Присъда № 182 от 26.09.2022, Районен съд - Варна

М О Т И В И към присъда по НОХД N 1405 по описа за 2022 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Й.Д.Д., за това , че:

На 21.12.2016 г. в гр. Варна, пред съд, в публично заседание по НОХД № 1441 по описа на Варненски окръжен съд за 2016 г., пред съдебен състав на Варненски окръжен съд - съдия С.Н., съдебен заседател Я.М. и съдебен заседател М.Г., като свидетел устно съзнателно потвърдила неистина, че е била разрешила предварително на децата си, в това число на сина си /подсъдимия М.Д.Х./ да теглят пари с дебитната й карта от банковата й сметка, включително конкретните суми, за които се е оплакала, че са били теглени без нейно съгласие и за които е подала жалба в полицията /т.е. сумата от 1100 лв., изтеглена на три пъти - на 05.10.2014г. - 400 лева, на 06.10.2014г. - 400 лева и на 10.10.2014 г. - 300 лева/ – престъпление по чл. 290 ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Формира извод, че мотивът на подсъдимата за осъществяване на деянието е да оневини сина си - подсъдимия по наказателното производство по нохд № 1441/2016 г. по описа на ВОС - М.Х.. Пледира, че подсъдимата е разполагала със законовите основания по чл.119 и чл.121 ал.1 от НК и след като не се е възползвала от същите, за извършеното деяние следва да носи отговорност за осъществяване на престъпление по чл. 290 ал.1 от НК. Излага становище, че от приобщените по делото протоколи от съдебните заседания по цитираното дело и от показанията на свидетелите П.В. и А.А. е видно, че нейните законни права са й били разяснени неколкократно. Сочи, че подсъдимата е депозирала противоположни по своето съдържание показания в двете фази на процеса, воден срещу сина й. Акцентира се на обстоятелството, че в хода на воденото срещу М.Х. досъдебно производство, същият не е заявил, че е имал съгласието на подсъдимата да тегли пари от банковата й карта, а напротив оспорвал е изготвената по делото лицевоидентификационната експертиза като е отричал обстоятелството, че той е извършвал транзакциите. Прокурорът излага становище, че ако е имал съгласие на своята майка да осъществи транзакциите, Х. логично е щял да го заяви в хода на воденото срещу него производство. Навежда твърдение, че обвинението се доказва и от поведението на подсъдимата, доколкото на 04.12.2014г., когато е установила липсата на парична сума по сметката си, същата веднага е подала в ЦКБ искане за оспорване на транзакциите и на следващия ден - 05.12.2014г., е подала оплакване в полицията. Изтъква се фактът, че при разпита й по образуваното по нейна инициатива наказателно производство, на 05.12.2014 г., Д. е заявила, че съпругът й и синовете й знаят за наличната сума по сметката й, но не се съмнява в тях, като изрично е посочила, че не желае близките й да бъдат разпитвани по делото. Пледира, че обвинителната теза се подкрепя от депозираната от подсъдимата жалба до банката, в която изрично е подчертала, че картата не е била използвана, нито от нея, нито от семейството й. Излага становище, че обвинението се подкрепя и от показанията на свид. А. и свид. В., които пред съда излагат твърдения, че подсъдимата е заявила, че М.Х. не е извършил теглене на 1 парична сума с дебитната й карта, съотв. че показанията й били противоречиви и хаотични. Сочи се, че инкриминираните показания на подсъдимата, в качеството й на свидетел, се опровергават и от разпита на свид. А., който съобщава, че Д. не го е информирала да е дала разрешение на сина си М.Х. да тегли пари от сметката й, като е уточнил, че ако е споделила пред него подобно твърдение е щял да поиска прекратяване на наказателното производство. Пледира показанията на цитираните свидетели да се кредитират изцяло предвид тяхната незаинтересованост от изхода на делото. Според представителя на прокуратурата, обвинението се подкрепя и от показанията на свид. М.Х., който в съдебно заседание отрича да е извършвал транзакции с картата на майка си и споделя впечатлението си, че майка му е изложила неистина пред съда, заявявайки, че му е дала разрешение да осъществява тези действия. Излага се становище, че от доказателствата по делото се установява и друга неистина, която подсъдимата е потвърдила в съдебното заседание пред ВОС, а именно, че децата й са теглили парични суми с дебитната карта винаги, когато това се е налагало, докато от разпечатката за движението по сметката й от ЦКБ, се установява, че по същата са извършвани само преводи на парични суми от „Арго пласмент", но не и тегления, извън процесните такива. Твърди се, че обвинението се подкрепя и от протокола за проведеното съдебно заседание пред ВОС, видно от който подсъдимата е заявила, че през месец октомври 2014 г. е изтеглена парична сума от сметката й „без нейно съгласие“. Като житейски недостоверно се оценява заявеното от Д. намерение да оттегли жалбата си. Формира се извод, че обществената опасност на извършеното от Д. деяние е безспорна, доколкото именно инкриминираните показания на същата са били решаващи за изхода на наказателното производство, по което същите са депозирани. Прокурорът пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по възведеното й обвинение и с оглед наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, да й бъде наложено наказание към минималния размер, респ. с приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства се сочат чистото й съдебно минало, направените частични самопризнания и обстоятелството, че е майка на подсъдимия по наказателното производство в хода на което е депозирала неистинските показания.

