Решение № 108 от 27.05.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Плевен, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. И.ОВ при участието на секретаря Ж. Н. С. в присъствието на прокурора Д. К. М. като разгледа докладваното от МАРИАН В. И.ОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600165 по описа за 2025 година Районен съд гр.Червен бряг, с присъда №37/.23.10.2024г., постановена по НОХД № 65/2023г., признал подсъдимият Р. М. Б.в-ЕГН **********, за виновен в това, че: На неустановена дата до 30.06.2022г. в с.*, обл.П., в жилище намиращо се на ул.“В. Л.“№*, създал чрез мобилен телефон „ HUAWEI“, неустановен модел, порнографски материал по смисъла на чл.93, т.28 от НК- фото/графични/ файлове, изобразяващи открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи и гърдите, които разпространил, чрез информационни и съобщителни системигрупа в социална мрежа „Фейсбук“, „Месинджър“ до други потребители на същата и за създаването на порнографски материал е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст-И. М. Б.,ЕГН **********, поради което и на основание чл.159, ал.4,т.1, вр. с ал., вр. с ал..1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го осъдил на 1 година лишаване от свобода и глоба в размер 500 лева.На основание чл.66, ал.1 от НК, отложил, изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.

1

Недоволен от постановената присъда, подсъдимият, чрез защитника сиадвокат И. В.-АК-Плевен я обжалва.С жалбата се прави оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда.Във връзка с това се излагат доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, не са събрани каквито и да е доказателства за лицето разпространило порнографския материал, не е установено с какво технически средство са изготвени, не е установено кое е устройството и чрез кой доставчик на интернет са изпратени, както и ,че няма изготвена експертиза и не е установено лицето, изобразено на снимките.

В съдебното заседание пред въззивният съд жалбата по същество се поддържа, като се преповтарят изложените вече доводи.Моли да се отмени присъдата и да бъде оправдан подзащитния му.Алтернативно, ако не се приеме тезата на защитата, се предлага съдът да вземе предвид, становището на пострадалото момиче, че е настояла да се направят заснеманията и да се ползват от двамата.Във връзка с това да се намали наложеното му наказание, тъй като е несъизмеримо тежко.

Подсъдимият Р. Б. поддържа становището на защитника .

Прокурорът намира произнасянето на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, тъй като са написани мотиви.Счита, че правилно е анализирана доказателствената съвкупност и няма основания за отмяна на присъдата.

Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства, въззивната жалба, становищата на страните и след цялостна проверка на обжалваната присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадени в срок и е допустима.

По същество е основателна, досежно наличие на снования за отмяна на присъдата.

Плевенският окръжен съд констатира, че при провеждане на съдебното производство и при постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се по същество в нарушение на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348 ал.1, т.1,2 и ал.3 т.1,2 от НПК, по следните съображения:.

2

Престъплението по чл.159 от НК е по глава втора-„Престъпления против личността“, раздел осми –„Разврат“ от особената част на НК и съответно, непълнолетната тогава-И. М. Б., е в качеството на пострадала.Видно от досъдебното производство е, че на същата , в това й качество, са разяснени правата във връзка с чл.76, чл.78, ал.1 и чл.79, чл.84, чл.87 и чл.100,ал.1 от НПК.Протоколът за това е подписан от нея в присъствието на ИДПС Ивайло Цанов.Пострадалата е заявила, че желае да бъде информирана за хода на наказателното производство./том 2 от ДП/ В обвинителният акт формално не е била посочена като такава.Независимо от това, съдът е следвало да изпълни задълженията си по чл.247в от НПК, като я призове за разпоредителното заседание, за да упражни правата си съобразно процедурата по отношение на пострадалите непълнолетни- упражняване на правата си със съгласие на родител.За нея съществува право и възможност по съответния ред да бъде конституирана само в качеството на частен обвинители или гр.ищец, или и в двете качества, за което съдът се произнася по реда на чл.249, ал.2 от НПК.С разпореждане №77/21.02.2023г., това не направено, като е нарушена императивната разпоредба на процесуалния закон.По този начин от този момента са били нарушени правата на пострадалата да участва в съдебното производство.В проведеното разпоредително заседание на 26.07.2023г. това нарушение е могло да се констатира и отстрани, но не отстранено.Съдебното производство продължило до постановяване на обжалваната присъда, като пострадалата е била в качеството на свидетел.Действайки по този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като лишил пострадалата от участие в съдебното производство като евентуална страна.Пренебрегната е императивна процесуална правна норма довела до лишаване от възможност пострадалата И. Б., да упражни правата си.Това процесуално нарушение е съществено, ограничаващо правата на пострадалата и не може да се отстрани от въззивната инстанция.

По нататък, в първото съдебно заседание съдът формално не е снел самоличност на подсъдимия Р. Б., като е пренебрегнал и разпоредбите на чл.274, 275 във връзка с отводите и нови искания по доказателствата.На основание чл.276 от НПК, съдебното следствие се открива-започва, с доклад от председателя на състава на съда, което не е направено също.За коректност следва да се посочи, че е била предоставена възможност на подсъдимия да дава обяснения.

