Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 06.02.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 24/2019
Вид
Решение № 115
Подписан
06.02.2020
В сила
01.02.2021
Състав
ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№….………./.……..02.2020г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №24 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от А.В.П., с ЕГН **********, с адрес: *** и И.В.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, с банкова сметка ***: ***, BIC: ***, действащи чрез АД “Д.И. и съдружници“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.“Мария Луиза“ №21, офис 2, представлявано от адв.Д.И., против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано заедно от М.

С. М.-Г.и П. В. Д., действащи чрез адв.С.Р., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците, сумата от 200000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания от загубата на майка им Т Р А, починала при ПТП на 10.08.2017г., причинено от С Н Д, водач на т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****, застрахован договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица №BG/22/117000758401 при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017г., в 04.35 часа, в Германия, 25551 Пайсен, ул.“Пайсенер Пол“, на 2-ри федерален път №77, км.001, 087, отсечка 110 е реализирано ПТП с т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****, управляван от С Н Д, в следствие на което е настъпила смъртта на Т Р А, която е майка на ищците. Във връзка с инцидента, срещу С Н Д, е образувано наказателно производство Vg/493293/2017г. по описа на Полицейско управление Шенефелд /Щайнбург/-Република Германия, за извършено престъпление срещу личността по § 222 от Наказателния кодекс /Убийство по невнимание/ и нарушение на § 1 от Правилника за движение по пътищата. Сочи се, че според назначената в наказателно производство Vg/493293/2017г. Експертиза №**********, причина за настъпване на ПТП, е движение на т.а.“DAF“ модел “****“, с рег.№**** с превишена скорост от поне 82 км/час, при разрешена за участъка максимално допустима скорост 60 км/час и продължителна липса на реакция от страна на водача при отклоняването на автомобила. С Разпореждане №304 Js 20241/17 на Прокуратура при Окръжен съд Итцехое, е подадено искане за одобряване на временен отказ за подаване на публичен иск срещу виновния водач, в съответствие с § 153, ал.1 от НПК. С Разпореждане на съда от 26.09.2017г., е одобрено предварителното прекратяване на процеса, срещу С Н Д, като последният е осъден да заплати глоба в размер на 500 евро. Поради плащане на наложената глоба от страна на Димитров, воденото досъдебно производство, е прекратено на основание § 153а от НПК. Сочи се, че според Съобщение за смърт от 10.08.2017г. съставено от д-р Аксел Граубаум, непосредствената причина за смъртта на Т.А., е черепно-мозъчна травма в следствие на ПТП. Според данните в Информационен център към Гаранционен фонд, към датата на възникване на деликта-10.08.2017г., т.а.“DAF“ модел “****“, с рег.№****, е имал сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по Застрахователна полица №BG/22/117000758401, сключена в 12.18 часа на 08.03.2017г. и прекратена в 00.00 часа на 28.09.2017г. Поддържа се, че ищците понесли изключително трудно и тежко смъртта на своята майка, за която узнали от своята леля. Твърди се, че първоначалният шок бил неописуем и двамата останали безмълвни, като трудно възприели, това което им се казва и започнали да плачат. Твърди се, че въпреки навършеното пълнолетие и наличието на собствен живот, ищците имали изключително близка връзка с майка си. Сочи се, че въпросната връзка била особено сила, предвид обстоятелството, че 11 години по-рано ищците са загубили своят баща и майка им като единствен родител, е била опора и двигател на семейството. Твърди се, че двамата братя разчитали единствено на себе си и на своята майка, като между тях съществували чувства на разбирателство, взаимна обич и доверие, които били внезапно прекъснати. Сочи се, че след първоначалния шок, болката и страданието на ищците от загубата на тяхната майка, не преминавали. Твърди се, че ищеца И.П., се затворил в себе си, станал агресивен към околните и трудно общувал с тях, дори с най-близките си-неговите брат и леля. Случилото изключително много го потискало, като с течение на времето нещата не се подобрявали. Въпросната дистанцираност отблъснала приятелите му, което допълнително обременило неговата психика.

Твърди се, че подобно било състоянието и на ищеца А.П., който изпаднал в емоционален срив, с повишена невротичност и емоционална лабилност. Скръбта от загубата на неговата майка, се отразила не само на психиката му, но и на неговото физическо състояние, изразяващо се в загуба на 5-6 килограма от собственото му тегло, в следствие на изживения стрес. Поддържа се, че връзката на ищците с тяхната майка, била изключително силна, предвид обстоятелството, че тя е родителят, който е полагал непосредствени грижи за тях, още от рождението им, като тази грижа продължила и в последствие, след навършване на пълнолетие.

