Решение № 203 от 05.07.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. гр.Несебър, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20212150101319 по описа за 2021 година

Предявени са искове за собственост с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС.

От ищцата Д. П. Д. срещу ответника СТ. ХР. Х. е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, а срещу ответниците АТ. Г. М. и Радка Атанасова М. – иск по чл. 108 ЗС. От съда се иска да признае за установено по отношение и на тримата ответници, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Т. на площ от 7998 кв. м., находящ се в местността „В.“, представляващ нива, при граници: имоти с идентификатори 7****.*.**,*****.*.** и ***, а по предходен план – с № 003011 и на поземлен имот с идентификатор *****.**.*, на площ от 4394 кв.м., в местност „С.“, представляващ нива, при граници: имоти с идентификатори ****.**.**,*****.**.*,*****.**.**,*****.**.* и *****.**.** а по предходен план – с № 041003. Иска се ответниците АТ. Г. М. и Радка Атанасова М. да бъдат осъдени да й предадат владението върху тях. Ищцата твърди, че съжителствала около 40 години на съпружески начала с Д.Х.С., починал на 11.10.2016г. Излага, че със саморъчна завещание от 01.04.2013г. я направил своя универсална наследница, завещавайки й всички свои движими и недвижими имущества. Навежда, че завещанието било прието и обявено с протокол на нотариус Петков от 19.10.2016г. Сочи, че наследодателят й притежавал процесните имоти.

Твърди, че Стефанов придобил имотите по силата на наследство и продажба, осъществена в негова полза. Излага, че Стефанов имал и наследник по закон, а именно брат – ответникът С.Х..

Навежда, че възползвайки се от удостоверението за наследници Х. отчуждил посочените имоти с нотариален акт № 34, том XIII, рег. № 15370, нот. Дело № 2290/2016г. по описа на нотариус С.А., като приобритател по сделката бил А.М., който към този момент бил в брак с ответницата Р.М..

Излага, че продажбата не е направила ответниците собственици. С тези доводи от съда се иска да постанови решение, с което да признае по отношение на всички ответници, че ищецът е собственик на имотите, а ответниците А.М. и Р.М. (като необходими другари) да бъдат осъдени да му предадат владението върху имотите. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Х. е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният срещу него иск се оспорва като недопустим и нередовен. Сочи се, че той не е собственик на имота и не го владее. Оспорва характера на завещанието от 01.04.2013г. Твърди, че става въпрос за частно завещателно разпореждане от 01.04.2013г., поради което ищцата има качеството „заветник“, а не универсален наследник. Развиват се съображения, че саморъчни завещания от периода 1982г. – 2010г. не са били обявявани и не са породили правно действие.

Сочи се, че в завещанието става въпрос за конкретни имоти. Навежда се, че след като ищцата притежава качеството заветник, то Х. е придобил качеството наследник и това качеството е получил наследство, с изключение на обявения завет от 01.04.2013г. Излагат се доводи срещу иска за обезсилване на нотариален акт. От съда се иска да прекрати производството по делото.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците А.М. и Р.М. е подаден отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се саморъчното завещание от 01.04.2013г. с твърдения, че не е изписано от завещателя, датата не е изписана от него и подписът под името не е негов. Твърди се нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б“, предл. 2 от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН. Сочи се, че не е вярно, че по силата на завещанието ищцата е наследила собствеността върху процесните имоти. Излага се, че дори да се установи валидност на завещанието, то ищцата не е придобила качеството „универсална наследница“. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се извършва тълкуване на текста на завещанието.

Завещанието се оспорва като нищожно в частта, в която на ищцата е завещана „земеделска земя в с. Т.“ поради липса на предмет. Излагат се доводи в подкрепа на това становище. Навежда се, че ответниците са узнали за завещанието с връчване на препис от исковата молба. Обръща се внимание, че ищцата не е вписала завещанието и е предявила иска 5 години след обявяването му.

При условията на евентуалност се твърди, че ответниците са придобили собствеността върху процесните имоти въз основа на придобивна давност – в резултат на добросъвестно владение за период от над 5 години. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявения срещу ответниците иск. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу ответника Х. в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на процесните имоти на твърдяното от нея правно основание – по силата на саморъчно завещание от 01.04.2013г., обявено на 19.10.2016г.

По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците А.М. и Р.М., в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на процесните имоти на твърдяното от нея правно основание – по силата на саморъчно завещание от 01.04.2013г., обявено на 19.10.2016г. Следва да докаже, че имотите се владеят от ответниците.

По направеното възражение с правно основание чл. 42, б. „б“, предл. 2 от ЗН вр. чл. 25, ал.

1 от ЗН в тежест на ответниците А.М. и Р.М. е да докажат нищожността на саморъчното завещание на сочените от тях основания.

По направеното възражение за придобиване на собствеността върху имотите на основание придобивна давност, в тежест на ответниците А.М. и Р.М. е да докажат, че те и праводателят им са осъществявали добросъвестно владение върху имота от момента на смъртта на Димитър Стефанов, чрез непрекъснатото му владение в този период.

