Решение № 533 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500880 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответната Прокуратура на Р.България против решение № 794 от 30.03.2026 г. по гр. д. № 8/2026г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която е осъдена на основание чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к.

Славейков, бл. 76, ет. 1, ап. 27, сума в размер от 1500 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Д. Д. неимуществени вреди психологически и емоционален дискомфорт, притеснение, нервност и безсъние, последица от незаконосъобразното действие на Прокуратурата на Република България по образуване на досъдебно производство № 3388 171/2023 год. на 05 РУ към ОД на МВР – Бургас/Пор. № 748/2023 год. на Районна прокуратура – Бургас, прекратено с постановление от 24.10.2023 г., влязло в сила на 16.11.2023 г., и на основание чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД сумата в размер от 120,66 евро, представляваща обезщетение за претърпяната от ищеца Д.

Д . имуществена вреда, състояща се в заплатената от него на 09.11.2023 год. цена за извършване във ВМА на химико-токсилогична експертиза по Досъдебно производство № 3388-171/2023 год. на 05 РУ към ОД на МВР – Бургас/Пор. № 748/2023 год. на Районна прокуратура – Бургас, прекратено с постановление от 24.10.2023 год., влязло в сила на 16.11.2023 г. Със същото решение ответната Прокуратура на Република България е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца деловодни разноски по делото в размер от 485,55 евро.

Във въззивната си жалба се излага оплакване, че решението е неправилно, с мотив, че в подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди ищецът е ангажирал единствено гласни доказателства чрез разпит на съпругата си Галина Д.а, а съдът не е отчел евентуалната й заинтересуваност от благоприятен за него резултат. След собствен анализ на показанията на посочената свидетелка се излагат съображения за тяхната недостоверност и 1 пристрастността й, с възражения, че не е следвало съдът безрезервно да ги кредитира.

Акцентира се, че в показанията си свидетелката заявява, че нито родителите на ищеца са се усъмнили в употребата му на наркотични вещества, още повече, че същият не е губил работата си и е продължил своите социални и битови ангажименти, поради което се счита, че в случая не са претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че гласните доказателства не доказват такива, нито техния размер, вкл. и да са в пряка връзка поведението на ответната Прокуратура по конкретно наказателно производство, още повече, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем, разследването е продължило в разумни срокове, не е била взета мярка за неотклонение, поради което и не е налице ограничаване на правата и свободата на придвижване на ищеца. Заявява, че изложените в исковата молба обстоятелства сочат на обичайни претърпени неудобства от воденото наказателно производство, като претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По горните съображения се възразява, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1500 евро е завишен и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Сочи се, че нито образуваното досъдебно производство, нито отнемането на свидетелството за правоуправление на ищеца са в резултат на действията на прокуратурата. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяната на решението на първоинстанционния съд в обжалваните му осъдителни части и отхвърляне на исковете, като при условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание не изпраща представител. Представя писмено становище, с искане за намаляване на присъденото на ищеца обезщетение, с мотив, че то не е съобразено с продължителността и интензитета на претърпените негативни преживявания, както и с и с вида и характера им. При условията на евентуалност е направено възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ищецът Д. Д. Д. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез адвокатския си представител моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноските за въззивното производство. Представя писмени бележки.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на Д. Д. Д., с която е предявил срещу ответната Прокуратурата на Република България искове за осъждането й да му заплати сумата в размер на 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи негативни емоции, тревожност, нервност, чувство за безпокойство, страх от наказателна репресия, срам, несигурност и притеснение, явяващи се последица от образуваното срещу ищеца досъдебно производство № 3388-171/2023 г. на 05 РУ към ОД на МВР – Бургас, прекратено с постановление от 24.10.2023 г., влязло в сила на 16.11.2023 г., сумата от и 1175,84 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 4000 лв., начислено за периода 16.11.2023-30.12.2025 г., сумата от 236 лв. – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в заплатена от ищеца на 09.11.2023 г. цена за извършена от ВМА – София химико-токсикологична експертиза по досъдебно производство № 3388171/2023 год. на 05 РУ към на ОД на МВР – Бургас, както и сумата от 69,98 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 09.11.2023-30.12.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници, начиная от подаване на исковата молба – 05.01.2026 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2023 г. му е съставен АУАН за това, че на същата дата управлява лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра“, рег. № А0321КТ, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като на същата дата, около 21.20 часа, той е бил изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с 2 техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ и при проба с № 80 е отчетен „Амфетамин“.

