Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 18.12.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Частно наказателно дело 347/2024
Вид
Решение № 133
Подписан
18.12.2024
В сила
24.12.2024
Състав
Милена Бранкова, Олег Софрониев, Димитрина Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 255 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Монтана, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело № 20241600200347 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на Федерална служба „Правосъдие“ – Г. за признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на К. Г. А. – от гр.

Л обл. М , с което се моли за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от съдебен орган за нарушение на данъчното законодателство, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР – по Решение от 07.02.2023 година, влязло в сила на 14.10.2023 година.

В открито съдебно заседание пред Окръжен съд Монтана, представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на Решението, тъй като Удостоверението е пълно. С влязло в сила Решение на съдебен орган на български гражданин е наложено административно 1 наказание „глоба“ за извършено нарушение по немското данъчно законодателство. Поддържа, че липсват отрицателните предпоставки по българския закон и предлага да бъде уважено искането и бъде признато наложеното наказание и изпратено за изпълнение.

Засегнатото лице – К. А. не се явява в съдебно заседание. Не взема становище по искането.

Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства, намира следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от Федерална служба „Правосъдие“ - Г. , с приложено към него Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език. С Решение на Районен съд гр. ххх /Г./ о т 07.02.2023 година на българския гражданин К. Г. А. от гр. Л обл. М ул.х № хх ЕГН ***хх******* е наложено наказание глоба от 750 Евро за данъчно престъпление – за това, че в качеството си на задължено лице не е подал информация в съответната служба относно настъпила промяна в условията за семейно подпомагане за две непълнолетни деца, като е напуснал със семейството си Г. и е продължил да получава неправомерно детски помощи за периода от м. семтември 2021 г. до м. май 2022 г. в общ размер на 3 942 Евро и е постановено да заплати още 84,50 Евро разноски по производството. Решението е влязло в сила на 14.10.2023 г.

Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето производство пред българския съд, е на д., която е член на ЕС и касае наказание „глоба“ за нарушение на данъчното законодателство, чието признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС се осъществява по цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина престъпление представлява престъпление и по българския НК / чл. 255/ .

Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е нужната информация относно постановеното Решение на съдебен орган: дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на престъплението накратко с фактите, вида и размера на наложената санкция, възможността за 2 неговото обжалване и данни за самоличността на санкционираното лице.

Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата д. не е постановявано Решение срещу същото лице за същото престъпление и че няма такова решение, което е изпълнено в д., различна от издаващата и изпълняващата.

Видно от отразеното в Удостоверението и направената справка по Наредба № 14/2009 г., засегнатото лице е български гражданин с регистрирано постоянно пребиваване в обл. Монтана - следователно, по правилото на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа искането е Окръжен съд Монтана.

Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.

Решението се отнася за престъпление, извършено в издаващата д. и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат, че срещу санкционираното лице, за същото нарушение в Република България или в друга д., различна от издаващата / Г./ или изпълняващата /България/ е постановено и приведено в изпълнение Решението за финансовата санкция.

Давността за изпълнение, според българското и немското законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за престъпление, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на Решението недопустимо. Решението не се отнася за престъпление, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на България или е било извършено извън територията на издаващата д. и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в РБългария.

В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено дали е налице валидно сезиране от компетентния орган и дали са налице условията на българския Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането му за изпълнение в Р България или не. При извършване на тази проверка, съдът 3 констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и че не са налице условията на горецитирания български закон за отказ от признаване и приемане за изпълнение на чуждото решение.

Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на 750 Евро / по посочения текст от чуждия наказателен закон/, като е постановено да се заплатят и 84,50 Евро разноски по производството.

Решението е постановено срещу български гражданин, който може да носи имуществена и наказателна отговорност. Удостоверението по чл. 4 от РР е издадено по надлежния ред, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити, поради което българският съд е обвързан с отразеното в него.

Решението е влязло в сила на 14.10.2023 г. Няма данни осъденият да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в издаващата д.. И в настоящето производство не се представят доказателства за плащане на санкцията.

Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция до максималния размер, предвиден за подобни деяния по българското законодателство.

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението за налагане на финансовата санкция. Тъй като същата е определена в Евро, съгл. чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността й следва да се определи в български левове по курса за деня на постановяване на Решението за налагане на финансовата санкция. От направената справка се установява, че към тази дата обявеният от БНБ курс Евро/Лева е 1 Евро за 1,95583 бълг. лева. Следователно равностойността на санкцията от 834,50 Евро/общо/ е в размер на 1632,14 лв.

По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на финансовата санкция.

За признатото Решение на издаващата д. следва да й се изпрати съобщение, а копие от настоящето Решение следва да се изпрати и на българското МП.

4

По изложените съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ на Районен съд Майнц - Г. № 408 Cs-2050 Js 7760/23 от 07.02.2023 година, влязло в сила на 14.10.2023 година., с което на засегнатото лице К. Г. А. от гр. Л л. М ул. х №х,х ЕГНх ********** е наложено наказание „глоба“ за извършено данъчно престъпление в Г. – за това, че в качеството си на задължено лице не е подал информация в съответната служба относно настъпила промяна в условията за семейно подпомагане за две непълнолетни деца, като е напуснал със семейството си Г. и е продължил да получава неправомерно детски помощи за периода от м. семтември 2021 г. до м. май 2022 г. в общ размер на 3 942 Евро и е постановено да заплати 750 Евро глоба и 84,50 Евро разноски по производството или финансова санкция в размер общо на 1 632,14 български лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд София.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, след влизане в сила н решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата д., като му се изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно отразеното в Искането.

КОПИЕ от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5