Определение № 11112 от 13.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11112 гр. София, 13.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско дело № 20231110140760 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от процесуалния представител на длъжника, с която се иска да бъде допълнено определение № 2354/16.01.2024 г., като бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. на адв. ... на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 заявителят депозира становище, в което развива доводи за неоснователност на претенцията.

Молбата е допустима. Подадена е в срок от лице с правен интерес. По същество молбата е частично основателна.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза адвоката.

Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая от страна на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита.

Представен е договор за правна защита от 05.09.2023 г. Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).

С оглед решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г., по съображенията по цитираното решение настоящият състав приема, че следва да откаже приложение на НМРАВ 1 при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Следователно съдът не е обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ, а конкретното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, така и с нисък материален интерес, поради което и молбата бъде уважена. В заповедното производство длъжникът има право да направи възражение в едномесечен срок от получаването на препис от заповедта за изпълнение, като няма необходимост или изискване за мотивиране на възражението. В конкретния случай възражението е бланково.

С оглед на горното възнаграждението, което следва да се присъди на процесуалния представител на длъжника, за процесуално представителство по ч.гр.д. № 40760/2023 г. е в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 2354/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 40760/2023 г. по описа на СРС, като ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., да заплати на адв. ... ..., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 50 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д. № 40760/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на преписи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2