Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 148 от 20.01.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1870/2021
Вид
Определение № 148
Подписан
20.01.2022
В сила
20.01.2022
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 412, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас, 20.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501870 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод на депозирана частна жалба от „Скания България“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 121796861, представлявано от Беноа Оливие Венсан Мари Танги и адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска воденица“ № 5 чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Г.Д. против Разпореждане № 6121 от 21.09.2021г., постановено по гр. дело № 5691/2021г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Скания България“ ЕООД да му бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, представляваща възнаграждение за адвокат. В жалбата се претендира атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, по силата на което да бъдат присъдени и направените разноски от страна на дружеството в размер на 400 лева. В жалбата изрично се посочва, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено със заплащането на Фактура № 622/05.07.2021г., копие от която се прилага с депозираната жалба, както и копие от платежното нареждане.

Бургаският окръжен съд намира, че депозираната частна жалба е в допустима, тъй като е спазен срока за нейното подаване - съобщение за изготвеното разпореждане е връчено на заявителя на дата – 13.10.2021г., а частната жалба е депозирана на 19.10.2021г. – тоест – спазен е преклузивния едномесечен срок на основание чл. 418, ал. 4 от ГПК.

1

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Скания България“ ЕООД против „Рая Транс – 2013“ ЕООД със седалище гр. Бургас за сума в размер от 1 795, 20 лева, ведно със законната лихва от датата да предявяване на настоящото заявление – 11.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Изрично в заявлението е посочено, че вземането произтича от дължими суми по фактури, които са подробно описани с номер на фактурата, дата на издаването й и сума, за която фактурата се издава. Със заявлението се претендира и да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 35, 90 лева, представляваща държавна такса, както и сума в размер на 400 лева без включен ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.

Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд- Бургас е издал Заповед № 2439 от 21.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като е разпоредил дружеството – длъжник – „Рая Транс – 2013“ ЕООД със седалище гр. Бургас да заплати претендираните суми. Постановил е и Разпореждане № 6121 от 21.09.2021г., постановено по частно гр. дело № 5691/2021г. по описа на БРС, по силата на което е отхвърлил заявлението на „Скания България“ ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника „Рая Транс – 2013“ ЕООД в частта относно претендираната сума за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В своите мотиви, съдът е посочил, че към подаденото заявление не е представено доказателство, че претендираното възнаграждение е платено, както и че е издадена фактура, поради което и искането е неоснователно.

На основание чл. 412, т. 6 от ГПК заповедта за изпълнение съдържа задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати. В съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се 2 удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.

Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

В конкретния случай е безспорно, че в първоинстанционното производство е представен Договор за правна помощ от 05.07.2021г., от който е видно, че „Скания България“ ЕООД – заявител е възложил на Адвокатско дружество „Стоянчева и Д.“ срещу възнаграждение да го представлява при съдебно или извънсъдебно събиране на вземания. По делото е представено и Пълномощно, подписано от страна на представител на „Скания България“ ЕООД, от което е видно, че е упълномощен адвокат Г.Д. да представлява дружеството – заявител в настоящото производство като заведе и води дело от негово име и за негова сметка против „Рая Транс – 2013“ ЕООД за неплатени задължения по фактури в общ размер от 1 795, 20 лева. Пред настоящата инстанция е представена и Фактура № 622 от 05.07.2021г., ведно с преводно нареждане от 16.07.2021г., от което е видно, че е преведена сума в общ размер от 16 884 лева от страна на „Скания България“ ЕООД в полза на Адвокатско дружество „Стоянчева и Д.“, като в този общ размер е включено договореното възнаграждение в размер на 400 лева (ред 12 от представената фактура). Мотивиран от изложеното и като взе предвид представените по делото доказателства, включително и представените пред настоящата инстанция фактура и преводно нареждане, настоящата инстанция намира, че се установява по безспорен начин, че дружеството – заявител е упълномощило адвокат Г.Д. да го представлява в настоящото производство и е заплатило уговореното възнаграждение за адвокат на 16.07.2021г., тоест – преди депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, въз основа на което е образувано настоящото производство, поради което и следва да се направи извод, че разноските за упълномощения адвокат са заплатени и следва да бъдат присъдени на заявителя.

Мотивиран от горното, съдът намира, че депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното разпореждане и вместо него да бъде постановено съдът да издаде заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по отношение на сторените от заявителя разноски в размер на 400 лева.

Пред настоящата инстанция не се претендират разноски от страна на жалбоподателя, поради което и съдът не следва да се произнася по тях.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 6121 от 21.09.2021г., постановено по частно гр. дело № 5691/2021г. по описа на БРС, по силата на което е отхвърлено заявлението на „Скания България“ ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника „Рая Транс – 2013“ ЕООД в частта относно претендираната сума за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Скания България“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 121796861 и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет. 2, офис 10, представлявано от Управителя Беноа Оливие Венсан Мари Танги против „Рая Транс – 2013“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 204273960 и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл. 38, вх.

2, ет. 8, ап. 37, представлявано от Емил Руменов Пръвчев за сума в размер от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски в заповедното производство, а именно - възнаграждение за адвокат.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4