Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Перник, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20231720101597 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД срещу С. С. Л. ЕГН ********** с.******** общ.****** ул.******** * ***** № ** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 6 470.30 лева, представляваща: сумата 4052.81лв. главница по договор за потребителски кредит револвиращ с издаване на кредитна карта № PLUS-17569651, сключен на 03.01.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата 2050.78 лева представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 18.01.2023 г. сумата 366.71 лева представляваща обезщетение за забава считано от 02.09.2021 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, за които суми била издадена заповед а изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.

№ 0321/2023 г. по описа на Районен съд Перник.

Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер по Приложение 1 от 11.07.2022г., подписано към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., по силата на което е придобил процесното вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Допълва, че ответникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че в негова полза е учредено пълномощно да извърши съобщаването на цесията, поради което е изпратил две уведомления в горния смисъл, но и двете са върнати от съответния куриер чрез Български пощи.

Прави изявление за съобщаване на цесията с връчване на исковата 1 молба и приложенията към нея.

Конкретно сочи, че на 03.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор и С. С. Л. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-17569651.

Размерът на предоставения с този договор кредит е 5000лв.

Срок за връщане – до 01.02.202г. на 60 равни месечни вноски по 188.05лв. при първа погасителна вноска 01.03.2020г. и съгласно погасителен план към договора и краен срок 01.02.2025г.

С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок чрез особения си представител.

В защитната си теза оспорва: надлежното съобщаване на цесията преди съдебното производство. Позовава се на съдебна практика. Намира договора за недействителен, поради неспазване на чл. 22 вр. чл.10 ал.1 ЗПК – относно шрифта, както и на второ основание за недействителност на договора – чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК – липсвала ясно записана методика за изчисляване на ГПР, както и относимостта на фиксирания лихвен процент към ГПР.

С оглед на изложеното намира основанието на предявения иск за недействително, а обезщетението за забава завишено.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните депозират писмени молби, с които поддържа така предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи:

1) валидно облигационно правоотношение между дружествотозаемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора;

2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва;

3). изпадане на ответника в забава;

4). размера на вземанията;

2

5). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията или други правоизключващи възражения, в случай, че ищцовата страна изпълни разпределената ѝ доказателствена тежест.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и е постъпило възражение по чл.414 ГПК , поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила.

Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Ищецът обосновава активната си материална и процесуална легитимация по договор за цесия. По конкретното възражение в отговора на исковата молба, настоящият състав приема, че цесията е надлежно съобщената на длъжника.

По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза.

В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в рамковия договор от 27.07.2017 г., Приложение № 1/13.02.2018 г. към него и представеното изрично пълномощно.

В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС). В посоченото решение се отрича единствено възможността уведомяването съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, 3 тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник, каквато не е настоящата хипотеза.

След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Това е така, защото в Договора е посочен един адрес за контакт с длъжника.

Уведомление е изпратено до ответника на адреса, поради което е положена дължимата грижа да се издири адресатът, но същият не е открит и по делото липсват данни да е уведомил кредитора за новото си местопребиваване.

Същият не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение, след като не е информирал другата страна за новия си адрес.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявило иск за признаване за установено дължимостта на вземане, произтичащо от Договора.

Исковата претенция намира своето правно основание в чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съгласно която с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

За да бъде уважен искът, ищецът следва в условията на пълно главно доказване да установи, че между него и ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка по договор за заем, че е предал сумата, предмет на договора именно във връзка с това правоотношение, както и настъпването на изискуемостта на задължението.

Договорът за кредит (паричният заeм) в общия случай е неформален, но предвид изричното правило на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в настоящият случай следва да е в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

От представения по делото Договор се установя, че заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя в заем сумата 5000лв.

Срок за връщане – до 01.02.202г. на 60 равни месечни вноски по 188.05лв. при първа погасителна вноска 01.03.2020г. и съгласно погасителен план към договора и краен срок 01.02.2025г.

4

Към договора е приложен погасителен план с посочване на падежната дата и размера на оставащата дължима главница. Към договора е представен и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Представено е доказателство за сключена застраховка между кредитополучателя като застрахован и застрахователя Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума.

От представения по делото Договор за паричен кредит се установява, че същият е сключен между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, общият размер на кредита, носи подпис на ответника, което обстоятелство не се оспорва.

Договорът за заем е реален договор, поради което е необходимо да бъде установено и действителното предаване на сумата на кредитополучателя.

Към чл. 1 от Договора за кредит кредитополучателя е посочил номера на своя банкова сметка, разкрита в съответната банка.

Съгласно чл. 2 от договора, във връзка с описаните на стр. 1 от същия параметри и условия, размерът на предоставения заем възлиза на 5000 лв., като при усвояване на кредита кредиторът удържа „такса ангажимент“ Видно от платежно нареждане / по делото/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е наредил по банковата сметка с титуляр ответницата, посочена в договора за кредит, сумата равняваща се на предоставения заем с приспаднатата „такса ангажимент“.

Посоченото правнорелевантно обстоятелство се подкрепя и от данните на изслушаната и приета СИЕ, кредитирана от съда като изготвена компетентно и задълбочено.