Определение № 864 от 25.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2565/2024
- Вид
- Определение № 864
- Подписан
- 25.02.2025
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Мария Иванова, Таня Орешарова, Даниела Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Закон за Българската академия на науките
- чл. 8, ал. 1 · Закон за Българската академия на науките
- § 11 · Закон за висшето образование
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, т. 10, предл. 2 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 3 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864 гр. София, 25.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Даниела Стоянова
Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20248002102565 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Химикотехнологичен и металургичен университет, чрез адв. Е. С., срещу решение № 1265/05.03.2024 г. по в.гр.д. № 13835/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 13905/12.08.2023 г. по гр.д. № 47749/2022 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от В. Б. Б. против Химикотехнологичен и металургичен университет искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Б., извършено със заповед № РД-15-197/27.07.2022 г. на ректора на Химикотехнологичния и металургичен университет, за възстановяването му на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението – „професор“ при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 17760 лв.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с всички тях? – твърди се противоречие с решение № 222/2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 324/2010 г. по гр.д. № 1413/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 120/2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; 2/ Съдържа ли се в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗБАН предпоставка за основателно създаване на срочно 1 правоотношение за член-кореспондентите, имайки предвид, че в нея се указва пределен срок за работа – 70 години, изискване за работа на щатна длъжност и специфичен вид трудова научна дейност и в действителност урежда продължаващо трудово правоотношение за тези лица, след като приключат с предишното правоотношение и съответните за него условия?; 3/ Възможно ли е разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗБАН да въвежда изискването лицата, придобили почетното звание член-кореспондент, за да могат да продължат привилегировано да работят до 70 години, да осъществяват освен основната си дейност /в конкретния случай и преподавателска/, така и научна и творческа дейност и подготовка на научни и творчески кадри по смисъла на ЗБАН и Устава на БАН, която безспорно е различна от научната дейност по смисъла на ЗВО?; 4/ Допустимо ли е да се определи като незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение тогава, когато служителят умишлено отказва да приеме работа, която изцяло съответства на всички условия, за които той претендира в съдебно производство като непредоставени и отказани неправомерно?; 5/ По силата на закона съществуващото правоотношение за неопределено време за длъжността преподавател – професор, придобил и почетното звание член-кореспондент, трябва ли да бъде запазено, при условие че по силата на ЗВО съществуващото правоотношение за академична длъжност на постоянен трудов договор не може да бъде запазено, но може да бъде трансформирано така, че да отговаря и на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗБАН, съобразявайки забраната на чл. 67, ал. 3 КТ и чл. 118, ал. 1 КТ? и 6/ Не разпореждат ли императивно срочност на договорите постановките както на § 11 на ЗВО, така и на чл. 8, ал. 1 ЗБАН за лицата, спрямо които безспорният следващ им се ефект и последица занапред е удължаване на трудовия договор за определен срок – от 65 до 68 и до 70 години?
Ответникът по касационната жалба В. Б. Б., чрез адв. С. ЛюбеноваНейкова, взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
По делото е установено, че страните са били обвързани от трудов договор, съгласно който ищецът е заемал в ответния университет длъжността „доцент“. На 04.03.2021 г. страните са сключили допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което ищецът е заемал в ответния университет длъжността „професор“. Освен това ищецът придобил почетно научно звание „член-кореспондент на Българската академия на науките“. Със заповед № 197/27.07.2022 г. на ректора на ХТМУ трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 328, т. 10, предл. 2 КТ. Съдът е посочил, че за установяване законността на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 2 КТ – навършване на 65годишна възраст на служител, заемащ длъжността „професор“ и на 70годишна възраст при придобито почетно научно звание „академик“ или „член2 кореспондент“ – арг. чл. 8, ал. 1 от ЗБАН, следва да бъдат установени следните обстоятелствата – 1. компетентен орган на работодателя да е взел решение за прекратяване на трудовото правоотношение и да е издал уволнителната заповед; 2. служителят да е полагал труд при ответника като хабилитиран преподавател на длъжността „професор“; 3. да е навършил 65годишна възраст към момента на прекратяване на трудовия договор, а ако притежава почетно научно звание академик или член-кореспондент, да е навършил 70-годишна възраст. Тъй като по делото е установено, че ищецът В.