2

По делото няма спор, че на 01.04.2013г. от Димитър Х.С. било изготвено саморъчно завещание (на л. 7 от делото), с което той завещал на Д. П. Д. движимото и недвижимото имущество, което притежава и различни депозити в различни банки по времето на неговата смърт, в това число: собственото си жилище, етаж от къща и дворното място и стара къща, която се намира в гр. П., ***, апартамент, който се намира в гр. П., ***, на първия етаж, земеделска земя в с. Т., община Несебър, земеделска земя в кв. Долно Езерово, община Бургас и земеделска земя в с. Хаджите, община Карнобат. Няма спор, че на 19.10.2016г. (след смъртта на Димитър Стефанов на 11.10.2016г. видно от препис-извлечение от акт за смърт на л. 5 от делото) бил изготвен протокол за приемане и обвяване на саморъчно завещание от нотариус Красимир Петков, с район на действие Районен съд П. (на л. 6 от делото).

Във връзка със завещанието от ответниците са поставени различни въпроси. На първо място, още в съдебно заседание от 28.02.2022г., с постановено по делото протоколно определение, съдът е отхвърлил искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността – истинността на саморъчно завещание от 01.04.2013г., написано от Д.Х.С., като се е позовал на влязлото в сила Решение № 209 от 17.08.2020г. по гр.д. № 5/2020г. по описа на Окръжен съд Габрово, по което с изричен диспозитив е признато за недоказано оспорването истинността (автентичността) на документа саморъчно завещание от 01.04.2013г., написано от Д.Х.С.. Тук следва да се отбележи само, че в практиката на ВКС - Решение № 66 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., ГК , е направен анализ на съдебната практика, свързана с произнасянето на изричен диспозитив при оспорване по чл. 193 от ГПК, като е прието, че оспорването истинността на документ по чл. 193 ГПК е равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила на пресъдено нещо, която е пряко свързана с доказателствената стойност на документа (Р № 135/03.06.2010г. по гр.д.№ 820/2009г. ІV гр.о. ).

Ето защо на основание чл. 299, ал. 1 вр. чл. 297 ГПК настоящият състав приема за установено по задължителен начин, че саморъчно завещание от 01.04.2013г., написано от Д.Х.С., е истински и автентичен документ и възраженията в обратната посока са неоснователни.

Нещо повече – в цитираното Решение № 209 от 17.08.2020г. по гр.д. № 5/2020г. по описа на Окръжен съд Габрово, е разгледан и въпросът за характера на завещанието, като с Определение № 60750 от 03.11.2021г. по гр.д. № 2363/2021г. по описа на III гр. о. на ВКС напълно са възприети доводите (като съответни и на съдебната практика), че завещанието е универсално по своя характер. Този извод произтича най-вече от ясно изразената воля на завещателя да завещае на ищцата „движимо и недвижимо имущество“, което притежава и различни депозити в различни банки по времето на неговата смърт. Ето защо волята му безспорно е била насочена към цялото имущество. Показателен за това е фактът, че впоследствие конкретно се описват единствено недвижими имоти, а ако волята на завещателя е била да се завещае само конкретно имущество, той е следвало да посочи конкретно и движими вещи и банкови сметки, което не е сторено. Ето защо при тълкуване на волята на завещателя по едностранната сделка по смисъла на чл. 20 от ЗЗД се налага извод, че желанието му е било да изготви универсално завещание в полза на ищцата, като този извод (конкретно за абсолютно същото завещание) вече е намерил и отражение в практиката на ВКС - Определение № 60750 от 03.11.2021г. по гр.д. № 2363/2021г. по описа на III гр. о. на ВКС. Тези изводи няма как да се променят от представеното по делото Решение № 394 от 16.07.1999г. на ОСЗ Севлиево, тъй като с него се възстановява правото на собственост на наследниците на Хр. Ст. Х. върху нива от 5,399 дка, но липсата на тази нива в завещанието не променя ясно изразената воля на завещателя да завещае цялото си имущество.

3

Няма как да се приеме и възражението на ответниците А.М. и Р.М., че са придобили процесните имоти по давност, тъй като те основават това свое възражение на собственото си добросъвестно владение и на добросъвестното владение на техния праводател. Факт е обаче, че Димитър Х.С. е починал на 11.10.2016г. (видно от препис-извлечение от акт за смърт на л. 5 от делото) и наследството му е открито на тази дата (арг. от чл. 1 от ЗН). Т.е. дори и да се приеме, че със смъртта на Димитър Стефанов законният му наследник (ответникът С.Х.) е осъществил фактическа власт върху спорните имоти, която впоследствие е продължена от ответниците А. и Р.

М.и, то придобиването по давност би следвало да се осъществи с изтичането на 5 години, т.е. считано от 12.10.2021г. В случая исковата молба е изпратена по куриер на 11.10.2021г. (видно от разписка на л. 18 от делото) и по арг. от чл. 62, ал. 2 ГПК следва да се счита, че това е датата на предявяване на иска, която по арг. от чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС е прекъснала течението на давността. Т.е. – при всички случаи ответниците не е имало как да придобият имотите по давност, тъй като не е изтекъл необходимият срок преди прекъсване на давността (още повече, че по твърдения на св. Х.Х. баща му С.Х. е влязъл във владение на имотите по смисъла на чл. 58 ЗН на 13.10.2016г.).

При тези данни се налага извод, че като наследник по силата на универсално завещание, на 19.10.2016г. - с приемане на наследството по реда на чл. 48 ЗН чрез обявяване на завещанието, ищцата е придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор *****.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т. на площ от 7998 кв. м. и поземлен имот с идентификатор *****.**.*, на площ от 4394 кв.м. и към 15.11.2016г. е била собственик на тези имоти (нейният наследодател ги е придобил по силата на нотариален акт № 116, том XVII, рег. № 14682, дело № 3178 от 21.09.2011г. на л. 13 – л. 15 от делото).