройство.

За начислените количества били издадени фактури за периода от 07.02.2022 г. до 11.04.2023 г. на обща стойност 367,88 лева. Поради неплащане в 30-дневния срок от фактурирането било начислено и обезщетение за забава в общ размер 65,43 лева. За вземанията ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Ответникът А. А. К., чрез особения представител адв. Д. П., оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

На първо място оспорва да е доказано възникването на облигационно правоотношение между страните. Поддържа, че самото записване на лице в информационната система на оператора като титуляр на партида не установява качеството му на потребител, ако не е доказано, че през релевантния период е собственик, титуляр на вещно право на ползване или друго лице, което по надлежния ред е придобило качеството потребител на конкретния водоснабден обект.

Ответната страна сочи, че извършената справка в Имотния регистър за периода след 01.01.1991 г. не установява вписани актове на името на А. А. К.. Посочва още, че по кадастралните данни поземленият имот на административен адрес *** е с идентификатор ***, с вид собственост „общинска частна“, а на същия адрес са нанесени няколко отделни сгради. Според защитата от представените от ищеца карнети не може да се установи за коя конкретна сграда или самостоятелен обект се отнася партидата.

Оспорва доказателствената стойност на справките, фактурите и карнетните листове, доколкото са съставени едностранно от ищеца и удостоверяват изгодни за него факти.

Поддържа, че карнетите не са подписани от ответницата, липсва удостоверен отказ от подпис, както и доказателства тя да е намирана в имота или да е извършвала плащания по партидата, от които да се извлече признание на правоотношението.

Оспорва и начина на начисляване на количествата вода. Твърди, че не е доказано защо са начислявани по 10 куб. м. месечно - т.е. за двама обитатели, нито кои са тези обитатели. Не били представени констативни протоколи, предписания или други доказателства за липса/неизправност на измервателно устройство и за неизпълнение на дадено предписание, които да обосноват преминаване към служебно начисляване по норматив. Оспорва и изискуемостта на вземанията и претенцията за лихви.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди становищата, възраженията и доводите на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените от ищеца справка за неплатени задължения, справка за водомери и карнетни листове се установява, че в информационната система на дружеството за адрес 2

***, се води партида с абонатен № *** на името на А. А. К. и системен водомерен № ***.

По тази партида за периода от 07.02.2022 г. до 11.04.2023 г. са начислени 17 фактури на обща стойност 367,88 лева, като в преобладаващата част от отчетните периоди са начислявани по 10 куб. м. вода.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М. П. М.. От заключението се установява, че в счетоводството на ищеца не са отразени плащания по процесните задължения до 23.09.2026 г.; фактурираната главница е 367,88 лева, а изчислената по счетоводните данни мораторна лихва е 65,43 лева. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на ищеца е водено редовно, фактурите са надлежно осчетоводени и фактурираните количества съответстват на записаните в карнетите количества.

Заключението на ССЕ следва да бъде кредитирано относно фактите от счетоводен характер осчетоводяването на процесните фактури, липсата на плащания и аритметичното изчисляване на сумите. То обаче не установява и не може да замести доказването на правопораждащите факти за възникване на задължението, а именно качеството на ответницата на потребител на конкретния водоснабден имот, действителното предоставяне на услугата именно на нея и наличието на предпоставките за начисляване по норматив.

Проверката на вещото лице е извършена въз основа на счетоводните регистри и документите на самия оператор, в които ответницата е въведена като титуляр на партидата.

От писмо на Община Пловдив, Дирекция „Общинска собственост“, се установява, че в архива на общината не са открити документи за правни сделки или споразумения между Община Пловдив и частни лица относно имота на административен адрес ***.

По делото са представени декларации по чл. 14 ЗМДТ, от които не се установява ответницата да е декларирала процесния имот като собственик. Именно поради вписването на други лица в тези документи ищецът е поискал допълнителна справка за родствените връзки. Представената впоследствие справка от ГРАО установява родствени връзки, но сама по себе си не удостоверява вещно право върху конкретния имот и не доказва, че ответницата е собственик или вещен ползвател през процесния период.

