Определение № 11161 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11161 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110126194 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. С. М., процесуален представител на ищеца М. И. . за изменение на решение №8319/09.05.2025г., постановено по гр.д. №26194/2024г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира определеното от съда възнаграждение за неправилно. Намира ,че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1390 лева от всеки ответник, тъй като определеното от съда не отговаряло на обемът на извършена работа.

Ответникът по молбата е взел становище за нейната неоснователност.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски на ответника, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой, но е съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения, както и че цената на иска няма отношение към проведената защита, доколкото същата не зависи от дължимите суми по договора, а се основава на други уговорки в него и специалните изисквания, въведени в закона за този вид договори. По спорните въпроси е формирана значителна непротиворечива съдебна практика, което допълнително намалява фактическата и правна сложност на спора. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 1

59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. Делото е приключило с едно открито съдебно заседание. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл.3 във връзка с чл.22 и чл.23 ЗПП. Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати (чл.2 ЗПП) и трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗА.

Възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно по чл.37 ЗПП, като с нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв се предвижда същия вид процесуално представителство на материално затруднени лица да се осъществява за значително повисоко възнаграждение, предвидено в Наредба за възнагражденията за адвокатската работа, приета от Висшия адвокатски съвет, като се очаква съдът да не извършва допълнителна преценка и да определя възнаграждения спрямо нея. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/. Съдът вече е изложил съображения защо намира, че настоящия спор не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което е и определил възнаграждения в посочения размер. Следва да се посочи, че ищцата има образувани 6 броя искови производства с предмет на иска нищожност на сключени от нея договори за потребителски кредити със сходно или идентично съдържание.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С. М., процесуален представител на ищеца М. И. . за изменение на решение №8319/09.05.2025г., постановено по гр.д.

№26194/2024г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3