Определение № 64 от 13.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хИ.ди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500400 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 10790/17.12.2025 г. от Р. К. Г. ЕГН **********.

С нея е направено искане да бъде изменено решение № 188/05.11.2025 г., постановено по в. г. д. № 400/2024 г. по описа на АС - Пловдив в частта за разноските, като не бъде присъждано възнаграждение на дружеството, предвид липсата на представен договор за правна защита, както и доказателства за сторени разноски във въззивната инстанция. Ако съдът прецени, че следва да присъди разноски, се иска техният размер да бъде намален, така че да съответства на материалния интерес на делото и извършената от адвоката работа.

Молбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответникът не е взел становище по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 188/05.11.2025 г., постановено по в. г. д. № 400/2024 г. по описа на АС - Пловдив е осъдена Р. К. Г. ЕГН ********** от гр. П. ул. "М. П." № ** да заплати на „Астра Зенека“ АБ Швеция (AstraZeneca АВ, регистрирано в Швеция, с номер на организацията ******-****, *** № **************, със седалище и бизнес адрес:

KVARNBERGAG 16, 151 85 SODERTLJE), със съдебен адрес: гр. С. ул. "С." № **, ет. *, адвокатско дружество „К., Д. и съдружници“ сумата от 10 532.14 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

В отговора на въззивната жалба (л. 49), както и в съдебно заседание на 12.09.2025 1 г. (л. 203) ответникът на „Астра Зенека“ АБ Швеция е направил изрично искане за присъждане на разноски.

В искането за изменение Г. твърди, че ответникът не е представил нито договор за правна помощ, нито доказателства за извършено плащане за въззивното производство, а представените такива касаят първоинстанционното производство.

Тези твърдения не отговарят на доказателствата по делото.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента.

Според този текст, възнаграждението между адвокат и клиент се уговаря в писмена форма, която е такава за действителност.

Едва ли може да има спор, че в този договор следва да бъдат индивидуализирани: страните по него, дата на сключване, вида на договорената работа, размерът на възнаграждение и начинът на плащане.

Но няма нормативно изискване тези реквизити да бъдат инкорпорирани в един материален носител.

В случая са представени: списък с разноските, фактура № ***/30.04.2024 г. и сиуфт авизо за паричен превод на клиент от 26.06.2024 г. (л. 194 – 197). Тези документи не са оспорени като доказателства от другата страна. Документите, удостоверяващи суми, са с дати на издаване, които са след 02.11.2023 г. (датата на последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд) и след 12.03.2024 г. (датата на входиране на въззивната жалба).

Действително във фактурата е посочено, че същата е издадена за сумата от 10 532.14 лева или 5 385.00 евро, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по г. д. № 2238/2021 г. на ОС – Пловдив, а в сиуфт авизо за паричен превод на клиент е посочено, че плащането на сумата от 5 385.00 евро е въз основа на посочената фактура.

След като фактурата е издадена на 30.04.2024 г., в нея няма как да бъде посочен номера на делото на АС – Пловдив, тъй като въззивната жалба е подадена преди тази дата, но делото пред АС – Пловдив е образувано след тази дата – на 28.08.2024 г.

При логическо, систематическо, темпорално и телеологическо тълкуване се налага извод, че фактурата е издадена за сума, представляваща възнаграждение за правна помощ за действия след приключване на производството пред първоинстанционния съд. А това е само въззивното производство.

Следва да бъде отбелязано, че писмени доказателства за възнаграждението на представителя на „Астра Зенека“ АБ Швеция са представени и в първоинстанционното 2 производство (л. 543 – 545 от делото на ОС), които са различни от тези във въззивното производство и за различна сума. Същите са взети под внимание при постановяване на решението на окръжния съд.

При тези доказателства могат да бъдат направени следните изводи:

Адвокатско дружество „К., Д. и съдружници“ е издало фактура № ***/30.04.2024 г. на „Астра Зенека“ АБ Швеция за сумата от 10 532.14 лева или 5 385.00 евро, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в производството по въззивното разглеждане пред АС – Пловдив на предмета на г. д. № 2238/2021 г. на ОС – Пловдив.

„Астра Зенека“ АБ Швеция е извършило плащане на сумата от 5 385.00 евро на 26.06.2024 г. по банков път на адвокатско дружество „К., Д. и съдружници“ по фактура № ***/30.04.2024 г.

Налице е съвпадение на две насрещни покриващи се писмени волеизявления.

Следователно има валидно сключен писмен договор от 26.06.2024 г. (датата на последното волеизявление) между адвокатско дружество „К., Д. и съдружници“ (процесуален представител) и „Астра Зенека“ АБ Швеция (ответник) за сумата от 10 532.14 лева или 5 385.00 евро, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по въззивното производство пред АС – Пловдив във връзка с обжалване на резултата от г. д.

№ 2238/2021 г. на ОС – Пловдив, което е уговорено да бъде платено и е платено по банков път.

С молбата за изменение се поддържа твърдението за прекомерност на присъденото възнаграждение за прекомерност. Същото не следва да бъде преценявано за втори път. Възражение за прекомерност вече е било направено в рамките на въззивното производство и настоящата инстанция се е произнесла по него с решение № 188/05.11.2025 г.

Налага се общият извод, че не са налице предпоставките по чл. 248 от ГПК, поради което искането на Р. К. Г. ЕГН **********, направено с молба вх. № 10790/17.12.2025 г., да бъде изменено решение № 188/05.11.2025 г., постановено по в. г. д. № 400/2024 г. по описа на АС - Пловдив в частта за разноските, като не бъде присъждано възнаграждение на другата страна, предвид липсата на представен договор за правна защита, както и доказателства за сторени разноски във въззивната инстанция или за намаляване на присъдения размер, следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. К. Г. ЕГН **********, направено с молба вх. № 10790/17.12.2025 г., да бъде изменено решение № 188/05.11.2025 г., постановено по в. г. д. № 400/2024 г. по описа на АС - Пловдив в частта за разноските, като не бъде 3 присъждано възнаграждение на другата страна, предвид липсата на представен договор за правна защита, както и доказателства за сторени разноски във въззивната инстанция или за намаляване на присъдения размер.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4