Решение № 1720 от 16.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1720 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330104494 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против С. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № **, ет. *, ап. ** с която е предявени искове по реда на чл.422 във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че се дължат сумите, както следва: следните суми: 3 367, 55 евро (три хиляди триста шестдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента) – просрочена главница, дължима по договор за банков кредит № ***** г.; 3 684, 61 евро (три хиляди шестстотин осемдесет и четири евро и шестдесет и един евроцента) – договорна лихва съгласно точка 4 от Договора за кредит за периода от **** г. до **** г.; 1 458, 15 евро (хиляда четиристотин петдесет и осем евро и петнадесет евроцента) – обезщетение за забава за просрочени плащания на основание т. 10 от Договора за кредит за периода от **** г. до ***** г., 76, 66 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и шест евроцента) – непогасена лихва, начислена на основание чл. 85 ЗЗД във вр. с чл. 306 ТЗ за периода от **** г. до **** г., 2 108, 66 евро (две хиляди сто и осем евро и шестдесет и шест евроцента) – обезщетение за забава за просрочени плащания на основание т. 10 от Договора за кредит за периода от *** г. до **** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.09.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13714/2022 г. по описа на ПРС. Претендират се и разноски в заповедното производство и в 1 настоящото исково производство.

Ищецът посочва, че на *** г. между С. А. Ч. и Банката е сключен Договор за банков № ***** от ***** г., с който договор Банката е отпуснала на длъжника сумата от 3370 евро за погасяване на задължения.

Крайният срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно точка 4 от договора, е ***** г. Длъжникът не е погасил задълженията си към Банката в този срок. Считано от датата на падежа /***** г./ целият кредит е изискуем.

Отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на ***** г., по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя в Банката.

Така усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви, подробно описани в исковата молба.

Кредитът е в просрочие считано от ***** г. - общо 3999 дни към **** г.

По кредита са просрочени общо *** броя погасителни вноски, съгласно Договора за кредит, които са били дължими на описаните падежи.

Считано от датата на падежа /***** г./ целият кредит е изискуем.

Посочва се, че е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, което е уважено. Депозирано е възражение в срок, поради което са предявени исковете, предмет на настоящото производство.

На основание изложеното се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок постъпил отговор на исковата молба. е

Ответникът оспорва като недействителен сключения договор за кредит, който сочи, че се регулира от разпоредбите на ЗПК, като не са спазени изискванията на чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва се, че не става ясно каква е общата дължима сума към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че еднократна такса за разглеждане на искането за отпускане на кредита от 40 лв. и комисионна за отпускане на кредита в размер от 2 % не са включени в ГПР. Твърди се, че главницата не се дължи, тъй като е погасена с платените от ответника суми, като с оглед недействителност на договора за кредит се дължи само нейното връщане. Освен това се прави възражение за погасяване по давност на иска за главница за периода от ***** г. до **** г. Относно договорната лихва се твърди, че същата не се дължи поради недействителност на договора за кредит и на самостоятелно основание поради недействителност на клаузата за договорна лихва, която е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Оспорва се като погасена по давност претенцията за договорна лихва за периода от **** г. до ***** г. Оспорва се, като недължима и претенцията за наказателна лихва, като се сочи, че клаузата, уреждаща заплащането й е недействителна. Твърди се, че същата е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Твърди се противоречие на клаузата за наказателна лихва със закона, тъй като чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на плащанията си по 2 договорът, потребителят дължи единствено лихва за забава. Прави се възражение за погасяване по давност и на претенцията за наказателна лихва и по – конкретно тази, начислена за периода от ***** г. до ***** г. Моли се исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на ***** г. е сключен Договор за банков кредит № **** между С. А. Ч./в качеството на кредитополучател/ и „Първа инвестиционна банка“ АД /в качеството му на кредитор/ за банков кредит в размер от 3370 евро. Срокът за усвояване на кредита е до **** г., а крайният срок за погасяване на кредита е **** г.

Съгласно чл.4 от Договора за ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на Договора БЛП на Банката за евро е в размер на 7,99% годишно.

Към датата на сключване на договора, годишният процент на разходите е 20,74 %.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лева.

Съгласно чл.7 банката събира и комисиона за управление на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит в деня на усвояване на кредита.

В чл. 8 е предвидено, че ако до изтичане на срока на усвояване по т. 2 кредитополучателят не усвои цялата сума по кредита, същият дължи на банката комисиона за ангажимент в размер на 2 % върху неусвоената част от кредита.

В чл. 9 е предвидено, че кредитополучателят има право да погаси предсрочно част или всички свои задължения по кредита, без да дължи на банката такса за предсрочно погасяване.

В чл. 10 е отразено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя на банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел ІІ, чл. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. Кредитополучателят се е задължил да не поема други финансови задължения към трети лица, които да увеличават общата му кредитна експозиция над 27758,15 лв. до окончателното изплащане на кредита освен с изричното съгласие на банката.

В раздел ІV, чл. 12 договора за кредит. е предвидено правото на банката да прехвърля вземанията си по

Към Договора за кредит е подписан от страните погасителен план.

Приети са като писмени доказателства и Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ 3

АД за кредити на физически лица.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по Договор за банков кредит № ****** от ***** г. банката е предоставила на ответника С.

Ч. банков кредит в размер от 3370 евро, както и че ответникът е усвоил по разплащателната си сметка сумата от 3370 евро еднократно на дата ***** г.

Вещото лице установява, че по сметката, обслужваща кредита по процесния Договор за банков кредит за периода от датата на сключване на договора – ****г. до датата на проверката на експертизата общият размер на платените от ответника суми е 1055,40 евро, с която е погасена главница в размер на 2,45 евро и договорна лихва в размер от 1052,95 евро.

По договора за заем, съгласно приетите от ищеца като погасени вземания с платените суми, се установява, че са дължими към ***** г.- датата на извлечението, 3 367, 55 евро (три хиляди триста шестдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента) – просрочена главница, дължима по договор за банков кредит № ****** г.; 3 684, 61 евро (три хиляди шестстотин осемдесет и четири евро и шестдесет и един евроцента) – договорна лихва съгласно точка 4 от Договора за кредит за периода от **** г. до ***** г.; 1 458, 15 евро (хиляда четиристотин петдесет и осем евро и петнадесет евроцента) – обезщетение за забава за просрочени плащания на основание т. 10 от Договора за кредит за периода от **** г. до ***** г., 76, 66 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и шест евроцента) – непогасена лихва, начислена на основание чл. 85 ЗЗД във вр. с чл. 306 ТЗ за периода от ***** г. до ***** г., 2 108, 66 евро (две хиляди сто и осем евро и шестдесет и шест евроцента) – обезщетение за забава за просрочени плащания на основание т. 10 от Договора за кредит за периода от **** г. до ***** г. Начислени са и разноските в заповедното производство. Общият размер на задълженията е 10695,63 лв.

От приетото заключение се установява, че размерът на главницата за периода от **** г. до **** г. по вноски е 2052,36 евро, договорната лихва за периода от **** г. до **** г. е 228,32 евро, наказателната лихва за периода от **** г. до ***** г. е 880,12 евро и размерът на лихвата, дължима на основание чл. 85 ЗЗД за периода от ***** г. до ***** г. е 76,66 евро.

Установява се, че за целия период на действие на процесния Договор за банков кредит прилаганият размер на договорната лихва е фиксиран на 18 %, като няма промяна в лихвения процент.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, обосновано и отговарящо в пълнота на поставените въпроси.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява сключването на договора за банков кредит и усвояване на предоставените суми.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или 4 консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.