Определение № 16349 от 04.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16349 гр. София, 04.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110164426 по описа за 2021 година

При служебна проверка на международната компетентност на българския съд, настоящият състав приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 86660/12.11.2021 г. от В. С. С. срещу Д. Р. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на общото на страните дете при ищеца, като на ответницата бъде определен режим на лични контакти с него и бъде осъдна да му заплаща съответна издръжка.

В молбата се твърди, че страните са живели във фактическо съпружеско съжителство, от което имат общо дете - А. В. С., родено на 23.09.2012 г. На 09.11.2021 г. ищецът разбрал, че с полет OS800A с направление София Виена, Виена - Домодедово, заминаващ от терминал 2, излетял в 06.00 ч., ответницата Д. К. е извела общото на страните дете А. В. С. през границата на страната, като руски гражданин, без за това да има съгласие на бащата, като ответницата и детето са пристигнали във Виена. Поддържа, че местната компетентност на съда е обусловена от обичайното местопребиваване на детето на територията на Република България към момента на заминаването му с майка му за Виена. Иска се и постановяване на привременни мерки по делото, като се излагат подробни съображения за това, че международно компетентен да разгледа и да се произнесе по предявения иск е българският съд.

В подаден от ответницата по делото писмен отговор, същата оспорва международната компетентност на българския съд да разгледа процесните искове, позовавайки се на Регламент № 2201/2003 ЕО и на обстоятелството, че обичайното местопребиваване на детето е в Република Австрия. Отделно посочва, че с влязло в сила съдебно решение на Австрийски съд – Херналс родителските права над А. В. С. са предоставени на майка, а бащата е бил лишен от такива. Също така завява, че към момента е налице и висящо производство за настойничество пред Районният съд Херналес, образувано по молба на ищеца.

По делото е постъпила и молба с вх. № 97872/07.04.2023 г., подадена от В. С. С., в която същият оспорва всички възражение, направени от ответницата, във връзка с международната компетентност на българския съд 1 по настоящото производство, като излага подробни съображения в тази насока.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

По допустимостта на производството:

Международната компетентност на съдилищата на държавите-членки по въпросите за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, е регулирана от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година.

От представените към сезиращата искова молба писмени доказателства се установява, че страните имат общо дете - А. В. С., родено на 23.09.2012 г., което е с българско и руско гражданство. Към момента на сезиране на съда 12.11.2021 г., ищецът пребивава на територията на Република България, а ответницата /по твърдения в исковата молба/ в Република Австрия. Общото дете на страните има обичайно местопребиваване на територията на българската държава към момента на сезиране на съда, съобразно изложеното от ищеца.

В тежест на ищеца е да докаже, че към предявяването на иска детето има обичайно местопребиваване в Република България – аргумент от чл. 8, вр. чл.

12, § 3, б. "б" Регламент № 2201/2003. Основната предпоставка (условие), която съгласно чл. 10 от Регламент № 2201/2003 „запазва“ компетентността на сезирания съд по дело за родителска отговорност и издръжка, е обичайното местопребиваване на детето да е в същата държава-членка „непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане“. /В този смисъл определение № 84 от 26.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4671/2019 г., IV г. о., ГК./

Процесуална предпоставки за разглеждане на предявените искове от съд в Република България е делото да е подведомствено на българските съдилища. Задължението да се произнесе изрично относно международната компетентност на българските съдилища е възложена на съда и с чл. 28 от Кодекса на международното частно право.

Съдът приема за приложим Регламент /ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, доколкото урежда въпросите за определяне на международно компетентния съд по въпроси относно родителската отговорност по отношение на общото дете на страните, в което понятие се включва и иска по чл. 127, ал. 2 от СК. Общата компетентност по искове за родителска отговорност е определена в чл. 8 на Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. В практиката на СЕС - решение от 22.12.2010 г. по дело № С- 497/10 , и решение от 02.04.2009 г. по дело № С-523/2007 , е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 8, пар. 1 на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на 2 детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай, както и че обичайното пребиваване на едно дете се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, като престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване /в този смисъл определение № 162 от 4.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 749/2021 г., IV г. о., ГК/. Така и в определение № 4545/18.05.2022 г., по ч. гр. дело № 20221100504914 по описа за 2022 г. на СГС, се приема, че релевантни трябва да са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при които е организирано образованието му, семейните и социални връзки на детето с тази държава. Такова тълкуване на същото понятие е дал и Съда на ЕО относно чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

В процесния случай ищецът е релевирал твърдения, че към момента на сезиране на съда с разглежданата в настоящото искова молба – 12.11.2021 г., той и детето му са имали обичайно местопребиваване на територията на Република България, като тези му доводи се подкрепят напълно от представените към исковата му молба и към молбата му от 07.04.2023 г. писмени доказателства. Отделно, по делото е представено и влязло в сила съдебно решение № 1475/30.11.2020 г., на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12-ти състав, постановено в производството по гражданско дело № 2772/2020 г., с което е била отхвърлена молбата на Д. К. за връщане на детето А. В. С. в Република Австрия, като е прието, че обичайното местопребиваване на детето на страните е в Република България.

