Решение № 396 от 28.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Плевен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500751 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Производството е образувано по жалба, подадена от Г. С. С., ЕГН ********** ,*** обл. Плевен, чрез пълномощника й адв. Й.ов М. от Пл.АК срещу Отказа на ЧСИ Ц.Н.,с район на действие Пл.ОС по изп.д. № 20257560401042, за намаляване размера на разноските по изпълнителното производство, вкл. претендирания от взискателя адвокатски хонорар.

В жалбата се изразява становище, че постановеният отказ е неправилен и незаконосъобразен и не е оформен в надлежен акт, а с немотивирана резолюция върху молбата на взискателя. Посочва се, че приетият по делото, като дължим на взискателя, адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело не отговаря на извършената работа. Твърди се, че така начислените такси и разноски по изпълнителното производство са в прекомерен размер и не отговарят на извършените действия.

Жалбоподателката моли съда, да постанови решение, с което:

- Да отмени постановения отказ на ЧСИ Ц.Н. за редуциране на претендираното и прието като дължимо по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро като приеме, че на взискателя не се дължи адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20257560401042, а при условията на алтернативност да определи адвокатско възнаграждение за взискателя в изпълнителното 1 производство в минимален размер от 20,00 евро.

- Да намали посочените като дължими такси на ЧСИ по изпълнително дело № 20257560401042, като приеме, че длъжника Г. С. С. дължи на ЧСИ само следните такси: по т.1 от ТТР към ЗЧСИ - 12,27 евро за образуване на изпълнителното дело; по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 12,27 евро за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение; по т.9 от ТТР към ЗЧСИ - 18,41 евро за налагане на запор; по т.12 от ТТР към ЗЧСИ - 18,41 евро за изготвяне на сметка за размера на дълга от ЧСИ; по т.26 от ТТР към ЗЧСИ - 86,10 евро за изпълнение на парично задължение и не дължи на ЧСИ останалите такси, посочени в сметка за размер на дълга от 19.03.2026 г. по изп. дело № 20257560401042.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че бъдат присъдени разноски в полза на другата страна. ., в които се посочва, че жалбата е неоснователна. Относно приетите разноски в размер на 245,42 евро, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за предоставяне на правни услуги по изпълнителното дело, присъдени на взискателя „Йеттел България" ЕАД, се изразява становище, че същите са основателни и дължими, като се посочва, че обемът на фактическите действия, свързани с процесуалното представителство по изпълнителното дело надхвърля обичайното такова по сходни изпълнителни дела, с оглед на което същото е дължимо и правилно прието за събиране.

По отношение на приетите разноски в изготвената сметка за размер на дълга от 19.03.2026 г. се посочва, че същите са правилно начислени и дължими, като освен посочените като дължими и неоспорени от длъжника такси, посочени в петитума на жалбата, са дължими и другите такси по ТТРЗЧСИ, а именно:

- по т.3 от ТТРЗЧСИ в размер на 42.94 евро за извършени 14 бр. справки, както следва: Справка ИКАР с вх. peг. № 70478/08.07.2025 г., Справка ИКАР с вх. peг. № 70479/08.07.2025 г., Справка ИКАР с вх. peг. № 70490/08.07.2025 г., Справка от АГКК с вх. peг. № 70570/08.07.2025 г., Справка за трудови договори с вх. peг. № 70580/08.07.2025 г., Справка от регистъра АПИС за участие в търговски дружества с вх. peг. № 70622/08.07.2025 г., Справка от НВД Население с вх. peг. № 70639/08.07.2025 г., Справка за декларирани данни в НАП с вх. peг. № 71037/09.07.2025 г., Справка за наличие на задължения и обезпечителни мерки от НАП с вх. peг. № 71082/09.07.2025 г., Справка за регистрирани банкови сметки от БНБ с вх. peг. № 71214/10.07.2025 г., Справка от Служба по вписванията - гр. Левски с вх. peг. № 73838/16.07.2025 г., Справка - копие на документ от Служба по вписванията гр. Левски с вх. peг. № 74877/17.07.2025 г., Справка - копие на документ от Служба по вписванията - гр. Левски с вх. peг. № 74878/17.07.2025 г., Справка за актуален мобилен телефон на длъжника с вх. рег. № 82714/31.07.2025 г.;

- по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.54 евро, тъй като по делото са изпратени по пощата Запорно съобщение с изх. № 22683/14.07.2025 г., Запорно съобщение с изх. № 22686/14.07.2025 г., Съобщение за вдигане на 2 запорите с изх. № 7972/05.03.2026 г., както и Искане с изх. № 31035/18.09.2025 г.;

- по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 134,98 евро за изготвяне и връчване на 11 бр. книжа, както следва: Покана с изх. № 22715/14.07.2025 г., Съобщение с изх. № 22729/14.07.2025 г., Съобщение с изх. № 25586/06.08.2025 г., Съобщение е изх. № 30315/11.09.2025 г., Съобщение с изх. № 31644/25.09.2025 г., Покана с изх. № 4865/13.02.2026 г., Съобщение с изх. № 5248/16.02.2026 г., Съобщение с изх. № 5517/18.02.2026 г., Съобщение с изх.

