Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 31.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2210/2019
Вид
Решение № 237
Подписан
31.01.2020
В сила
10.02.2020
Състав
АННА ВЛАДИМИРОВА НЕНОВА ВЪЛКАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 31.01.2020г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2210 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ, образувано по молба вх. № 129975/23.10.2019г. на „Д.Ф.“ ЕООД.

В молбата се сочи, че дружеството е било създадено с цел развитие на дейност със стоки за бита – производство и търговия с дрехи и артикули към тях. През последните няколко години сферата на дейност на българските фирми, осъществяващи подобна дейност, е била силно засегната от нерагламентирана търговия в интернет, което е направило българските компании все по-малко конкурентни. Тези обстоятелства са се отразили изключително негативно и на дейността на молителя. В тази тежка пазарна ситуация дружеството постепенно, от началото на 2018г., е започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения, включително и в плащането на задълженията към НАП. Задълженията към НАП към 09.10.2019г. са възлизали на 324 686. 14 лева. Собствените ДМА на дружеството са недостатъчни и трудно ликвидни, за да покрият изискуемите задължения.

Последното плащане от страна на дружеството е било на 30.09.2019г., когато е било погасено задължение по фактура, дължима към „Д.“ ООД. След това дружеството е спряло плащанията към всички свои кредитори. Към настоящия момент дружеството не извършва дейност.

Трудовият договор с последния служител на дружеството е бил прекратен считано от 17.10.2019г.

С оглед на изложеното към настоящия момент дружеството не е в състояние да изпълни своите изискуеми задължения и е в обективна невъзможност да посреща текущите си задължения, свързани с търговската дейност и погасяване на задълженията към НАП, поради което се заявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на дружеството.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на дружеството с определяне на началната им дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се определи дата на първо събрание на кредиторите, да се постанови обща възбрана върху имуществото, както и да се постанови спиране на всички съдебни и изпълнителни дела срещу дружеството, образувани към датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

В случай, че се установи, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, молителят иска да се постанови решение при хипотезата на чл.

632 от ТЗ.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза и като съобрази вписванията и обявяванията по партидата на търговеца в търговския регистър, намира за установено от фактическа страна следното:

„Д.Ф.“ ЕООД е търговско дружество, със седалище в района на Софийски градски съд.

То е било регистрирано в търговския регистър при

Агенция по вписванията на 12.10.2018г., с капитал от 10 лева, и предмет на дейност производство и търговия с промишлени, хранителни стоки и селскостопански продукти, моделиерски и шивашки услуги и др.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Публичните парични задължения са в размер поне на 367 214. 87 лева, от които 347 969. 63 лева главница и 19 245. 24 лева лихви – ДДС, данък върху доходите на физически лица, вноски за здравно осигуряване и др. Публичните задължения, съгласно справката към 03.12.2019г., са със срок за доброволно плащане включително от 26.11.2018г. По отношение на задълженията липсват всякакви плащания.

За задълженията на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с Постановление изх. № С 190022-022-0099058/30.10.2019г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК (така писмо изх. № 20-00-5194/18.12.2019г. на НАП).

Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, работила въз основа на съставени при длъжника счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 31.12.2018г., както и оборотна ведомост, салда по контрагенти, отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс към 31.10.2019г., и към 31.12.2018г., и към 31.10.2019г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил в норма - съответно 3. 9765 и 4.1169. Изцяло в норма към 31.10.2019г. са били коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност. При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2018г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил 2.

9765, а към 31.10.2019г. – 3.1169. В норма е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост. Дружеството е имало положителен финансов резултат, както и положителен нетен оборотен капитал, предполагащ доверие от страна на кредиторите.

Към 31.12.2018г. не е имало отразявани парични средства по баланса, но по този, съставен към 31.10.2019г., средствата са 1 292 хил. лева. Имало е отразени и краткосрочни вземания, но към 31.12.2019г. те са били само 3.4% от активите на баланса (44 хил. лева краткосрочни вземания към клиенти и 2 хил. лева данък за възстановяване), докато към 31.12.2018г. са били посочени като 100%.

От дружеството не е бил заявяван за обявяване в търговския регистър годишен финансов отчет за 2018г.

В открито съдебно заседание, при приемане на заключението, от името на управителя на търговеца е било декларирано, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност дружеството – молител не притежава никакви парични средства в брой или по банкови сметки, което е и причината да не може да изпълнява паричните си задължения. Касовата наличност съгласно счетоводния баланс за 2018г. и 2019г. не е налице, защото е била изразходена по други направления и покриване на лични и други нужди.

При изваждане на паричната сума от 1 292 хил. лева по баланса към 31.10.2019г., коефициентът на обща ликвидност към 31.10.2019г. вече не е в норма (би било около 0.14), което е и за останалите коефициенти относно ликвидността. Това е уточнено от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. Вещото лице е пояснило още, че дружеството е продавало дрехи на дребно. Паричната сума от 1 292 хил. лева е била формирана с касови апарати на отделни обекти, където са били извършвани продажби. От баланса обаче не се вижда да са осчетоводявани фактури за закупуване на стоки, както и не е ясно откъде е дошла стоката.

Не се установява дружеството - молител да осъществява търговска дейност понастоящем.

По делото няма данни за частни държавни вземания към длъжника, както и такива по търговски сделки.

Не се установява дружеството да има задължения към персонала, които да са към най-малко 1/3 от работниците и служителите и да не са изплатени повече от 2 месеца.

За дружеството не се установява още към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с имущество. Единствено по баланса има вписване за краткосрочни вземания за 46 хил. лева.

С оглед декларацията на управителя не се установяват парични средства. Такива не са констатирани от вещото лице и като наличност, въпреки записванията по счетоводния баланс към 31.10.2019г. Същевременно липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 6657 от 11.12.2019г. и извършената служебна справка). За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-135614/02.12.2019г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 23.01.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор.

Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 23.01.2020г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че понастоящем дружеството не осъществява търговска дейност. Наличието на парични средства, въпреки отразяванията по баланса към 31.10.2019г., се отрича от управителя на дружеството, такава наличност не се установява, при което коефициентът на обща ликвидност не е в норма.

Разликата между паричните средства в наличност и отразените в баланса към 31.10.2019г., призната от управителя на дружеството - молител и констатацията на вещото лице, че липсва документална обоснованост при воденото при молителя счетоводство, създава съмнение, че счетоводството е редовно водено, съответно че отчетите на дружеството за 2018г. и 2019г. представят вярно и честно имущественото и финансовото му състояние, съответно на изискванията на чл. 24, ал. 1 от ЗСч. Липсва и заявен за обявяване годишен финансов отчет за 2018г. в търговския регистър в срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч (до 30.06.2019г.).

При падежиране на непогасените публични задължения считано от 26.11.2018г., непосредствено след регистрацията на дружеството, и презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ за неплатежоспособност при неплатени такива задължения, като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена поне датата 31.12.2018г. Не се установява оттогава молителят да може да изпълнява публичните си задължения, които и многократно са надвишили своя размер без да бъдат изобщо плащани.

Без значение е дали след 31.12.2018г. от молителя са извършвани плащания – по твърдение на молителя последното такова е от 30.09.2019г. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

В случая дори да има плащане на 30.09.2019г., са били налични публични задължения към НАП, съгласно възприетото от фактическа страна относно характера, размера и падежите на публичните задължения на дружеството. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.