На 09.11.2021 г. ответницата е напуснала територията на страната заедно с дъщеря си с полет по направление летище София – летище Виена, като е представила пред граничните власти, освен руски паспорт на детето, и съдебно решение на Окръжен съд - Херналс, Република Австрия, от 20.05.2016г., с което ответникът бил лишен от родителски права. Така посоченото съдебно решение обаче, противно на поддържаното от ответницата в отговора й на искова молба, както е отбелязано и в решение № 1475/30.11.2020 г. на САС по гражданско дело № 2772/2020 г., не може да бъде признато от българския съд, тъй като са налице основанията за непризнаване по чл. 23 от Регламент (ЕО) № 2201/2003. Съгласно б. „в“ на чл.

23 от Регламент (ЕО) 2201/2003г., решение, отнасящо се до родителската отговорност, не се признава, ако е постановено при неявяване на ответник, ако на лицето, което не се е явило, не е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му даде възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че това лице е приело решението без възражения. В случая цитираните предпоставки са налице.

Предвид гореизложеното, в процесния казус компетентен за определяне на международно компетентния съд да разгледа исковете за упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на 3 общото дете на страните е съдът в Република България, доколкото по делото са налице данни за местене на А. В. С. през границата на страната, като лице с двойно гражданство – българско и руско, без знанието и съгласието на бащата – ищец по делото, както и задържане на детето от майката на територията на друга държава.

С оглед наличните на този етап доказателства по делото съдът намира, че приложение следва да намерят правилата по чл. 10 или чл. 11 от Регламента, приложими в случаите на неправомерно отвеждане или задържане на деца, обозначени с общия израз „отвличане на деца“, които са специални по отношение на останалите основания за компетентност по дело за родителска отговорност.

В обхвата на чл. 10 от Регламента попадат всички дела относно родителската отговорност по смисъла на чл. 1, § 1, б. б от Регламента.

В случаите на „отвличане“ правилата на чл. 8, чл. 9 и чл. 12 от Регламента не се прилагат. Дори и детето да е изгубило след отвеждането или задържането обичайното си местопребиваване в предходната държава членка, не се прилага субсидиарно международната компетентност по присъствието на детето по чл. 13 от Регламента, защото това ще облагодетелства отвличащия и ще уреди компетентност на държавата – членка, където детето е отведено или задържано.

Разпоредбата на чл. 10 от Регламента съдържа няколко фактически състава, при които държавата-членка, в която детето е отведено или задържано, ще придобият компетентност, но ако не са изпълнени тези състави, правилото е, че компетентността се запазва от съдилищата, непосредствено преди отвеждането или задържането. В случая тези състави не са изпълнени, защото дори и да се приеме, че са налице предпоставки за придобиване на ново обичайно местопребиваване на детето в държава по неговото настоящо местопребиваване, то не е налице приемане от страна на бащата на фактическото положение, с оглед изразеното становище в настоящото дело, така и поради обстоятелството, че след отвеждане на детето от майка му, последният е сезирал компетентните органи за връщане на детето от майката в Република България.

При настоящия етап на производството предстои събиране на доказателства относно изложените в сезиращата съда искова молба твърдени обстоятелства, като същевременно не са налице и данни да е прехвърлена компетентността в полза на съдилищата на държавата -членка, в която детето е неправомерно задържано, която да е различна от държавата по местопребиваване на ищеца.

За пълнота следва да бъде посочено, че е иррелевантно към преценката за международната компетентност на българския съд обстоятелството, че към момента е налице и висящо производство за настойничество пред Районният съд Херналес, образувано по молба на ищеца, доколкото същата е била подадена от него близо година след депозиране на исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело.

С оглед на горното, съдът приема, че международно компетентен да разгледа и да се произнесе по въпросите, касаещи родителската отговорност на страните в настоящото производство по отношение на общото им дете А. са съдилищата на държавата - членка по обичайно местопребиваване на детето преди отвеждането му извън Република България. Поради това, съдът 4 в Република България, където детето има обичайно местопребиваване, е компетентен да реши настоящия спор.