№ 8010/05.03.2026 г., Покана с изх. № 9120/12.03.2026 г., Съобщение с изх. № 10444/19.03.2026 г.;

- по т.31а от ТТРЗЧСИ в размер на 31,27 евро за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и неговото имущество;

- по т.31и от ТТРЗЧСИ в размер на 18,41 евро за придвижване извън населеното място и кантората, а именно: с. ***, общ. Левски и връчване на Съобщение с изх. № 08010/05.03.2026 г. до длъжника;

ЧСИ Ц.Н. счита, че подадената жалба от длъжника Г. С. С., ЕГН ********** е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно даденото задължително разрешение в т.2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе.

От приложеното изпълнително дело № 20257560401042 по описа на ЧСИ Ц.Н. с район на действие Пл.ОС е видно, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист № 194, издаден на 12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 472/2022г. по описа на РС- Левски срещу длъжника Г. С. С., ЕГН ********** за сумата от 279,64 евро главница, ведно със законната лихва за периода от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 12,78 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 92.03 евро.

Съгласно Сметка за размер на дълга изх. № 10453/19.03.2026 г., сумата по Изпълнителен лист № 194, издаден на 12.09.2022 г. по ч.гр.д. № 472/2022 г. по описа на ЛРС, същият възлиза на общо 512,89 евро, от които: сумата от 279,64 евро главница; сумата от 129,17 евро законна лихва за периода от 22.07.2022 г. до 19.03.2026 г.; сумата от 12,78 евро държавна такса и сумата от 92,03 евро адвокатско възнаграждение по изпълнителния лист.

Съгласно същата Сметка за размер на дълга дължимите такси и разноски по изпълнителното производство, съгласно ТТРЗЧСИ са в общ размер от 632,85 евро, както следва:

3

- 245,42 евро – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство;

- 12,27 евро на основание т.1 от ТТРЗЧСИ;

- 42,94 евро на основание т.3 от ТТРЗЧСИ;

- 24,54 евро на основание т.4 от ТТРЗЧСИ;

- 134,98 евро на основание т.5 от ТТРЗЧСИ;

- 18,41 евро на основание т.9 от ТТРЗЧСИ;

- 18,41 евро на основание т.12 от ТТРЗЧСИ;

- 86,10 евро на основание т.26 от ТТРЗЧСИ;

- 31,37 евро на основание т.31а от ТТРЗЧСИ;

- 18,41 евро на основание т.31и от ТТРЗЧСИ;

С молба вх. № 30225, постъпила при ЧСИ Ц.Н. на 13.03.2026 г., длъжникът Г. С. е уведомила съдебния изпълнител, че е заплатила дължимия остатък от 300,00 евро, съгласно връчената й Покана за незабавно изпълнение изх. № 9120/12.03.2026 г., като прави искане да бъде прекратено изп. д. № 20257560401042 по описа на ЧСИ Ц.Н. с район на действие Пл.ОС, поради изплащане на дължимата сума.

Със Съобщение изх. № 10444/19.03.2026 г., ЧСИ Ц.Н. уведомява длъжника Г. С. С., че във връзка с депозирана от нея молба вх. № 16224/16.02.2026 г., взискателят по делото отказва намаляването на адвокатски хонорар, като с резолюция от 12.03.2026 г. ЧСИ Ц.Н. оставя без уважение молбата на Г. С. С. за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя.

В разпоредбата на чл.433 ал.1 от ГПК изчерпателно са изброени основанията за прекратяване на изпълнителното производство, като в случая, е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, с оглед постъпилата молба за прекратяване вх. № 30225/13.03.2026 г. от длъжника. Ал.2 на чл.433 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В тази връзка е постановена и обжалваната Сметка за размер на дълга изх. № 10453/19.03.2026 г. за дължими такси и разноски по ЗЧСИ по изп. дело № 20257560401042 по описа на ЧСИ Цв. Н. ,в което са посочени дължимите такси и разноски от длъжника Г. С. С. в размер на 632,85 евро, от които адвокатско възнаграждение и начислени такси по т.1, т.3, т.4, т.5, т.9, т.12, т.26 и т.31“а“ и т.31“и“ от ТТРЗЧСИ.

Разпоредбата на чл.79 от ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство, като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, 2. поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и 3. разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за 4 разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл.79 от ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение.

В настоящия случай длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство по издадения изпълнителен лист срещу него, поради което няма основание за отпадане отговорността му за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

Плащането се счита за направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния титул от взискателя пред съдебния изпълнител, като съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение. В настоящия случай плащането от длъжника Г. С. С. е настъпило в хода на изпълнителното производство, поради което разноските по изпълнението са дължими от нея, като разпоредбата на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК изрично предвижда възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело.

На първо място следва да се посочи, че определените в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители суми, са без ДДС, като дължимият данък впоследствие се добавя от съдебния изпълнител, доколкото реализираната от съдебните изпълнители дейност е облагаема с ДДС.

По отношение на определеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, при преценка на основателността на възражението по чл.78 ал.5 от ГПК, следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на спора, както и положените усилия от страна на защитата. Тази преценка следва да се извърши, с оглед всички факти, които установяват обема и фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от защитника, както и други относими обстоятелства. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на ОСГТК,съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат по правилата на чл.78 от ГПК, когато страната е доказала заплащането на възнаграждението,т.е. само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Разпечатката съдържа 49 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d450ab91-2e89-4228-b4a8-721cd8548e42