Акцентира се върху необходимостта със санкционирането на подсъдимата да се постигне, както индивидуалната превенция, така и генералната такава, с оглед ограничаване осъществяването на деяния от същия вид, които оказват неблагоприятно въздействие върху функционирането на правосъдната система.

В хода на съдебните прения защитникът на подс. Д. – адв. П. излага становище, че повдигнатото по отношение на подзащитната му обвинение е несъставомерно.

Сочи, че фактическата обстановка, във връзка с която е разпитвана подсъдимата в качеството й на свидетел по наказателното производство, по повод на което й е повдигнато обвинение, е установена с влязъл в сила съдебен акт, който не следва да бъде обсъждан, а следва да се изпълнява. Излага становище, че показанията на свид.

В. и свид. А. не подкрепят обвинителната теза, доколкото в същите липсва конкретика относно релевантните факти. Оспорва допустимостта на събраните гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител, който е извършил проверка по случая. Навежда довод за отсъствието на други доказателства по делото, които да подкрепят обвинителната теза. Пледира съда да признае подс. Д. за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В хода на съдебното производство подс. Д. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. В с.з., проведено на 26.09.2022 г. същата дава обяснения, 2 като твърди, че не е давала разрешение на сина си да тегли парична сума с нейната дебитна карта и отрича да е заявявала пред ВОС, че е давала такова разрешение.

Същата заявява, че синът й не е осъществявал транзакции с дебитната й карта. В обясненията си потвърждава, че е депозирала пред ЦКБ искане за оспорване на транзакция , находящо се на л. 103 от ДП № 661/2014 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, както и жалба № 17152/05.02.2015 г. до Директора на ЦКБ – София.

В последната си дума пред съда подсъдимата заявява, че не се чувства виновна в извършване на деянието по възведеното й обвинение.

Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От мес. юни 2014г. подс. Й.Д.Д. получавала заплатата си по дебитна карта с № 5169015500133037, издадена от Централна Кооперативна Банка АД. Картата и ПИН кода към нея съхранявала в дамската си чанта, като получаваните суми спестявала.

Подсъдимата ползвала сама дебитната си карта. Членовете на домакинството й, а именно съпругът й и двамата й сина, един от които е свид. М.Х. били информирани, че Д. им спестява заплатата си в личната й разплащателна сметка, но същите не разполагали с нейното съгласие да осъществяват транзакции с дебитната карта.

