Решение № 328 от 09.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Бургас, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Даниела Д. Михова

Галя В. Белева при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100501549 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 29321/ 16.08.2022г. по описа на РС- Бургас, подадена от М. Н. К. от с.Росен, чрез пълномощника му адв. Марин Милев, срещу решение № 1736 от 4.08.2022г. по гр.д.№ 2970 по описа на БРС за 2021 г.

С решението въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Р. Т. К. от гр.Бургас сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/, причинени в резултат на ПТП, осъществено от ответника като водач на лек автомобил „Фолксваген Г.“, рег.№ А 4818 КМ, настъпило на 25.04.2016г., около 13 ч., на паркинга пред бл.42 в гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“- престъпление, за което има влязло в сила решение по НАХД №4055/2019г. по описа на БРС, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането- 25.04.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 100 лв. направени по делото разноски.

Въззивникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Бургас сумата от 160 лв., представляваща дължимата за производството държавна такса върху размера на уважения иск, както и сумата от 200 лв.- заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Не били обсъдени всички доказателства и установени факти по делото, което довело до необосновани изводи, несъответстващи на действителната фактическа обстановка.

1

Въззивникът счита, че извода на районния съд за неоснователност на възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемата почива на мотиви, които не съответстват на действителните факти по установения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Цитирани са показанията на въззиваемата, дадени на 26.07.2017г., като са изведени следните изводи. Въззиваемата вървяла, т.е. се е движила по асфалтов път, на който имало обозначени паркоместа с паркирани коли. Съответно, движейки се, тя навлязла внезапно в зоната на движение на лекия автомобил. Необоснован бил и извода на БРС, че мястото, на което е станало процесното ПТП не попада в хипотезата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Движението на въззиваемата било в нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата /чл.108, ал.1, чл.113 и чл.114/, поставила се по този начин в опасност и също е създала предпоставка за настъпване на инцидента. Затова намира, че в случая е налице съпричиняване. В тази насока били и мотивите на Решение №1163 по НАХД №4055 на БРС.

Въззиваемата, вероятно, за да скъси пътя си, минала неправилно през паркинга, движела си в близост до увреждащия автомобил, който бил спрял преди да започне маневрата за паркиране, като при потеглянето му автомобилът я бутнал и при падането си на земята същата получила телесните увреждания.

Въззивникът намира, че след като въззиваемата е възрастна, следва да внимава къде и как се движи като пешеходец и да не възприема поведение, което я поставя в риск от инциденти. В района до паркинга, от двете страни на асфалтовия път, по който въззиваемата вървяла, имало тротоари, видно от мащабната скица, приложена към досъдебното производство и наказателното дело, които следвало да бъдат използвани от нея. Вместо това, тя вървяла по асфалтовия път с обособени паркоместа.

Изтъква, че принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Причинно – следствената връзка представлява обективен факт, а с посоченото по- горе неправомерно поведение въззиваемата допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Цитира съдебна практика.

На второ място се изтъква, че по делото са събрани доказателства, че въззиваемата е получила обезщетение от застрахователя на автомобила по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на 500 лв., макар въззиваемата да е отричала това. Ето защо намира, че въззиваемата е била обезщетена от застрахователната компания за причинените й вреди от процесното ПТП, не е възразила и оспорила определеното й с ликвидационен акт обезщетение, поради което претенцията й срещу причинителя е неоснователна.

На трето място се сочи, че определения размер на обезщетението- 4500 лв. е висок, с оглед на причинените от процесното ПТП травми. Освен това, този приет от районният съд размер бил недопустимо завишен над размера на исковата молба от 4000 лв., което представлявало нарушение на диспозитивното начало. Освен това са изложени доводи, че от събраните доказателства се опровергават твърденията в исковата молба за причинена на въззиваемата много сериозна травма поради силен удар от настъпилото ПТП. Изтъква се, че според заключението на тричленната СТЕ, приложена към НАХД №4055 на БРС, ударът е 2 бил слаб, нямало нанесени поражения върху тялото на пострадалата около мястото на удара, тялото било избутано и съборено на тротоара, както и че не е имало достатъчно налични данни за конкретизиране на причината за получената травма. Акцентира се на обстоятелството, че и с двете представени заключения на СМЕ не е отговорено по категоричен начин дали получената впоследствие инфекция е в пряка причинно-следствена връзка от причиненото при процесното ПТП увреждане на кожата на крака на въззиваемата, тъй като при откарването й в МБАЛ-Бургас тя е била със съмнение за пропукване на лява глезенна става. Не можело да се отговори по категоричен начин дали развилия се в последствие флегмон, който е причината за квалифициране на телесната повреда като средна, е бил причинен само поради увреждането на кожата при ПТП или е бил причинен и поради неправилно проведено лечение на ищцата и неправилно поставения гипс при наличие на открита кървяща рана. Затова счита, че не е доказана по безспорен начин пряката причинно- следствена връзка между развилия се флегмон и причиненото ПТП.

