Решение № 316 от 13.12.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Н., 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20223620101071 по опИ. за 2022 година

Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД във вр.чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.92 от ЗЗД,с цена на иска 852.52лв.,от които 112.76лв,представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 421.05лв.,представляващи незаплатени лизингови вноски и 291.71лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.

Ищецът твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК ,срещу А. А. И. било образувано ч.гр.д.№***г.по опИ. на РС Н..Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 852.52лв.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си.

Моли съдът да признае за установено,че ответникът му дължи претендираните суми.,предмет на иска,както следва: 112.76лв,представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 421.05лв.,представляващи незаплатени лизингови вноски и 291.71лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.

Ответникът е призован на основание чл.47,ал.1 от ГПК,не се явява,не изпраща представител.Назначеният му особен представител по делото адв.А. П. –*АК оспорва иска по размер.

Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът /с предходно наименование "Космо България Мобайл "ЕАД/ е сключил с ответницата А. А. И. Договор за мобилни услуги по заявка с №***г.,по силата на който й е 1 продал мобилен апарат марка ***при договорен тарифен план за конкретен абонаментен номер,на стойност 10.99лв.на месец,с падеж 15-то число на всеки месец.

С Договор за мобилни услуги по заявка №***г.тарифният план е променен ,при уговорено възнаграждение от 18.99лв.на месец,с падеж -всяко 18 -то число.,в това число и Интернет.С договор за лизинг от същата дата,ответницата е закупила от ищеца на лизинг движима вещ марка *** ,с конкретен телефонен номер.,по отношение на който е сключен актуализираният тарифен план.

С договор за лизинг от ***г.А. И. е закупила от "Теленор България "ЕАД/предишното наименование на ищеца/ и друг телефонен апарат на лизинг с марка ***,обвързан с конкретен телефонен номер,за което е сключен Договор за мобилни услуги по заявка №***.

Ответницата е закупила от ищеца и базови аксесоари на лизинг,за което е съставен Договор за лизинг на базови аксесоари от ***г.

Ищецът е издал фактури за дължимите му от ответницата по процесните договори суми,както следва:Фактура с №***г.за отчетен период ***г.-***г.на стойност 22.98лв.,фактура № ***г.за отчетен период от ***г.до ***г.на стойност 338.08лв.с ДДС,и падеж ***г.,фактура с №*** за отчетен период ***г.-***г.на стойност 45.96лв.,с падеж ***г., фактура с №***г.за отчетен период ***г.-***г.на стойност 353.25лв.,с падеж ***г.,фактура №***г.за отчетен период ***г.-***г.на стойност 793.68лв.,с падеж ***г. и фактура с №***г.за отчетен период ***г.-***г.на стойност 31.84лв.,с падеж -***г.

С последната издадена фактура,в която ищецът е начислил всички дължими му от ответника суми,той е начислил и неустойка,като по този начин едностранно е прекратил всеки от сключените договори,поради неизпълнението им от страна на ответника.

Поради несвоевременното заплащане на начислените суми,"Йеттел България "ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и със Заповед №***г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№***г.по опИ. на НПРС,съдът е разпоредил А. А. И. да заплати на "Йеттел Българи"ЕАД сумите :45.22лв.,представляваща вземане за месечни абонамеентни такси за потребление на мобилни услуги за №*** за период от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва за период от ***г.до изплащане на вземането,38.40лв.,представляваща вземане за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за №*** за период от ***г.до ***г.,ведно със законна лихва за период от ***г.до изплащане на вземането,223.86лв.-представляващо вземане за лизингови вноски,ведно със законна лихва за период ***г.до изплащане на вземането, 34.86лв.-представляваща вземане за лизингови вноски,ведно със законна лихва за период от ***г.до изплащане на вземането, 31.84лв.-представляваща главница,ведно със законната лихва за период от ***г.до изплащане на вземането,134.26лв.-представляваща дължими 14бр.лизингови вноски,ведно със законна лихва за период от ***г.до изплащане на вземането,както и държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПк и на основание чл.415 от ГПК съдът е указал на заявителя,че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил.

За установяване на размера на дължимите от ответника на ищеца,но незаплатени суми,по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице В.

Е..Съдът кредитира изцяло с нужното доверие заключението

,като добросъвестно,всеобхватно,компетентно и безпристрастно.В него се сочи,че размерът на неплатените задължения при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-***г. и към момента на изготвяне на ССЕ -***г. е 825.52лв.,в това число:1/потребениет ,но неплатени мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 112.76лв., 2/дължимата сума за оставащите незаплатени лизингови вноски,съгласно уговорения погасителен план в размер на 421.05лв., 3/начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 291.71лв.