На 04.12.2014 г. подсъдимата Й.Д.Д. отишла до банкомат, находящ се в центъра на кв. „Аспарухово" в гр. Варна и изтеглила сумата от 200 лева. За направената транзакция получила разписка и установила, че от сметката й липсва сумата от 1100 лева. В същия ден посетила клона на „Централна Кооперативна Банка“ АД в гр. Варна и поискала справка за движението по сметката й, от която се установило, че в периода от 05.09.2014 г. до 09.10.2014 г. с дебитната й карта са извършени три транзакции, като е изтеглена парична сума на обща стойност 1100 лева, както следва: на 05.10.2014г. - 400 лева; на 06.10.2014г. - 400 лева и на 09.10.2014г. - 300 лева.

На същата дата подс. Д. депозирала искане до „ЦКБ“ АД за оспорване на тези транзакции, като едновременно с това изтеглила останалата сума от сметката си и анулирала банковата карта.

На 05.12.2014 г. подсъдимата Й. Д. се тъжила за случая в Четвърто РУ на МВР – Варна, където е разпитана в качеството на свидетел и с това действие по разследването започнало наказателно производство по ДП № 661/2014 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна срещу неизвестен извършител за осъществено престъпление по чл. 249 от НК. За проведения й разпит бил съставен протокол от 05.12.2014 г., в който са отразени следните показания на лицето: „Живея на горепосочения адрес със семейството си. Работя като хигиенист в офис на „Агропласмент ЕАД 92“. От месец юни 2014 г. работодателят ми превежда заплатата по дебитна карта към „Централна кооперативна банка“. Заплатата ми около 390 лева като само веднъж съм посещавала горепосочената банка, за да проверя наличността по сметката ми. Вчера на 04.12.2014 г. ми потрябваха пари, за да платя битовите си сметки и отидох до банкомата на „ЦКБ“, който се намира на центъра на кв.

Аспарухово до читалището и изтеглих сумата от 200 лева. За направената от мен транзакция получих разпечатка и тогава установих, че от сметката ми липсва сумата от 1100 лева. След като установих липсата, отидох до клона на „ЦКБ“, който се намира във Варна до синия пазар. От там ми извадиха извлечение от сметката, от което се установи, че с картата ми са направени три транзакции: на 05.10.2014 г. е изтеглена сумата от 400 лева, на 06.10.2014 г. отново е изтеглена сумата от 300 лева от един и 3 същ банкомат, находящ се в гр. Варна, ул. Горна Студена № 12 и от касата там изтеглиха оставащата сума от 995 лева и след това анулирах картата. Категорично заявявам, че от момента на придобиването до 04.12.2014 г. не съм използвала банковата карта с цел теглене на суми и проверка на наличност. Картата винаги си е стояла в дамската ми чанта и не съм я давала на никой. Кодът за теглене на суми е записан на лист хартия и го държа на друго място, т.е. картата и кодът са на различни места в чантата ми. Само мъжът ми и двамата ми сина знаят, че събирам парите от заплатите си в дебитната карта, но в тях не се съмнявам. Убедена съм, че никой чужд човек не е имал достъп до дебитната ми карта и не съм я предоставяла на никой да тегли суми от нея …Категорично заявявам, че не желая членовете на семейството ми да бъдат разпитвани по случая“.

След извършена проверка, във връзка с подаденото от Й. Д. искане за оспорване на транзакции, на 22.12.2014г. от „Централна Кооперативна Банка АД“ е изпратен писмен отговор по жалбата, изходящ от специалист при Дирекция „Картови разплащания“, с който Д. била уведомена, че липсва основание за възстановяване на сумите, изтеглени от сметката й, тъй като трите транзакции са протекли успешно, без предшестващи опити с въвеждане на грешен ПИН-код. В писмения отговор е посочено, че с информацията за ПИН-кода разполага единствено титулярът на дебитната карта с оглед на което и предвид начина на извършеното теглене, е изложено становище, че вероятно картата и ПИН-кодът към нея да са станали достояние на човек от обкръжението на Д., който има достъп до тях.