Ищецът заявява, че след като е поискал да предостави кръв за анализ, за целта е посетил е ЦСМП – Бургас и дал кръвна проба за изследване. Сочи, че междувременно е бил задържан в Пето РУ на МВР съгласно заповед за задържане от същата дата, за периода от 21.20 ч. на 28.03.2023 г. до 16.10 ч. на 29.03.2023 г., като му е извършен му е личен обиск. Излага, че по случая е било образувано е ДП № 3388 ЗМ-171/2023 год. на Пето РУ на ОД на МВР – Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като същевременно със ЗППАМ № 23-0769000260/29.03.2023 год. на ОД на МВР Бургас му отнето СУМПС, представляваща принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б”, ЗДвП. В исковата молба се сочи, че в изготвената по ДП съдебна химико токсикологична експертиза е не е установено наличие на алкохол, наркотични или упойващи вещества и психоактивни медикаменти, поради което с постановление от 24.10.2023 г. прокурор при БРП досъдебно производство № 3388 171/2023 г. е прекратено поради липса на престъпление. В рамките на образуваното срещу него досъдебно производство, продължило около седем месеца, считано от 28.03. до 24.10.2023 г. ищецът твърди, че преживял различни негативни емоции и състояния, живеел под непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде обвинен за престъпление, което не е извършил и което се наказва с лишаване от свобода, като същевременно в този период, в който експертизата все още не била готова не били извършени никакви активни действия, поради което ищецът заявява, че е възприел този период като репресия, което се отразило негативно на личните му отношения и на трудовата му дейност. Сочи, че доколкото през целия период ищецът е бил лишен от възможността да управлява МПС, е загубил втората си работа – на длъжност „Шофьор“ в „Ротер” ООД, имал е негативни преживявания от задържането му в арестното помещение при Пето РУ – Бургас за периода от около денонощие от 21.20 ч. на 28.03. до 16.10 ч. на 29.03.2023 г., през който се почувствал неспособен да се защити. Изложил е, чр през цялото време се е чувствал несигурен и притеснен, изпитвал неудобство, смущение и страх от евентуално обвинение, като досъдебно производство се отразило зле и на социалното му общуване и отношенията му със семейството. Ищецът сочи, че е изживял притеснения от негативна оценка на близки, приятели и колеги заради съмненията, че е употребявал наркотици, и било засегнато неговото психическо и емоционално състояние, живеел в непрекъснат страх, че несправедливо ще бъде обвинен за престъпление, което не е извършил, тревожност, безпокойство, безсилие пред държавния апарат и страх от наказателна репресия, срам поради непрекъснатото обсъждане на случая от всички около него, несигурност и притеснения, че ще остане без работа. Излага, че по това време ищецът имал отпуснати два кредита – за 16 000 лева и 120 000 лева, заради които му се е налагало да работи на две места, но поради отнемането на СУМПС ищецът изгубил допълнителната си работа.

Изложени са подробни съображения, че в случая отговорността на Държавата има обективен гаранционно-обезщетителен характерза обезщетяване на причинените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1, ЗОДОВ поради прекратяване на наказателното производство поради липса на осъществен престъпен състав, за ангажиране на която в случая са налице всички предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания, дори и без да му е повдигнато обвинение и настъпване на неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство.

Заявява, че независимо, че ищецът не е посочен изрично като лице, срещу което е водено разследването, от материалите по ДП е безспорно, че именно той е лицето, уличено в извършване на престъпление, а на 29.03.2023 г. му е била връчена призовка да се яви на 04.04.2023г. в Пето РУ – Бургас, в качеството на обвиняем, за повдигане на обвинение. Сочи, че вредата за ищеца е налице, тъй като се засяга основно човешко право – правото на чест и достойнство, а поради за неоснователно упражнената принуда срещу него като уличеното лице, дори без да е повдигнато обвинение, щом наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ответната Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност 3 по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ. Заявява, че не само е било нарушено правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от правото на управление на МПС в продължение на 7 месеца, нарушено е и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като химическата експертиза е била изготвена за срок повече от 7 месеца – необосновано дълъг срок за изготвяне на заключение и забавено правосъдие по причина в разследващия орган, заради липса на създадена организация. Освен това заявява, че е било накърнено и чувството му за справедливост заради бавното правосъдие, вкл. са налице и вреди, причинени и от наложените принудителни мерки – задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1, ЗМВР и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС по чл.

171, ал. 1, т. 1, б. „б“, ЗДвП, при образувано наказателно производство, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение, без да е налице поведение у ищеца, с което да е допринесъл за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. По подробно развитите в исковата молба съображения иска уважаване на претенциите си.