От представената от ответната страна справка от Имотния регистър не се установяват вписвания на името на А. А. К. за периода след 01.01.1991 г. Кадастралните справки сочат, че поземленият имот с идентификатор *** е с вид собственост „общинска частна“, а на административния адрес са разположени няколко отделни сгради. Ищецът не е представил документ, който да свързва ответницата с вещно право върху някоя от тези сгради или с конкретния водоснабден обект, за който се води процесната партида.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване върху водоснабдявани имоти, съответно върху обекти в сгради - етажна собственост. Същият принцип е възприет и в Общите условия на ВиК оператора.

В практиката на ВКС е възприето, че облигационното отношение за ВиК услуги възниква по 3 силата на закона и общите условия при наличие на нормативно определеното качество на потребител, като собствеността или вещното право върху водоснабдения имот е правопораждащ факт. В Определение № 1627/13.06.2023 г. по гр.д. № 4576/2022 г., III г.о.

ВКС приема, че собствениците на самостоятелни водоснабдени обекти имат качеството потребители по чл. 3 Наредба № 4 и са обвързани с оператора и без индивидуален писмен договор. В Определение № 3750/26.07.2024 г. по гр.д. № 1809/2023 г., I г.о. ВКС също изхожда от качеството на собственика на водоснабдения имот като потребител по чл. 3, ал.

1, т. 1 от Наредба № 4.

От това следва, че при изрично оспорване от ответника, ищецът носи доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи при условията на пълно и главно доказване, че именно ответникът е лице от нормативно определения кръг потребители за конкретния имот и през конкретния процесен период. Самото водене на партида на името на дадено лице представлява вътрешно счетоводно/административно обстоятелство при оператора и не създава вещно право, нито самостоятелно поражда облигационно задължение.

В същия смисъл е последователната въззивна практика. В Решение по в.гр.д. № 953/2019 г. на Окръжен съд - Варна е прието, че при оспорване качеството на потребител то следва да бъде доказано с годни доказателства за собственост/ползване или с други изходящи от лицето документи и конклудентни действия; карнети без подписи, справка за недобор и счетоводна експертиза не са достатъчни да установят спорното качество. В Решение по в.гр.д. № 9797/2020 г. на Софийски градски съд е прието, че нито адресът, нито данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ заместват доказването на вещно право за процесния период. В Решение по в.гр.д. № 233/2025 г. на Окръжен съд - Шумен е потвърдено, че в тежест на ВиК оператора е да докаже качеството потребител, реалното предоставяне на услугите, количеството и спазването на правилата за измерване/начисляване.

В настоящия случай ищецът не е установил първата и основна материалноправна предпоставка - че А. А. К. е била собственик, вещен ползвател или друго лице, което по надлежния ред има качеството потребител на конкретния водоснабден обект на *** през периода 07.02.2022 г. - 11.04.2023 г.

Декларациите по чл. 14 ЗМДТ не са подадени от ответницата. Установената родствена връзка с лица, фигуриращи в административни документи, не доказва придобиване на собственост по наследяване, нито конкретния обем на наследствени права, приемане на наследство или принадлежност на конкретна сграда/обект към наследствена маса. Не са представени нотариален акт, договор, съдебно решение, удостоверение за наследници във връзка с конкретен титул за собственост или друг годен документ, от който да се направи несъмнен извод за вещното право на ответницата.

Не може да се приеме и че качеството потребител е доказано с конклудентно поведение. Не са установени плащания на ответницата по процесната или друга сметка за същия обект, заявление за откриване или промяна на партида, подписани от нея карнети, протоколи за достъп, декларации или други изходящи от нея документи. Напротив, заключението на експертизата установява липса на плащания, а карнетните листове не съдържат подпис на 4 потребител.

Допълнителна неяснота произтича от обстоятелството, че на адрес *** има няколко сгради, докато в документите на ищеца обектът е индивидуализиран само чрез административния адрес и вътрешен абонатен номер. Не са представени доказателства, позволяващи да се свърже процесната партида с конкретна сграда или самостоятелен обект и след това този обект - с ответницата.

Дори да се приеме, че по някакво основание ответницата е потребител, ищецът не провежда пълно доказване и на предпоставките за служебно начисляване на вода в претендираните количества. Видно от карнетите, в повечето месеци са начислявани по 10 куб. м., което съответства на двама обитатели при база 5 куб. м. на лице. По делото липсват годни доказателства кои са двамата обитатели и на какво основание този брой е приет от оператора.