3

Съществено нарушение на процесуалният закон в случая е и непредявяване на веществените доказателства/4 бр.снимки/, преди приключване на съдебното следствие в с.з на 23.10.2024г./л.67 от НОХД/. Това е от значение, тъй като те са относимо пряко към предмета на доказване и виновността на подсъдимия.Освен това и прокурора се е позовал на тях, в обвинителният акт.

Допуснати са и съществени процесуални нарушения и при изготвяне на мотивите.Фактическата обстановка е идентични с обвинителния акт.Съдът е посочил, че е прието въз основа на свидетелските показания.По същество има писани мотиви, но те са клиширани и формални.Липсва анализ дължим от първоинстанционният съд, по важни въпроси, относно авторството на престъплението от подсъдимия. В този смисъл липсва отговор и на доводите на защитата в първоинстанционното производство относно твърденията за липса на доказателства.Като пример следва да се посочи едно твърдение на пострадалата, че е изтривала вече един път въпросните снимки.Това е изложено като обстоятелство и в обвинителния акт.При това положение, съдът е следвало да положи усилия , независимо от изминалия период от извършване на деянието, чрез помощта на вещи лица да се отговори, за възможността след изтрИ.е, да останат на друго място.Следвало е да се направи опит, да се установи действително можело ли е да се използва профила на подсъдимия от друг потребител за разпространение на снимките.Лисват каквито и да е мотиви относно приложените веществени доказателства, предадени доброволно и за които е прието, че пострадалата, ги е отпечатала във фотостудио в гр.Ч.Бряг.По отношение например на приетото за непротиворечивост на свидетелските показания са тези на свидетеля М. А.

П..Те имат противоречие между дадените на досъдебното производство и тези на съдебното следствие в с.з на 07.11.2023г., като в с.з. след прочитането на показания от досъдебното производство е заявил, , че не е говорил с подсъдими и не е видял той да праща снимките.Тогава твърдението за непротиворечивост е несъстоятелно и затова съдът е длъжен да направи обстоен анализ на гласните доказателствени средства, което не е направено.

По същество липсват мотиви и е нарушен и материалният закон при определяне на наказанието.Не става ясно кои от приетите обстоятелства/неосъждане, млада възраст и наранени чувства от раздяла с 4 пострадалата/, са дали основание да се приемат за изключителни или многобройни, така , че и най-лекото наказание да се явява несъразмерно тежко и съдът в конкретния случай да приложи чл.55, ал.1,т.1 от НК.Това цифрово изписване в мотивите го няма.Въобще не обсъждан въпроса за действащата правна норма, в сила към момента на извършване на деянието-до 30.06. 2022г., когато наказанието е било без минимум, до 6 години лишаване от свобода и глоба до 8000 лева и съответно би следвало да намери приложение чл.55, ал.1,т.2 буква „б“ от НК.С минимален срок от 3 години лишаване от свобода, е след изменението на правната норма с ДВ бр.67/2023г, със съответно наказание глоба до 10000 лева.При това положение, съдът следва винаги да даде отговор съобразно чл.2, ал.2 от НК.Друг е въпроса, че липсват мотиви съобразени с разпоредбата и на чл.55, ал.2 от НК, по отношение на размера на кумулативното наказание „глоба“.Дори частичната липса на мотиви се приравнява на липса на мотиви.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила изразяващи се в нарушение правата на пострадалата от стадия на разпоредителното заседание, посочените нарушения в съдебното производство по същество, на материалният закон при постановяване на присъдата изразяващи се в липсата на мотиви, включително и при определяне на наказанието, не могат да се отстранят от въззивния съд.Те са отстраними при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.Това е така, тъй като за първи път въззивната инстанция, която е инстанция по проверка на първоинстанционната присъда ще следва да се произнася по въпроси, за които липсват мотиви за взетото от първоинстанционния съд решение.Въззивният съд в конкретния случай няма възможност да провери дали правилно и законосъобразно е изградено вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, както пряко по предмета на доказване на виновността, така и при определяне на наказанието на подсъдимия.Това не е възможно с постановяване на нова присъда или чрез изменение на първоинстанционната присъда.Не следва въззивният съд да замества първоинстанционният съд по въпроси, за които той е следвало да изложи правните си съображения.Това е задължение по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.

Тъй като въззивният съд не се произнася по същество, при новото разглеждане на делото, първоинстанционния съд следва да се съобрази с изложеното в настоящото решение и доводите във въззивната жалба.

5

По изложените съображения и на основание чл.334 т.1 ,във вр. с чл.335 ал.1 т.1 , вр. с чл.348,ал.1, т.1,2 и ал.3 т.1,2 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №37/23.10.2024г., постановена по НОХД № 65/2023г. на РС-гр.Червен бряг.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредително заседание.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6