Размерът на лизинговите вноски,дължими за цената на устройствата:за устройство 2

***,взето във връзка с мобилен номер *** след месец 06/22г.,когато е издадена крайната фактура №№***г.е 239.85лв.,а за устройство ***,взето във връзка с мобилен номер ***,след месец 06/22г.,когато е издадена крайна фактура №***г.е 143.85лв.

Размерът на дължимата се неустойка за предсрочно прекратяване на ползвания абонаментен пакет ,съобразно договорените в КЗП условия,както и съобразно изричната клауза в процесните Договори-респективно допълнителни споразумения,вещото лице определя на 291.71лв.,от които :1/за клиентски номер ***,мобилен номер ***,неустойка за услуга -103.23лв.,неустойка за устройство - 107.63лв.За клиентски номер *** -неустойка за услуга -2.33лв.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл.422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника,за което е издадена съответната заповед за изпълнение.Този иск е специален и има ограничен предмет -само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадената заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене.

Като особен иск,протичащ след като се е развило друго,"проверовъчно"производство,искът по чл.422 ал.1 във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК се характеризира с особености,които са обусловени от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост,една от които е да има идентичност между заповедното и исковото производство,като съвпадение е нужно както от обективна страна,така и от субективна,при което, цената на иска следва да съответства на размера на "вземането" по смисъла на чл.410 от ГПК,за което заявителят-ищец е получил заповед за изпълнение.

В процесния случай съдът установява,че е налице пълен субективен идентитет и непълна идентичност от обективна страна между цената на предявения иск и размерът на вземането за което в заповедното производство заявителят-ищец е получил заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№***г.по опИ. на НПРС.

Ищецът може по реда на чл.210 от ГПК да предяви иск при условията на първоначално обективно съединяване ,заедно с установителния иск за съществуване на вземането по чл.422 ал.1 от ГПК и осъдителен иск за друго вземане срещу същия ответник,извън предметния обхват на издадената заповед за изпълнение,ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане,но като евентуален.Такива могат да бъдат:друго вземане,чийто източник е различен или непредявено обезщетение за забава по същото правоотношение или непредявена неустойка по същото правоотношение.

За разликата между размера на вземането,предмет на издадената заповед за изпълнение и пълният размер на вземането,може ищецът,при условията на чл.210 от ГПК да предяви осъдителен иск в това производство-в този смисъл ТР №4/18.06.2014г.,Тълкувателно дело №4/2013г.т.11б,ОСГТК,но вместо това той е предявил установителен иск за тази разлика ,който се явява процесуално недопустим в тази му част,поради липсата на идентитет между заявеното с исковата претенция и присъденото му с издадената заповед за изпълнение.Поради и което,в частта, в която предявеният положителен иск се явява процесуално недопустим,производството по делото следва да се прекрати.

По основателността на иска :

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------Предвид създадената между страните облитационна обвързаност на основание сключените между тях договори за мобилни услуги и договори за лизинг,съдът намира,че ищецът е предприятие,предоствящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на ЗЕС,а ответникът притежава качество както на "абонат на електронна съобщителна услуга" по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на ЗЕС,така и на "потребител" по смисъла на пар.13,т.1 ДР ЗЗП.

3

На ответника в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга от предприятие,предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

Следователно,основателността на предявения иск е предпоставяна от установяването от ищеца,при условията на главно и пълно доказване,освен наличието на валиден договор и наличието на обстоятелтства ,допускащи неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП,в това число,че тези клаузи са били индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ЗЗП.

От представените и приети по делото договори еднозначно се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между ищеца-доставчик и ответника-потребител,по силата на които дружеството -ищец е поело задължение да предостави на ответника мобилни телефонни услуги и движими вещи на лизинг за определен срок,при определени условия.

Абонатът -ответник е декларирал,че е запознат с Общите условия на оператора,приел ги е изцяло и се е задължил да ги спазва.Налице е хипотезата на сключване на договор при предварително установени от едната страна Общи условия,които съгласно чл.226,ал.3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалните договори между предприятието и крайния потребител.

Съгласно разпоредбата на чл.298 от ТЗ,търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна Общи условия,които на практика съдържат клаузите на договора/договорите/.Предпоставка за валидност на договора при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора и те стават задължителни за другата страна,само ако тя заяви писмено,че ги приема.

При така предявеният положителен установителен иск,разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже освен възникването на спорното право-наличието на валиден договор с ответника,както и,че същият му дължи претендираните суми на посочените основания,също да докаже и изискуемост на претендираните вземания.