Решение № 280 от 17.12.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Попово, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100503 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 49 от СК – развод по исков ред.

Делото е образувано по искова молба на Б. М. М., понастоящем в затвора в гр. Пл., против Ф. А. М., с адрес: с. Л., общ. Попово, ул. „П.“ № *.

В исковата молба се твърди, че страните Б. М. М. и Ф. А. М. са съпрузи. Не се твърди от брака страните да имат ненавършили пълнолетие деца.

Твърди, че поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, същият следва да бъде прекратен с развод по реда на чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, като не се иска произнасяне по въпроса за вината.

Предвид изложеното, ищецът моли за решение, с което гражданският брак да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

Ответницата Ф. А. М., чрез назначения й особен представител адв. Ц. Х. от АК – Т., в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище, че предявеният иск за развод е процесуално допустим, а по същество е основателен.

В отговора се сочи, че между страните е бил сключен граждански брак на 30.09.1985 г., за който е съставен Акт за граждански брак № *** г. на Кметство с. Л., общ. П..

Особеният представител посочва, че в подадената искова молба ищецът не е изложил конкретни фактически твърдения относно причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения, а е заявил единствено, че търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 25 години и че има здравословни проблеми.

От изложеното в молбата ставало ясно, че ищецът не поддържа връзка с ответницата и с близките си, поради което не би могъл самостоятелно да ангажира доказателства, които да подкрепят неговите твърдения. В тази връзка особеният представител е предприел проучване на обстоятелствата по делото, включително чрез контакт с кмета на с. Л..

От направеното проучване било установено, че ищецът изтърпява наказание „ЛОС“ във връзка с инцидент, при който е пострадала и неговата съпруга, като поради навременна 1 медицинска намеса животът й е бил спасен. Тези данни, според особения представител, потвърждавали, че брачните отношения между страните са фактически и морално прекъснати отдавна, и че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

С оглед на гореизложеното, особеният представител на ответника изцяло споделя желанието на ищеца за прекратяване на брака, като приема иска за основателен В съдебно заседание, ищецът Б. М. М., понастоящем в затвора в гр. Пл., редовно призован, се явява лично и изразява желание бракът между страните да бъде прекратен.

Ответницата Ф. А. М. от с. Л., общ. П., ул. „П.“ № *, редовно призована, се представлява от назначения й особен представител адвокат Ц. Х. от АК – Т..

Процесуалният представител на ответницата заявява, че поддържа становището, изложено в писмения отговор по чл. 131 ГПК, като моли брака между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне относно вината, тъй като от дълги години между страните липсват каквито и да било нормални брачни отношения, съжителство и взаимно уважение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От събраните по делото доказателства се установява, че страните Б. М. М. и Ф. А. М. са съпрузи по силата на Акт за граждански брак № *** г., съставен в Кметство село Л., община П., видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак.

По делото са приети представените писмени доказателства, като е допуснат до разпит в качеството на свидетел Д. Д. Д., кмет на село Л., с оглед установяване на обстоятелствата, довели до дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения, както и фактическата раздяла между страните.

От показанията на посочения свидетел се установява, че той познава страните по делото от дълги години, включително в качеството си на кмет на населеното място, което му е дало възможност да придобие непосредствени впечатления относно семейните им отношения. Свидетелят излага данни за тежък битов инцидент, настъпил в периода 2008– 2010 г., при който между съпрузите е възникнал конфликт, прераснал в проява на насилие от страна на ищеца, довело до смъртта на трети лица – роднини на ответницата, както и до сериозни увреждания на самата нея.

Съдът отчита, че свидетелските показания не са насочени към излагане на субективни оценки, а възпроизвеждат факти, станали известни на свидетеля в хода на изпълнение на служебните му задължения. В този смисъл показанията се отличават с вътрешна последователност, логичност и житейска правдоподобност.

От значение за настоящия спор е и обстоятелството, че свидетелят изрично заявява липса на каквато и да е информация за възстановяване на съпружеските отношения след инцидента, както и че ответницата не се е връщала при ищеца и не се е интересувала от него. Тези показания се подкрепят и от обясненията на самия ищец, който заявява, че в продължение на повече от 15 години страните не поддържат никакъв личен, семеен или емоционален контакт.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д. Д., като обективни, достоверни и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

При цялостната преценка на свидетелските показания, съпоставени с обясненията на ищеца, съдът достигна до извод, че между страните е налице дълбоко, пълно и непоправимо разстройство на брака, характеризиращо се с дългогодишна фактическа раздяла, липса на каквато и да е семейна общност, взаимност и перспектива за възстановяване на брачната връзка.

Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл. 14 от СК, която е в основата на брачната връзка, което означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът.

Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

По разноските:

2

Държавната такса за допускането на развода съдът определя в размер на 40.00лв., която принципно следва да бъде поделена между страните поравно, но тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в настоящото производство, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса от 20 лв., на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и сумата от 600.00 лв. разноски за назначения й особен представител.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Б. М. М., с ЕГН: **********, понастоящем в затвора гр. Пл. и Ф. А. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. П., ул. „П.“ № *, за който е съставен Акт за граждански брак № *** г. на Кметство село Л., община П., с РАЗВОД, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне относно брачната вина, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

ОСЪДЖДА Ф. А. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Л., общ. П., ул. „П.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П., сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/ – държавна такса за допускане на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и СУМАТА от 600.00 лв. /шестстотин лева/ – възнаграждение за назначения й особен представител.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

3