Б. Б. е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността „професор“, като същевременно е притежавал почетно научно звание „член-кореспондент на БАН“, съдът е приел, че за него възниква правото, установено в специалната разпоредба на чл. 8, ал. 1 ЗБАН, да полага труд по трудово правоотношение и след навършване на 65-годишна възраст и до навършване на 70-годишна възраст. Съдебният състав е разяснил, че разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗБАН има характера на специална правна норма по отношение приложението на общия нормативен акт – Кодекса на труда, тъй като установява допълнителна възможност за лицата, допринесли за развитието на науката със своята дейност в съответната област и придобили научно звание – академик или член-кореспондент, да са страна по трудово правоотношение за съответната щатна длъжност и след навършване на 65-годишна възраст.
Прието е, че не намира приложение сходната разпоредба на § 11 ЗВО, която също предвижда възможност по решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността „професор“, при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ да бъдат удължени за срок една година, но за не повече от три години. Съдът е изложил съображения, че тази разпоредба обхваща служители на длъжността „професор“, а в процесния случай следва да се приложи по-широката закрила по ЗБАН, доколкото ищецът е притежавал почетно научно звание „член-кореспондент на БАН“.
Изводът е, че носител на научно звание „член-кореспондент на БАН“, независимо от длъжностното му качество и място на работа, щом то е свързано с научна и творческа дейност, следва да се ползва от възможността, която законодателят му предоставя, включително и от тази да работи на щатна длъжност до по-висока възраст. За неоснователно е прието възражението, че чл. 8 ЗБАН има предвид само член- кореспондентите, които заемат длъжност в БАН. Напротив, според съда разпоредбата ползва всички членкореспонденти, независимо от мястото на работа и от заеманата от тях длъжност. Затова ищецът не е бил длъжен да приема отправеното му предложение за подписване на срочен договор, доколкото чл. 8, ал.1 ЗБАН му дава право да остане на заеманата длъжност, без да бъде изменян договорът му в срочен или по какъвто и да било друг начин. Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че липсва уредба на спорния въпрос, като е посочил, че следва да се приложи специалната норма на чл. 8, ал.1 ЗБАН, а при несъответствие между Правилника за устройството и дейността на ХТМУ и закона, следва да се приложи законът.
Предвид изложеното и тъй като основанието за продължаване на трудовото правоотношение след 65- годишна възраст и до навършване на 703 годишна възраст, установено в чл. 8, ал. 1 ЗБАН, има обективен характер, а към датата на издаване на заповедта от 27.07.2022 г. ищецът, който е носител на почетно научно звание член-кореспондент не е навършил 70-годишна възраст, прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е прието за незаконно и е отменено. Ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а ответникът е осъден да му заплати обезщетение за времето на оставане без работа в размер, изчислен посредством приетата по делото експертиза.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следното:
Първият въпрос е обусловил решаващите изводи на съда, но не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно константната практика на ВКС, включително цитираната от касатора, съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При постановяването на решението си той е длъжен да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото. В случая въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Съдебният състав е обсъдил доказателствата по делото, както и възраженията относно приложимостта на разпоредбите от ЗБАН, ЗВО и КТ, като е изложил мотиви относно съдържанието им и от кои от тях следва да се урежда процесният случай.
По отношение на останалите въпроси настоящият състав намира, че същите не са обусловили изхода на спора, поставени са общотеоретично и по съдържание са привързани към субективното разбиране на касатора за приложимостта на цитираните разпоредби и несъгласието му с изводите на съда. Освен това следва да се отбележи, че не са изпълнени и формалните изисквания относно соченото от касатора допълнително основание по тях - чл.
280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Според трайната практика на ВКС не е достатъчно само да се извърши позоваване на разпоредбата на чл.
4
280, ал. 1, т. 3 ГПК, но и да се изложат аргументи защо поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (Определение № 480/25.05.2016 г. по гр.д. № 1660/2016 г. на ВКС, III г. о., Определение № 20/05.01.2016 г. по гр.д. № 4259/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.).
В случая касаторът единствено се е позовал на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въведените от него въпроси, но не е аргументирал с какво отговорът на ВКС по въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Във всеки случай, доколкото поставените втори и трети въпрос касаят тълкуването на разпоредбата на чл.
Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d448f998-45d3-4d02-9860-38a8097a3fe3