Моли, решението да бъде отменено, а иска да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ответницата по жалбата- Р. Т. К., чрез пълномощника си адв. Теодор Шейков, е депозирала писмен отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита, че изложените в жалбата доводи не кореспондират с действителното фактическо положение, събраните доказателства и актуалната съдебна практика. Намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

По отношение на оплакванията за наличие на съпричиняване от страна на въззиваемата се сочи, че същите са неоснователни. Въззиваемата се движила на паркинг и на място, което не се ползва за вход – изход, а ударът бил непредотвратим за въззиваемата, която била в гръб и не могла да предвиди началото на маневрата, за да съумее да реагира.

Механизмът на увредата не бил в резултат на сблъсък с висока скорост, а от премазване, като автомобилът преминал на ниска скорост през крака на въззиваемата. Нейното поведение не можело да се окачестви като внезапно излизане на пътя, нито представлявало пресичане на пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека или светлинна сигнална уредба, поради което правилно било преценено от районния съд, че не представлява нарушение на правилата на чл.113 и 114 от ЗДвП. Намира, че мотивите на решението по НАХД №4055 на БРС са цитирани съвсем превратно, като били изключени целенасочено важни изводи на съда. Настъпилото ПТП било изцяло по вина на въззивника.

Счита, че съдебната практика, на която се позовава въззивника е неотносима, понеже касае различна хипотеза.

По второто оплакване в жалбата са изложени доводи за неяснота на жалбата, както и за неотносимост към обжалваното решение, в което съвсем коректно било отразено заплащане от застрахователя на обезщетение на ищцата в размер на 500 лв. Намира, че присъдения размер от 4000 лв. не е недопустимо завишен, а са съобразени по справедливост характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху пострадалото лице. В заключение се сочи, че са налице всички елементи на фактическия състав на деликтната отговорност, а въззивникът е длъжен 3 да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат съответно подадените от тях жалба и отговор на жалбата. Не ангажират доказателства.

При преценката за допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд съобрази, че въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.216 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищцата Р. К. е предявила обективно съединени осъдителни искове против ответника М. К., както следва:

1/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД- за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- страдания, уплаха, стрес и неудобства, вследствие настъпило по вина на ответника ПТП, на дата 25.04.2016г. около 13.00 ч. в гр.Бургас, на паркинга на бл.42, к-с „Братя Миладинови“, срещу магазин „Синди“.

2/ иск с правно основание чл.86, ал.2 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 4000 лв., считано от датата на увреждането – 25.04.2016г., до окончателното изплащане на присъдената сума.

Ищцата сочи, че на посочената дата ответникът, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Г.“, рег. № А4818 КМ, при извършване на маневра- движение на заден ход, допуснал виновно ПТП, при което вследствие попадане на крайниците й под автомобила в областта на задната лява гума, получила сериозна открита травма /смазано стъпало/ на левия крак. Била откарана в МБАЛ- Бургас със съмнение за пропукване на лявата глезенна става.

След извършения преглед в болницата била превързана, гипсирана и освободена за домашно лечение. През нощта имала много силни болки и обилно кървене, което наложило нов преглед в клиника „Света София“. Там отворили поставения гипс, почистили раната и направили мека превръзка за последващо лечение. Същото продължило дълго, с усложнения, придружено с трайно обездвижване, без подобрение, като имала оплакване от болки и оток в лявото стъпало с незарастваща рана. Наложило се оперативно отваряне на раната в УМБАЛМ „Пирогов“- София, предвид констатираната рана с тъканен дефект и гнойна секреция, оток и зачервяване на стъпалото. Постъпила в тази болница на 15.05.2016г. и била изписана на 18.05.2016г.

Сочи, че от момента на ПТП и през целия период на лечението й- повече от два месеца, се наложило да ходи с патерици и придружител. Претърпяла значителни болки, страдания, смущения и неудобства. Наложило се поС.но да ангажира членове от семейството си и трети лица, понеже имала нужда от чужда помощ за периода на възстановяване. Някои неща не била в съС.ие да извърши сама. Твърди, че е преживяла голям стрес и шок. Известно време след инцидента не можела да спи, изпитвала неприятни психически преживявания и страх. Вследствие инцидента походката й била нарушена, като 4 продължавала да чувства дисбаланс при движение.

За деянието си, ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. второ, вр. чл.342, ал.1, предл. трето от НК с влязло в сила решение по НАХД № 4055/2019г. на БРС, като на основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание- глоба в размер на 1000 лв.

Сочи, че престъплението е съставомерно и изисква причиняване на телесни повреди на пострадалото лице, в случая- средна телесна повреда, поради което намира за доказано възникването на вреди. Същите представлявали пряка и непосредствена последица от деянието, извършено от ответника.