Решение № 357 от 22.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Русе, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20234520200448 по описа за 2023 година Производството е по чл.60 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. В. П. от гр.Суворово, обл.Варна, против Наказателно постановление № BG1702022/4000/Р8- 431/14.10.2022 г., издадено от директор Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство и недоказаност на нарушението.

Наказващият орган поддържа становище за неоснователност на жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2022 г., на ГКПП „Дунав мост“ при излизане от територията на Република България, жалбоподателят бил установен като водач на пътно превозно средство- влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона.В хода на извършена проверка от 1 контролните органи, било констатирано, че на дата 06.04.2022 г. в 18.15 часа същото превозно средство било засечено по път І- 1, км 7+594, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не била заплатена дължима пътна такса съгласно чл.10 ал.І т.2 от Закона за пътищата.Относно посоченото обстоятелство бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167 а ал.ІІІ от ЗДвП със съответен номер.Доколкото въпросното превозно средство било с оба технически допустима максимална маса над 12 тона, конкретно- 18 тона, то за същото е следвало да бъде заплатена такса по цитираната разпоредба на ЗП.При тези обстоятелства срещу жалб.П. бил съставен АУАН № BG1702022/4000/Р8- 431/17.04.2022 г., предявен, лично връчен и подписан с формални възражения.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция от страна на жалбоподателя се възразява по законосъобразността на НП, като се твърди, че са налице допуснати процесуални нарушения поради липса на реквизити, недоказаност на вината и неправилна приложение на материалния закон, доколкото не е съобразена нормата на чл.28 от ЗАНН.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства АУАН № BG1702022/4000/Р8431/17.04.2022 г., свидетелство за регистрация на МПС част І, тристранен договор, приложение към тристранен договор, фактура, потвърждение за плащане, оправомощителни заповеди, актове за установяване на административни нарушения, писмо от Интелигентни трафик системи до и.д НТУ, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ, НП № 008461/08.12.2022 г., НП № 008056 от 08.12.2022 г., показанията на св.М.М.- актосъставител, които следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като кореспондират с писмения доказателствен материал.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити.Датата и мястото на нарушението са достатъчно точно индивидуализирани, така че да се обезпечи правото на защита на 2 жалбоподателя в производството. Обстоятелствата на нарушението също са установени.Оспорването на авторството на деянието следва да се възприема единствено като защитна теза.Следва да се посочи, че жалбоподателят не твърди други лице да е управлявало пътното превозно средство, което е негова собственост.Ако приемем, че наличните писмени доказателства в този аспект са само косвени, то всички те сочат на единствен извод- че конкретният товарен автомобил е управляван единствено от П., който се явява и собственик, и ползвател.По отношение на същото превозно средство няма спор, че е с допустима маса над 12 тона- до 18 тона по документи.Съгласно разпоредбата на чл.10 б ал.ІІІ от ЗПътищата тол такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането ѝ дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. По тази причина автомобилът управляван от жалбоподателя е оборудван с техническо средство, което автоматично се свързва със системата и отчита изминато разстояние и служи за начисляване на такси.Мястото на нарушението- гр.Видин, път І- 1, км7+594 е част от път, който е първи клас за преминаване, за който е дължима тол такса съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминатото разстояние.Няма спор, че автомобилът е бил оборудван с бордово устройство, което е следвало да отчита изминатото разстояние.Съгласно нормата на чл.139 ал.VІІ от ЗДвП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, водачът е длъжен да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. І т. 2 от Закона за пътищата. Това му задължение не е изпълнено, тъй като водачът не е следил за включване на устройството и предаването на данни.Наличието на договор с мобилен оператор не изключва необходимостта задълженото лице- водач да следи за коректното функциониране на устройството- включване и предаване на данни.

Предвид посоченото, съдът намира за доказано, че жалб.П. в качеството си на водач на ППС е управлявал пътно превозно средство от категорията по 3 чл. 10 б ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва.

От субективна страна нарушението е извършено виновно.Отново следва да се подчертае, че е необходимо да се разграничи отговорността на П. като собственик на автомобила и като водач.Като собственик същият е оборудвал ППС с бордово устройство, но като водач не е изпълнил задълженията си по закон да го включи и експлоатира.

Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.ІІІ а от ЗДВП, наказва се с глоба от 1800 лева водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10 б ал.ІІІ от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.Очевидно не са налице правни възможности за изменение на НП в частта, касаеща размера на наказанието.В същото време, искането за определяне на нарушението като маловажно, не е основателно.От представените доказателства се установява, че спрямо същото лице са издадени и други наказателни постановления за идентични нарушения, а също така- не са установени фактически обстоятелства, които да отличават случая като маловажен конкретно.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия орган. Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК. Като се съобрази обстоятелството, че наказателното постановление е потвърдено, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените от административнонаказващия орган в хода на административното производство разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. съгласно нормата на чл.27 е, раздел ІV а от НЗПП.

Мотивиран така съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № BG17042022/4000/Р8431/14.10.2022 г. на директор Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с което на И. В. П., ЕГН **********, от гр.Суворово, обл.Варна, ул.****, за нарушение по чл.179 ал. 3 а от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА И. В. П. да заплати на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ София сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски в съдебното производство.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5