Сочи се, че загубата на майката, нанесла тежка травма на двамата ищци и неописуеми негативни чувства, болки, страдания. Състояние на ищците било особено тежко и предвид факта, че загубата им била внезапна, неочаквана и причинена по неестествен начин. В един момент животът им бил в хармония, а в следващия всичко рухнало. Поддържа се, че и към настоящия момент ищците, не са превъзмогнали загубата на своята майка. Твърди се, че често, провокирани от разговор за нея или от други събития засягащи техният съвместен живот, те започват да плачат, след което трудно успяват да се успокоят и да продължат да живеят нормално, както е било това преди процесният трагичен инцидент. Поддържа се, че в случая са налице всички нормативно предвидени предпоставки за репариране на претърпените неимуществени вреди, а именно наличие на застрахователно правоотношение, противоправно деяние на водача на товарния автомобил, причинени вреди и причинна връзка между тях и пътното произшествие.

Сочи се, че с цел извънсъдебно уреждане на въпроса за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, ищците регистрирали претенция пред ответния застраховател, който с писма изх.№8067 и №8068, двете от 25.07.2018г., ги уведомил, че е образувана Преписка с №000-1709-17-614410 и застрахователно-експертната комисия на дружеството, е определила обезщетение при условията на съпричиняване, в размер на 56000лв. за всеки един от тях.

Твърди се, че страните не са постигнали съгласие и към настоящия момент на ищците не е изплащано обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа се, че тъй като представените документи, с уведомлението към застрахователя, са били достатъчни, за да може същия да се произнесе по предявената претенция, и защото и към настоящият момент не е изплатено обезщетение, то в случая е приложима хипотезата на т.1 на чл.497, ал.1 от КЗ, респективно застрахователната компания дължи законна лихва върху главницата, считано от 26.07.2018г.-датата следваща датата на писма изх.№8067 и №8068.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Прави се възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата има принос за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в неизползване към момента на процесното ПТП на инерционен обезопасителен колан. Сочи се, че тялото на пострадалата, след инцидента е лежало на пътното платно, наред с това по сведение на водача, непосредствено преди инцидента, същата му е направила кафе и при това е откопчала колана си, като той не може да си спомни, дали починалата отново си е закопчала колана. Сочи се, че заключението на съдът и прокуратурата на Итцехое, Германия, на база установените доказателства, е че починалата не е била с поставен колан.

Проведената експертиза е заключила, че по колана на страната на пътника до водача и по-специално в направляващите му точки, не могат да се открият следи от прегъване в следствие на натоварване. Това налага извода, че пътничката не е била с поставен предпазен колан по време на катастрофата. Поддържа се, че пострадалата е нарушила разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, като е пътувала без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП и е допринесла в значителна степен за повечето от получените травми. Поддържа се, че получените от пострадалата травми, са следствие на нейното виновно поведение и неспазването на посочената по-горе разпоредба като пътник в МПС, с което същата е допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Оспорват се твърденията на ищците за отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да обосновават предявеният размер на претенциите за обезщетение. Поддържа се, че размера на претенциите е прекомерно завишен и не кореспондира с обективните фактори определящи понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г., и с трайно установената съдебна практика при определяне на обезщетения за аналогични случаи.

С подадената допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата по никакъв начин със свои действия не е допринесла за настъпване на вредоносният резултат. На следващо място се поддържа, че размера на предявените искове, е изцяло съобразен с критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968г. Твърди се, че ищците са преживели изключително тежко загубата на своята майка, като последиците от тази загуба са неизмерими и не могат да бъдат компенсирани по никакъв начин. Сочи се, че дори времето трудно би заличило всички последици и празнината, която са останали у ищците, в качеството им на децата претърпели загуба на родител, независимо от възрастта, на която са те. Сочи се още, че в случая връзката между ищците и починалата, е по-силна от обичайното, предвид по-ранната смърт на бащата на ищците.

С отговора на допълнителната искова молба, се поддържат доводите и възраженията изложени от ответника в първоначалният отговор.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощникът си, поддържат предявените искове и молят за тяхното уважаване и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи в подкрепа на основателността на претенциите.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва предявените искове и поддържа възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 10.08.2017г. в Германия, Пайсен, ул.“Пайсенер Пол“, по вина на водачът С Н Д на т.а.“DAF“, модел “****“, с рег.№****, е настъпило ПТП, в резултат, от което е починала Т Р А, както и че към датата на въпросното ПТП, посоченият товарен автомобил, е бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Прието е за безспорно също така, че ищците са предявили претенция за обезщетение, пред ответния застраховател, по които е образувана Преписка с №000-1709-17-614410, като с писма изх.№8067 и №8068, двете от 25.07.2018г. застрахователя ги е уведомил за определено обезщетение при условията на съпричиняване, в размер на 56000лв. за всеки един от тях, което не е изплатено, предвид непостигане на съгласие между страните.